Църквата ни е куха и народът се люшка

- Шашави ли? И по какво да ги познаем?

- По това, че когато отидем в църквата и говорим с тях, от техните думи някак ни става студено или скучно и объркано...

- Защо църквата ни не е активна в приобщаването на хората?

- Защото не знае в какво да ги приобщи. Тя като клир е празна от съдържание, защото в нея няма молитвеници и не се познава истинският благодатен духовен живот.

Богословите си чешат езиците, а няма един, който да се помоли, както Христос се е помолил с кървави капки пот. Казва се: "От пълно сърце говорят устата." Когато сърцето ти е празно, какво да им кажеш на хората?! Говорим им разни морализми, които им е писнало да слушат.

От православните страни Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Сърбия, Гърция и Грузия ние сме най-напреднали по отношение на т. нар. апостасия (вероотстъпничество, от гр. ез.), тоест ние сме най-напред в приемането на модерни концепции, теории, либерализми, социализми, демократизми. Във всичко, което замества вярата. Затова вървим към все по-голямо ожесточение в сърцата си.

- Отче Никанор, кризата все не си тръгва, поне някаква полза можем ли да извлечем от нея?

- Чрез нея по-лесно ще разберем, че светът не е място, което да ни доставя само удоволствия, а тук трябва да научим много неща! Нашата цел да е в живота да ставаме подобни на Бог, който е наш творец! И това удовлетворява човешката душа, а не да бъдем материално преуспяващи. Първата цел е постижима във всички условия - и в сталинските лагери хората пак са били с Бога и са възраствали в добродетел.

Докато другото е като надпревара с дъгата, да минеш под нея. И ако няма икономическа криза, ще е друга - в личния живот, в здравето. Това, което ти нашепва: ще имаш хубава работа и заплата, ще имаш семейство, най-нова кола и т. н., е възможно, но е игра на съдбата и не може да е цел в живота.

Помислете само в последните 10 години какво се построи, София се удвои и утрои, бетонираха морето и планините. А какво духовно се сещате да се е появило? Аз се сещам само за отец Иван от Нови хан и неговите 60 дечица. Друго?

Духовността трябва да се възпитава от детството още. Знаеш ли, сега децата ги съсипва особен бяс на леност и униние.

- Бяс на леност ли?

- Да, той обича да ги прикове към компютъра и те са способни през това време нищо друго да не правят - часове, дни, месеци. Няма да се обърнат и да забележат, че техните родители ги хранят и издържат, че им мият и чистят като на бебета. Те не го оценяват и ако някой съсед например има нужда от помощ, няма и да излязат извън стаята си.

Това е непозната още форма на унищожение на младежта, защото е хитра. Ако се зарази от хазарт детето, родителите усещат по изчезването на предмети и пари от къщи. При наркоманите е очевидно и родителят се стряска. А тук маха с ръка и вика: "Е, детето е пред компютъра цял ден, но поне не ме занимава с проблемите си!" Родителят е добре, но детето става на 30 години и няма и ден трудов стаж.

Няма кой да му зашие един през врата, за да се опомни! Но веднага - правата на човека, правата на детето - и сме блокирани. А какво значи това обществото да даде на някого право да деградира, да си загуби човешкия образ. Затова младите се обиждат толкова лесно днес. А родителят не казва: "Имаме проблем, детето ни е горделиво", а обяснява: "О, той е много раним, много е нежен и деликатен." Просто родителите днес не могат да контролират и малки деца.

- Защо в манастирите през лятната ваканция не приемате ученици, за да ги възпитавате в християнски добродетели?

- Това не е проста работа. Манастирът може да бъде посещаван от деца в рамките на "зелено училище", доколкото има такава практика и на Света гора. Малко монаси сме, за жалост не идват нови. Просто в България нямаме християнски семейства - да спазват постите, да се изповядват... И да пращат детето си за монах, за свещеник. Като дойдат хора тук, най се чудят как я караме без телевизия. (в. Труд)