Или какво се случва, когато бизнесът, политиката и Църквата се срещнат взаимно изгодно и започнат да си разменят подаръци
Когато църквата, бизнесът и политиката се срещнат, се получават чудеса. В най-прекия смисъл.Намират се парченца от кръста на Христос, появява се лодка от времето на Ной, изравят се мощи на светци - все невероятни открития. Срещите между бизнеса, политиката и църквата се случват на различни места, но най-популярното от тях е край морето. И по-точно в селото от градски тип Свети Влас. Всяка година, в разгара на сезона, най-личните бизнесмени в околията - братя Диневи, събират хайлайфа на държавата на нощно парти. В челото на списъка от задължителните гости са сливенският митрополит Йоаникий, загърбил за малко църковния обет, за да се включи в светската суета, омбудсманът на републиката Гиньо Ганев, натоварен да открие милото тържество. И, разбира се, знаменитият професор Божидар Димитров, който използва събитието, за да представи актуалната студентка, чиято дипломна работа ръководи.
Би било неприлично такива велики личности да не си разменят подаръци.
От почти десетилетие е традиция всеки да дари другия представител на съответния център на държавата с нещо ценно, да го включи в начинание, което се вписва в хай-атмосферата на сбирката. Макар да изглежда, че църквата може да дава само духовна благодат, на практика нещата стоят иначе.
Сливенската митрополия притежава 6 дка на 50 метра от морето в Свети Влас, които с много усилия придоби през 1999 г. Официалната версия беше, че този парцел е много нужен на Българската православна църква, защото е свещен - там по турско време се е намирал манастирът "Свети Петър" и дядо Йоаникий смятал да го възстанови. През 1999 г. братя Диневи вече строяха масово наоколо и беше въпрос на време да стигнат и до "свещените декари". Но Йоаникий извика тогавашния премиер Иван Костов, който главно заради прожекторите на медиите се включи в спектакъла "първа копка на манастир". С помпозна церемония теренът беше осветен и беше съставен инициативен комитет за възстановяване на светата обител, чийто обществен председател стана другата хай-персона в сбирките на Диневи - Гиньо Ганев. Три години по-късно тогавашният архимандрит, а сега епископ, Игнатий разкри, че по сметките за възстановяване на манастира, управлявани от Ганев, не били постъпили и 10 лева.
Върху парцела изникна дискотека
Дядо Йоаникий богоугодно се изказа, че на църквата вече не е нужен манастир, но нека да има светска забава, "ако е взаимоизгодно". В края на краищата какво ще правят монаси на 50 метра от морето? "Да гледат голи летовници и да се изкушават ли?", запита риторично владиката. "Пълно е с туристи - не може да има там манастир. Определени хора на местно ниво настояват за Божи храм. Но те го правят от любов към историята или може би имат някакви интереси. По-добре дискотека да е, отколкото манастир на плажа", заяви пък епископ Игнатий. По-късно дискотеката изчезна, но манастир така и не се появи. Появиха се скици за "резиденция на сливенския митрополит", чийто строеж върху 6-те дка трябваше да бъде извършен от фирмите на братя Диневи. И това начинание е доникъде, но не защото липсва желание у поръчителя и изпълнителя, а защото шефката на Бургаския исторически музей Цоня Дражева вдигна достатъчно шум, та очевидно страните изчакват скандала да поутихне.
Но Свети Влас е необятно място - там манастири да търсиш
Върху останките на друг такъв - "Свети Власий" - братя Диневи си построиха преди две лета църква. По закон трябваше първо да поискат от Националния институт за паметниците на културата (НИПК) разрешение да ровят археологически останки. Зад тях обаче застанаха църквата и хай-персоната от сбирките им Божидар Димитров, който по онова време беше пристанал хем на БСП, хем на ГЕРБ. Така че нямаше кой да чуе протестите на НИПК. Диневи обявиха, че всички открити части от манастира вграждат в църквата си. Дядо Йоаникий беше щастлив да го чуе, а професор Димитров се отчете по този повод с възможно най-изискания подарък - частица от кръста на Христос. "Това е най-скъпата и най-красивата нова църква, а кръстът има чудодейна сила. Благодаря на братя Диневи, че след Иван Александър те са най-големите дарители на църкви и манастири", прочувствено изрече на Великден м. г. бъдещият министър без портфейл. За да няма и капка съмнение, че подаръкът е истински, Димитров, като почти очевидец на събитията, описа пътя, по който частицата от кръста е стигнала до Диневи: императрица Елена предприела през IV век първите разкопки на Голгота, при което Христовият кръст бил намерен и разделен на парчета. Едно от тях, към 10 см, оцеляло в Охридската архиепископия и било пренесено в София през 1917 г. Къде са го крили 100 години професорът на уточни, но се разбра, че най-после е намерило правилните си притежатели.
Всяка година Димитров има различни увлечения. Миналата очевидно беше отделил за разфасоване на късове от Христовия кръст. През 2009 г., в разгара на кризата,
в България беше по-лесно да намериш парчета от кръста, отколкото работа.
Кой ли не получи късче - от Пловдивската митрополия и Кръстова гора до родния на професора Созопол. Също и Вселенският патриарх, който си нямаше парче, ама добре, че беше българският министър да му го осигури. В замяна Вартоломей пък проводи чрез Димитров малко мощи от свети Власий на братя Диневи. Така между видните персони протече засилена размяна на подаръци на вселенско и дори още по-високо ниво.
Останките на свети Власий откриха за професор Димитров новото му хоби и през 2010 г. той се впусна в издирване на други мощи. Както е известно, по въпроса вече беше направено необходимото и в началото на август точно на остров до пъпа на Вселената - Созопол - бяха изровени остатъци и от свети Йоан Кръстител. В момента, когато Димитров ги връчи като подарък на дядо Йоаникий, владиката, без ни най-малко съмнение в произхода им, се наклони над тях и изрече: "О, Кръстителю!" С което всички съмнения, чии са останките, бяха пресечени. За всеки случай професор Димитров каза, че няма да се прави сравнителен анализ на костите, защото е убеден в истинността им. Напук на шибания народ и археолозите му.
Все пак да не забравяме, че България, според разказаното от Димитров, е терен за библейските сюжети. През 2001 г. например хоби на професора беше Ноевият ковчег. Съвсем очаквано именно в Созопол рибари откриха "лодка еднодръвка от времето на Ной", както обясни Димитров. "Това е най-старият плавателен съд, откриван не само в България, но и в света, показва справка в научната литература. Той датира отпреди 7000-8000 години, когато се предполага, че е бил Библейският потоп", постанови преди 9 години Божидар Димитров. Но и даде да се разбере, че само той и хората във вселенския център Созопол имат право да търсят артефакти от времето на Ной по нашите земи. Всеки друг, позволил си да стори същото, рискуваше да бъде словесно посечен от изтъкнатия историк. Точно това се случи с американския професор Робърт Балард, който през същата 2001 г. поведе експедиция край Варна да издирва лодката на Ной. Димитров обяви начинанието му за "американска шпионска мисия".
Но да се съсредоточим в 2010 г., която ще премине под знака на св. Йоан Кръстител. До края на сезона има време за нови чудеса и открития.
По-високо билото, археолози! По линията Созопол - Свети Влас.
