Интервю на агенция Фокус с Преспанско-Пелагонийския митр. Петър от Македонската църква по повод изявлението на митр. Иларион Алфеев за македонския църковен проблем.
- Как оценявате посещението на руския патриарх Кирил в България?
- Посещението на Светейшия патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, е от изключително значение, тъй като доста дълъг период не се е случило глава на Руската православна църква да посети страните от Балканския полуостров. Ако не се лъжа, става дума за период от няколко десетилетия. От тази гледна точка, това е от изключително значение, заради осъществяване на координация между православните църкви и синергия, или – сътрудничество. Руската православна църква в православния свят е на първо място по своята големина и организираност заради потенциала, който има във всички области. Според реда на православните църкви тя не е на първо място, а на пето заради авторитета на църквите, които са основани по-рано.
Това посещение на Светейшия патриарх Кирил е от огромно значение и може би „уцели десятката” (ако мога така да се изразя), че първо посети Българската православна църква, а не някоя друга в региона. Очевидно с изявлението, което чухме, има добри намерения за решаване на някои въпроси, които можем да кажем, че не са само канонични въпроси, а и политически.
- Как ще коментирате изявлението на митрополит Иларион, свързано със статута на Македонската православна църква?
- Руската православна църква и преди (последните десетина година) имаше изявления, че има намерение и желание да посредничи в решаването на този ирационален спор между Македонската и Сръбската православна църква. Очевидно има начини за преодоляване на проблема. Доколкото чух, става дума и за търсене на модел, тъй като очевидно моделът на Сръбската църква или църквите от гръцкия езиков регион не е най-приемливият за решаване на тези въпроси.
И сега има такъв пример в православния свят, където отделни църкви имат автокефалност, но не действат като такива, и обратното – църкви, на които не им е призната автокефалността, а де факто действат и работят като автокефални. Това е достатъчно доказателство, че няма еднакъв подход към решаването на авокефалността на всички православни църкви.
Въпросът за нашата църква и получаване на автокефалност от страна на останалите църкви е в ръцете на две църкви – Гръцката и Сръбската православна църква. А въпросът е само политически. Както е известно на целия свят, решаването на въпроса за името на нашата държава с Гърция се отразява на решаването на въпроса за Македонската православна църква.
- Досега е имало доста коментари в тази посока, че с решаването на спора за името с Гърция ще бъде решен и въпросът за Македонската православна църква. До колко тези твърдения са реални?
- Разбира се. През 90-те години на миналия век имаше готовност у Вселенската патриаршия да се реши нашият въпрос, но целият процес се блокира със спора за името на нашата църква и на нашата държава. Това се създаде като спор между нашата църква и църквите от гръцкия езиков регион (говоря за Гръцката, Цариградската, Александрийската, Кипърската църкви), тъй като те имат еднаква политика по отношение на нашия въпрос, понеже става дума за църкви, които принадлежат към гръцката националност. Оттам знаем, че ако не беше спорът за името – ако се вземат предвид и изявленията на Вселенския патриарх, – може да се намери решение.
По-рано имаше и идея въпросът да бъде поет от Вселенската патриаршия, а Сръбската православна църква се съгласи да решаваме въпроса заедно с Вселенската патриаршия. Това обаче не стана, защото най-вероятно имаше и други интереси, т. е. все още нерешеният въпрос за името на Македония.
През 90-те години нашият въпрос беше разглеждан от страна на съседна Югославия – конфедерация между Сърбия и Черна гора – и Македония, когато беше обявен референдум за независимост. Сърбия тогава искаше Македония да влезе в конфедерация с тогавашна Югославия и по този начин да се реши въпросът с автокефалността на Македонската православна църква. Това не се реши, въпреки че имахме приети общи позиции по този въпрос през 1992 г. на заседание на комисиите на двете църкви и съвместно богослужение на архиереите на двете църкви – Сръбската и Македонската. По този начин де факто щеше да се разреши проблемът. След като не беше взето решение за конфедерация между Македония и Югославия, от сръбска страна се отказаха от тази позиция, която беше приета от двете комисии. От сръбска страна комисията прие тази позиция, но Съборът на Сръбската православна църква отхвърли тази позиция от политическа гледна точка, тъй като не се стигна до комбинацията за конфедерация.
- Има ли в момента разговори межди СПЦ и МПЦ за преодоляване на проблема?
- Няма официални преговори. Има определени контакти и те продължават със Сръбската православна църква, както и с останалите православни църкви, но няма преговори на официално ниво. Преговорите са спрени най-вече, след като те наложиха и проблема с т. нар. Православна Охридска архиепископия на отлъчения от Македонската православна църква владика Йован Вранишковски. Оттогава има само неофициални контакти.
- Доколко отлъченият владика от Македонската православна църква е пречка в решаването на проблема?
- Сръбската православна църква направи голяма грешка с него. В началото имаше някакво мнение, че той има голямо влияние в Македония и огромен брой вярващи ще се присъединят към него. След това се оказа, че става дума, както някои коментират, за един файтон хора – лъжецърква. Около него има не повече от стотина души – свещеници и миряни. Ако погледнете колко т. нар. свещени лица и митрополити има в тяхната църква и ако се съберат техните семейства, трябва да има поне 1000 души. А те не са толкова. Това означава, че техните семейства не ги подкрепят, тъй като разбраха, че са против нашата нация – македонската нация и държава, както и срещу Македонската православна църква.
- Български историци коментират, че, ако се погледне исторически и канонично, Македонската православна църква трябва да се върне към Българската православна църква?
- Никога не може да има подобно нещо, тъй като Македонската православна църква винаги, когато е съществувала, не е била на територията на България. Охридската архиепископия никога не е била в България. Ако тръгнем и по-рано, от времето на пътуванията на св. ап. Павел в Македония, те са на територията на Македония. След това има продължителен период от независимост на църквата в Македония – във времето на Юстиниан, който създал църквата Юстиниана Прима, като тогавашен император, свикал Петия вселенски събор. По негово време тази църква е съществувала като автокефална. Нейният център не е бил в България, а в Скопие.
По-късно има период, в който тази институция не съществува като автокефална църква Юстиниана Прима. След около 200 години, първо в Преспа, а след това в Охрид, се създава Охридската архиепископия.
Историците могат да си съчиняват истории колкото искат, но Охридската архиепископия няма връзка с Българската православна църква, тъй като тя не е била на територията на България. Още по-важно – има периоди, когато успоредно съществуват Охридската архиепископия и Българската православна църква. Това е доста съществен период до ХІV век, когато съществува Българската православна църква и същевременно функционира Охридската архиепископия за народа, който живее на територията на Македония (те може да не ни признават като македонци).
Територията, която е покривала Охридската архиепископия, никога не е била свързвана с територията на българската държава. Знае се, че Охридската архиепископия започва в края на Х век, и е основана с център първо в Преспа, а след това се прехвърля в Охрид, след това през цялото време центърът й е в Охрид. След 200 години отново се възобновява на територията на Македония.
Изключително важен е фактът, че са съществували едновременно и Охридската архиепископия, и Българската православна църква. Защо би имало две църкви за един народ или за една държава? Глупост е да се твърди подобно нещо, тъй като не е имало нужда да има две църкви за един народ, в една държава и т. н. А че е имало влияние върху двете църкви – една на друга – това е очевидно. И нашите, македонците, по време на основаването на Българската църква с Българската екзархия, на практика им било обещано в Цариград, че с обновяване на Българската екзархия ще се възобнови и Охридската архиепископия. Тук обаче са се създали проблеми, когато видели македонците, че по някакъв начин са измамени и са оставени да бъдат част от Българската екзархия. 200 години след забраната (говорещият явно има предвид закриването на Охридската архиепископия през 1767 г. - б. р.) Охридската архиепископия се възобновява в рамките на държавата, в която Македония беше една от републиките през 1958 г. Оттогава тя функционира де факто като автокефална църква.
Три компоненти на църквата говорят, че тя е независима. Има своя съдебна власт, своя изпълнителна власт и своя законодателна власт. Казано с други думи – от 1958 г. ние действаме като автокефална църква, но не сме признати.
Ако погледнем Албанската православна църква, тя нямаше епископи след падането на комунистическата система на Албания, нямаше свещеници. Само с едно писмо от Вселенския патриарх и поставяйки един глава на Албанската църква й беше възобновена автокефалността. Това, което стана с Албанската църква ни радва, но подходът към нас е различен.
