Мобилно меню

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (14 Votes)
1_113.jpgДПС си избра делегати на този своеобразен народен събор от средите на имамите и джамийските настоятелства, назначавани с благословията на Доган и неговата партийна клика.

Какво се случва в мюсюлманското изповедание? Какви процеси текат в религиозната общност и кой ги провокира - открито и задкулисно? Кой свика Извънредната мюсюлманска конференция и на какво основание? Законен ли е изборът на главен мюфтия и промените в устава на изповеданието, приети на този форум? Кой го финансира и с какви цели? Каква е ролята на ДПС в този сюжет? И на американския посланик Джеймс Уорлик? И ще реагират ли прокуратурата и ДАНС, сезирани два дни преди датата на форума?

Проведената извънредна Национална мюсюлманска конференция е незаконна, а изборът на главен мюфтия в лицето на Мустафа Алиш Хаджи е нелегитимен. Тази теза застъпиха мнозина публично, сред тях юристи и правозащитници от средите на мюсюлманите в България като Мендерес Кунгюн - председател на нерегистрираното Национално турско обединение. По негов сигнал в един от последните си доклади за България ЕК препоръча правителството да не се намесва в религиозния живот на мюсюлманите.

Какво показват фактите?

Според устава на Мюсюлманското изповедание Главното мюфтийство се избира от Висшия духовен мюсюлмански съвет, а той - от Върховната мюсюлманска шура, форум, съответен на Църковно-народния събор в традиционното за България Източно-православно изповедание. Извънредният мюсюлмански форум, проведен в луксозен столичен хотел, е свикан с решение на обявения за нелегитимен Висш мюсюлмански съвет с председател Басри Пехливан, което го прави нищожен от гледна точка на устава и закона.

А 200-та хиляди подписа, с които я легитимираха пред обществото и чуждите посолства, са събирани в джамии и с помощта на кметове на ДПС срещу назначаването на Недим Генджев за главен мюфтия заради принадлежността му към ДС и участието му в т. нар. възродителен процес.

За пореден път партията на Ахмед Доган, обявяваща се нагло за защитник на права и свободи, извърши грубо вмешателство в религиозния живот на мюсюлманите в България. Освен че излъга за съдържанието на подписката, на която „наивно” се възхити посланик Уорлик, ДПС си избра делегати на този своеобразен народен събор на мюсюлманите от средите на имамите и джамийските настоятелства, назначавани с благословията на Доган и неговата партийна клика.

От действията на Софийския градски съд, който може да впише във фирменото си отделение или да откаже да го направи промените в устава на Мюсюлманското изповедание и избора на главен мюфтия, както и от позицията на Дирекцията по вероизповеданията, ще стане недвусмислено ясно дали държавата и нейните институции са се отказали от намеса в религиозния живот на отделните изповедания у нас.

Сега към още важни факти, които осветляват случилото се:

Кой е Мустафа Алиш Хаджи, известен и като агент на ДС с агентурното име Андрей и унищожено досие?

Той никога не е бил областен мюфтия, следователно няма как да застане начело на Главното мюфтийство, твърдят наблюдатели от средите на мюсюлманите. Другото е все едно Светият синод на БПЦ да избере утре за патриарх човек, който не е бил митрополит и един ден дори?

Още една важна подробност от биографията на Мустафа Хаджи - заедно с Али Хайредин той е официален представител на организацията „Мюсюлмански братя”, известен още като световния интернационал на мюсюлманите. Организацията е обявена за терористична в много арабски страни, но е извадена от списъка на тези организации в САЩ?! В този контекст може да бъде разчетено и едно от публичните изявления на Мустафа Хаджи, че ислямът върви ръка за ръка с политиката, т.е. открито прокламира идеите на политическия ислям?

Което открито препраща към събитията в Северна Африка и желанието за политически реванш на „Мюсюлмански братя”, подкрепяни от техния клон в Турция и от Хамас.

Алтернативният главен мюфтия Али Байрактаров не е протеже на Недим Генджев, както твърдят негови опоненти. Той е имам на Севлиево, а преди това е бил районен мюфтия на Плевен пет години. Има светско и религиозно образование и не е участвал в политически боричкания.

Толкова за биографиите на двамата мюфтии и за проведените паралелни форуми на мюсюлманското изповедание у нас. От които не идват никакви сигнали за обединение на общността, каквито вижда посланик Уорлик. Напротив - всичко говори за обратните тенденции на задълбочаване на конфликтите и за разделението на мюсюлманите в България. За директно вмешателство на политически партии в религиозния живот на мюсюлманите Мендерес Кунгюн за пореден път ще сезира Томас Хамарберг - комисар по правата на човека към Съвета на Европа.

Две думи за гостите на конференцията. Сред тримата посланици - на САЩ, Сирия и Иран, само Джеймс Уорлик със своето поведение и изявления легитимира пред международната общност избора на Мустафа Алиш Хаджи. Като знакови в същата посока могат да бъдат разчетени и приветствията на президента Първанов и на премиера Борисов, както и на агента на ДС Юнал Лютфи.

Посланик Уорлик, чието поведение повече напомняше на представител на митрополия в протекторат, отрече пред медии неговата позиция на посланик да се покрива с официалната на Вашингтон. Обаче Негово превъзходителство би трябвало да знае кой финансира Националната мюсюлманска конференция - дали Анкара или изселнически организации като Балгьоч заедно и фондациите на „Мюсюлмански братя”? Като дипломат г-н Уорлик би следвало да съобрази, че в контекста на революциите в Северна Африка трябва да е сдържан в каквито и да е поощрения на религиозно-етнически политики.

Накрая някак логично се налага сравнението между идентичните процеси и събития, които се развиха в институционалните среди на източноправославно и на мюсюлманското изповедание у нас през годините на прехода: два синода, две главни мюфтийства, битки за власт и за църковни и вакъфски имоти за милиони - конфликти, които поставяха разделителни линии в средите на християни и мюсюлмани и разколебаваха, вместо да укрепват вярата им в Бога.

С прякото участие на държавата и с протекцията на великите сили, ръководени от своите геополитически интереси. Които, уви, рядко, много рядко съвпадаха с интересите на гражданското общество у нас. Част от което е конституционното право на всеки да изповядва своята религия и да избира духовните си водачи.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3khwc 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum