Разговор с доц. Стефан Тъпанов, шеф на катедра „Реставрация“ в Художествената академия
- Доц. Тъпанов, през последните години работите по реставрацията на Рилския манастир. Какво е състоянието на стенописите там?
- От три години работим по стенописите на главната църква. Започнахме отвън – в тези зони, които бяха най-сериозно поразени. И най-належащото вече почти е направено.
Миналата година по решение на манастирския събор започна работа и вътре в главната църква, по-точно в параклиса „Успение на св. Йоан Рилски“. По всяка вероятност изписването на главния храм „Рождество Богородично“ е започнало именно от този параклис, посветен на светеца – покровител на манастира. Това е станало точно преди сто и седемдесет години – през лятото на 1840 г., а както е известно параклисът е осветен на 20 септември с. г.
- Кои са майсторите, работили там?
- За майсторите, които са работили в този параклис, досега само се предполагаше. Неотдавна обаче открихме надпис, който вече категорично ги посочва. Много е интересен, защото може да се види само ако се изгради скеле. Зографите ясно са съзнавали, че след време ще се издигне скеле и някой ще прочете посланието. Буквите бяха скрити под слой от сажди и прах, трупани в продължение на сто и седемдесет години.
Надписът гласи: „1840 г. протодаскал Димитри и Костадин от Самоков написахме този параклис“. А втората част е: „Който майстор и зограф по време или след време препише или меремет (т. е. поправка или ремонт, което сега бихме нарекли реставрация), поменете и благословете“. Тази част ни въздейства наистина много емоционално, защото прозвуча като лично послание, отправено ни от дълбините на времето. Именно това обръщение към бъдещите „изографи“ го прави наистина уникален образец за духовна връзка, хвърляща мост между поколенията.
- Къде се намира точно надписът?
- Разположен е на височина ок. десет метра, на горната част на корниза в барабана на купола. Така се потвърди тезата, че там е работил Димитър Христов Зограф – по-големият брат и учител на Захари Зограф. Двамата са били с доста различни характери. Той, за разлика от Захари, почти не се е подписвал. Димитър Зограф е бил изключително скромен и се е придържал към старата традиция да не се споменава като автор, докато брат му рисува дори автопортрети. Захари точно е описал къде е работил – да се знае. За останалите майстори само можеше да се предполага, къде са рисували. Но сега нещата започват да се изясняват.
Съществуват различни хипотези, но може да се каже, че стенописите в главната църква са изпълнени изцяло от самоковски майстори. Банските иконописци са работили само по иконите, правили са стенописи в някои от параклисите.
- Какви са предизвикателствата за Вас в тази професия?
- Предизвикателствата са големи. В Рилския манастир например проблемите са много сериозни – поради влагата голяма част от живописния слой е в много лошо състояние. На места повърхността не може да се докосне. Друг проблем е, че върху стенописите има много плътен слой сажди, прах и други замърсявания. Което налага първо да фиксираме всичко, а след това да отстраняваме само замърсяванията. Работи се много бавно, със силни химикали. Изисква се огромно търпение, тъй като всеки квадратен сантиметър трябва да се обработи многократно с различни операции.
- Колко намеса от страна на реставратора търпи една творба?
- Толкова, колкото е необходимо, за да се възвърне оригиналният ѝ вид. Времето, разбира се, винаги дава някакъв отпечатък и творбата не може да изглежда по начина, по който е изглеждала, когато е била създадена. Реставраторът обаче е длъжен да остане максимално близко до оригинала и да изпълнява възстановки само в зоните, където има загуби на оригинала, и то без догадки или хипотези.
- Доколко реставраторът е съавтор на произведението?
- Това не бива да се случва. Недопустимо е реставраторът да бъде съавтор. Включително и в случая с Рилския манастир, където самите автори са дали правото на реставраторите „да препишат“, ако се налага. Има ясно утвърдени професионални и етични принципи, които задължително трябва да се спазват – докъде и колко реставраторът може да се намесва. За съжаление често се случва да се бърка реставрацията с това – стенописите направо да се прерисуват. Което, разбира се, по никакъв начин не бива да се случва.
- В кариерата си били ли сте свидетел на подобна драстична намеса?
- Виждал съм доста лоши примери в това отношение. И те могат да се смятат буквално за унищожаване на оригинала. Защото, когато някой псевдо-„реставратор“ рисува направо върху оригинала е изключително трудно, да не кажа почти невъзможно, да бъде възстановено оригиналното изображение. За съжаление по такъв начин са унищожени много стенописи.
- Кои са тези псевдо-„реставратори“?
- Има самозванци, представящи се за реставратори без необходимото образование и правоспособност. Договарят се със свещеника за по-ниска цена и „реставрират“. Това е една много опасна практика, която за съжаление зачестява. Но и в закона нещата не са много изяснени: кой точно има правото да упражнява тази дейност. Ние държахме специалистите по реставрация задължително да имат магистърска диплома по специалността с петгодишен курс на обучение.
- А има ли достатъчно реставратори, колко студенти завършват специалността Ви?
- Около седем души годишно се дипломират при нас. Реално в рамките на тези тридесет и пет години откакто съществува специалността това не са малко хора, въпреки че много от колегите работят и в чужбина. А от тези, които са завършили, над шестдесет процента остават в професията, което е доста висок процент. Работа за нас в България има много, проблемът, разбира се, е финансов. Реставрацията не е евтина дейност, материалите са скъпи…
- Какво привлича младите хора в тази специалност?
- Ние имаме един много голям плюс, тъй като сме единствената магистърска специалност в Художествената академия без бакалавърска степен. В сравнение с останалите специалности при нас се учи доста повече, тъй като имаме много неспецифични дисциплини – изучаваме химия, физика, биология… Но, от друга страна, знанията, които получават нашите студенти, им дават повече възможности за реализация.
- Не е ли странен за един художник този избор – да остане в сянката на други творци?
- Един реставратор винаги може да се изявява и като автор (но не в реставрацията!). Може да твори живопис, да рисува авторски стенописи или икони… Когато обаче става дума за реставрация, нещата вече са в съвсем друга плоскост. Там ти си дотолкова творец, доколкото можеш да направиш най-доброто за запазването на произведението, да интерпретираш по най-добрия начин проблемите и да намериш най-подходящия метод за реставрация.
* Източник: в-к „Труд“
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kwp9
И рече старецът...
Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.
Св. Йоан Златоуст
