Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)

Image 1598073 2"Храмът “Св. Александър Невски” е най-величавата и художествена сграда в България и една от рядкостите на Балканския полуостров. Той е паметник и на духовния подем, на изкуството и културата на своето време, на художествените творци на два братски народа”, обобщава първият издаден албум (1929), посветен на все още новата забележителност.

Руският патрон става неудобен

Заключението е валидно и днес. Оспорвано навярно би било съждението “за братските народи”, което и в минали времена е излизало на дневен ред. За неизкушените от историята ще споменем, че близо пет години негови патрони (на храм-паметника - б. р.) са били светите братя Кирил и Методий. Преименуването е гласувано от Народното събрание през 1916 г. по предложение на министър-председателя д-р Васил Радославов, прононсиран русофоб, който по това време съвместява и поста “министър на външните работи и изповеданията”. По време на русофилските бунтове той не се поколебал да тикне в “Черната джамия” (днес църквата "Св. Седмочисленици" - б. р.) стария си приятел Петко Каравелов (български държавник, брат на поета, писател и революционер Любен Каравелов - б. р.), който бил малтретиран и по чудо отървал бесилото (1887 г.).

Впрочем тъкмо Петко Каравелов още на Учредителното събрание през 1879 г. лансира идеята в знак на признателност да се изгради “паметник на Освобождението” - храм, който да се посвети на св. Александър Невски - руски светец и герой (покровител на царя-освободител, имп. Александър ІІ Николаевич - б. р.). Княз Александър І Батенберг като участник в Руско-турската война приветства идеята и през 1880 г. обявява решението, храмът да се издигне в столицата София. Издава и прокламация всеки да подпомогне според възможностите си построяването му. Доброволни пожертвования пристигат от Княжеството, от Източна Румелия, от всички български етнически територии и на 19 февруари 1882 г. най-тържествено се полага основният камък.

Перипетиите на проекта

И както всяко грандиозно начинание у нас, строителството на храма минава през разнородни перипетии.
През 1883 г. българската страна се обръща към кмета на Санкт Петербург (тогава столица на Русия - б. р.) с молба безвъзмездно да се предостави архитектурен проект на паметника. Той своевременно откликва и проектирането се възлага на руския арх. Иван Богомолов. Той обаче бави изпълнението на договора. И ето, че се зареждат преломни събития, които изтласкват темата за катедралата в периферията на общественото внимание - Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885), Сръбско-българската война, детронацията на княз Батенберг (1886), изборът на княз Фердинанд І (1887)...

Архивите са съхранили и множество чиновнически преписки около несгодите при осъществяването на проекта. Протоколи на Градския съвет от 1882 г. например отразяват колебанията на управата как и какви средства да задели. “От средствата, дето ги имаме, да пожертваме по 20 000 лв. за 10 години напред. Което ще каже, че столицата жертва 200 000 франка за това велико дело (Или да се реализира икономия от по 20 000 лв. от данъка бариерно право...).”

На общинските власти се налага и да обуздават разни апетити към терена, определен за строеж на храма. Австрийското агентство например харесва мястото за своя административна сграда. Градският съвет оказва категорична съпротива поради опасението, че направи ли един компромис, ще се наложи да отстъпва околни парцели и на други мераклии ...

Притоплените отношения с Русия след 1896 г. отново дават тласък на проекта за храм-паметника и даже Министерският съвет изготвя строителна програма, а доработката поема архитектурното светило, руският проф. Александър Померанцев, който пристига в София през 1904 г. Той преустройва плана на предшественика си, като се придържа към традициите на старохристиянското и византийското изкуство. Специална комисия решава централният олтар да се посвети на св. Александър Невски, северният - на светите равноапостоли Кирил Методий, а южният - на св. цар Борис. Изографисването започва през 1911 г. и е предвидено да приключи до 2 август 1912-а, когато да се освети храмът. Стенописите са възложени на най-изтъкнати български художници като проф. Антон Митов, проф. Иван Мърквичка и на техни руски колеги - Виктор Васнецов, Николай Бруни, Александър Савински, Александър Новосколцев.

Войните бавят освещаването

Предвидените тържества се отлагат за месец октомври и се осуетяват от последвалата обща мобилизация, двете Балкански войни и Първата световна. И освещаването на храма се извършва чак през 1924 г., въпреки че строителството е приключило преди 12 години, а първият звън на храмовите камбани оглася столицата на 13 март 1913 г., за да възвести победата на българската армия при Одрин.

Затова тази година честваме отминалото кръгло столетие от построяването на катедралния храм-паметник “Св. Александър Невски”. И 140 години от полагането на първия му камък.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3dwxa 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора