Долните редове са написани ден след завършека на мирната визита на Московския патриарх Кирил в Кипър.
1. От страна на Кипърската църква беше свръхподчертано, че става дума за "историческо" посещение. За съжаление ми е трудно да проумея това определение, защото мирни визити са осъществявали и предшествениците на патриарх Кирил - блаженопочиналите патриарси Пимен и Алексий.
2. По всичко личи, че нямаше същностни разговори между представителите на двете църкви, затова и не беше съставено общо комюнике. Освен ако всичко не е било договорено само между патриарх Кирил и архиепископ Хризостом.
3. При посрещането в петък в Кипърската архиепископия бяха само членовете на Св. Синод и клирици на Кипърската църква, а нямаше, както при другите посещения на предстоятели, молебен в катедралния храм "Св. Йоан". Миряни нямаше, освен служителите на архиепископията.
4. При други моменти от тази визита на патриарх Кирил, въпреки амбициозното желание на организаторите, присъствието на благочестивия народ беше много ограничено.
5. На двете съслужения - в неделя и понеделник - нямаше повече хора, отколкото на обичайните празнични служби.
6. Московският патриарх Кирил даде само едно интервю - и то стана след писмено задаване на въпросите, като нямаше възможност за повече уточнения - за кипърския вестник "Филелевтерос" и в него беше заобиколен най-важният въпрос. А именно: доколко е съпричастен към позицията на Кипърската църква за издигане на по-високо място в църковните дипитиси, които се четат на Великия вход, когато служат предстоятели на автокефални църкви, и показват техния ред в православния свят. Още от 1990 г. Кипърската църква по решение на своя синод постави на дневен ред в работата на подготвителната комисия за свикването на Великия всеправославен събор въпроса за извеждането й на по-високо място в диптисите, било то и на шесто, след Патриаршията на Русия.
И това по причина, че Кипърската църква става автокефална на Третия вселенски събор през 431 г., докато патриаршиите на Русия, Сърбия, Румъния, България и Грузия, които са поставени по-напред в диптисите, са обявени за автокефални църкви с томос на Вселенската Константинополска патриаршия.
Позицията на Кипърската църква беше изложена през 2011 г. в Женева от митрополита на Пафос Георги, но руският представител поиска да комисията да заяви, че първите пет места са неоспорими и че предстоятелите на тези църкви образуват "новата пентархия на патриаршиите".
Представителят на Вселенската патриаршия Пергамският митр. Йоан показа, че автокефалията на Руската църква все още е неуредена, тъй като не е потвърдена от вселенски събор.
На срещата през 2011 г. Църквата в Кипър получи подкрепа за молбата си от църквите на Александрия, Йерусалим, Гърция и Албания. С по-дипломатичен начин заявиха подкрепата си или не изразиха възражение църквите на Антиохия, Сърбия и България. Против бяха църквите на Русия, Румъния и Полша.
Надявам се да бъда опроверган, но по някои знаци личи, че в крайна сметка предстоятелят на Кипърската църква е бил убеден (или притиснат) заради влиянието на патриарх Кирил върху управляващите в Москва за позицията на Русия по кипърския въпрос, да не настоява за тази справедлива и еклисиологично правилна позиция за издигането на Църквата на Кипър в диптисите.
Освен това на двете съслужения в Никозия Московският патриарх избягна да прочете диптисите по време на Великия вход. Обратно на това завчера Бостренският митрополит Тимотей (представител на Йерусалимската патриаршия в Кипър - бел. ред.) спомена първо Йерусалимския патриарх Теофил, след това Московския и веднага Кипърския архиепископ. След освещаването на св. Дарове диптисите бяха прочетени от дякона на архиеп. Хризостом в реда, който е определен от Вселенската патриаршия и който важи и до днес.
7. В същото интервю Московският патриарх отговори на въпроса за времето на свикване на Светия и велик събор на Православието следното: "Ако всички предстоятели се обявят за свикването на Светия и велик събор на Православието с дневен ред договорените осем теми, той може да се свика в обозримо бъдеще". Той обаче избегна да отговори, кои са тези теми, но отбеляза, отново без конкретно назоваване, че "различията по останалите два въпроса не бива да ни пречат да свикаме събора. Те биха могли или да бъдат договорени, или съгласието по тях да се остави за постигане в следсъборния период". Допълнително отбеляза, че "преди това трябва да се уреди правилникът за работа (на събора - бел. ред.), така че по време на вземането на решения от събора да се чуе и вземе предвид гласът на всяка поместна църква".
Припомняме на читателите, че темите, по които е постигнато съгласие преди около 25 години и които днес, според патриарха, трябва да се погледнат "по друг начин", са следните:
1. Православната диаспора
2. Препятствия за брак
3. Автономия и начин за нейното обявяване
4. Календарният въпрос
5. Приспособяване на разпоредбите за поста
6. Връзки с останалия християнски свят (двустранни диалози)
7. Православие и икуменическо движение
8. Принос на Православието в утвърждаването на мира, свободата, любовта между народите, както и за отхвърлянето на националите различия (според скромното ми мнение това е най-интересният проблем, който ще има широк обществен отзвук).
Оставащите нерешени проблеми са диптисите и автокефалията. Последният въпрос е нерешен, според информиран източник, "не по същността си, а относно това, кой ще обявява автокефалията и кои и как да подписват томоса за обявяването на автокефалия".
Завършвам с още една забележка. Тя се отнася за многочленната охрана от миряни, но и от клирици, на Московския патриарх, т. нар. "охранители". Тяхното поведение беше крайно недопустимо. Осигуряваха всички улеснения на руските журналисти и създаваха огромни пречки на кипърските журналисти. Когато поставих въпроса пред един кипърски полицай, той "разпери ръце", сякаш искаше да ми каже: "Тук те командват".
Поведението на личната охрана на патриарха стигаше до границите на скандала. Наистина ли е заплашен патриархът от отразяващите визитата му журналисти, или - по-вероятно - Руската църква иска по този начин да демонстрира пред другите предстоятели, че притежава власт и сила? Според мен е по-вероятно второто. Това обаче не е правилно за един патриарх, който с делата си трябва да показва преди всичко, че е пастир, а не светски владетел.
Никозия, Аристидис Викетос
