- Ваше Преосвещенство, готов ли сте за това изпитание – на тридесет и две години да бъдете първи помощник на митрополита в Берлин? Там е най-голямата епархия на Българската православна църква.
- Да служиш извън границите на родината е преди всичко мисия, която е свързана не само с проповядването на Словото Божие, но и с утвърждаването и съхраняването на българщината в сърцата и умовете на хората, които живеят далече. Храмът за тях е единственият мост и връзка с България.
Ще разчитам изцяло на помощта на митр. Симеон, който е основател и светителства повече от тридесет години в тази епархия. Преди всичко обаче ще разчитам на Божията любов и милост и на хората, които живеят в тези общини. Ще се осланям и на подкрепата на държавата, която има своите представители, да се обединим около идеята.
- Изборът Ви как да се тълкува – като смяна на поколенията в нашата църква или като надмощие при бъдещ избор на неин глава?
- Това не зная. Но митр. Симеон е заявил в писмо пред Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Св. Синод желание аз да съм първи помощник. Мисля, че моето служение е над тези неща, свързани с боричкания за едно или друго надмощие. Първо трябва да пазим чистотата на св. православна вяра, да я преподаваме чрез правилата на Църквата и съответните канони. С общи усилия ще успеем да превъзмогнем всички слабости, на които човек в една или друга ситуация се поддава.
- Отивате на място, където стана най-големият скандал след разкола. Св. Синод за първи път уволни един от владиците си – Симеон?
- За жалост през последната половин година бяхме свидетели на тези нелицеприятни събития в църквата ни. Слава Богу, разумът и Божият промисъл надделяха над човешките слабости. Сега всички в Западната и Средноевропейската епархия говорим за мъдрото решение на Св. Синод, с което той възстанови владиката.
Това е един изряден архиерей, отдал най-хубавите години от живота си, за да основе тази епархия. Българите зад граница живеят в големи изпитания, сред многообразна палитра от вероизповедания. И те имат нужда от твърда опора, която са храмът и духовното лице.
- Одобрявате ли постъпката на предшественика си викарий Тихон, който коленичи и целуна ръка на папата?
- Епископът е образ на Христос, онзи пазител на вярата, който трябва да бъде ярък пример за подражание. На тази случка станаха свидетели целият православен свят и Св. Синод, който реагира и осъди постъпката на еп. Тихон. Аз не искам да бъда негов съдник, защото Бог е този, който съди. Ние трябва да уважаваме правото на вероизповедание на всекиго, но тук става въпрос за лицето на Православната църква – един епископ.
Целуването на ръката на папата само по себе си е израз, от една страна, на уважение, но от друга – става въпрос за високопоставен свещеник от Православната църква.
Ние можем да разговаряме с римокатолици, с иноверни, можем да споделяме и да коментираме общочовешки проблеми, които засягат морални ценности, нравствени въпроси. В никакъв случай обаче не можем да участваме в молитвени съслужения и да търсим общение с другите вероизповедания. Това е ясен, точен и категоричен принцип. И особено новият устав на БПЦ. Единението на църквите става само и единствено в Христа, в Бога.
- Преди година отказахте да оглавите семинарията в Пловдив, за да останете при миряните в Смолян. Сега ситуацията с какво е по-различна?
- Тогава поставяхме основите на духовната просвета и богослужебната дисциплина в сърцето на Родопите, където е Смолян. Това решение на Св. Синод приех със смесени чувства, защото обичам с цялото си сърце и душа Родопите. Когато обаче размислих дълбоко, реших, че новото ми поприще е едно стъпало в моето служение. Това, което сме постигнали с общи усилия тук, може да стане в по-големи мащаби.
Наследникът ми архим. Висарион, който е игумен на манастира „Света Троица“ в Кръстова гора, идва вече на тази благодатно разорана нива, в която е посято семето на вярата. Той е на тридесет и осем години, така че се надявам също с ентусиазъм и жар да продължи започнатото.
- В Родопите живее смесено население. Равнопоставени ли са двете религии?
- Християни и мюсюлмани живеят в мир, любов и разбирателство помежду си. За съжаление различни политически сили се опитват да използват съжителството на двете религии като меч. В своето ежедневие хората не се делят на християни и мюсюлмани. Когато на съседа му свършат хлябът и олиото, ще потропа на вратата на комшията-мюсюлманин. И той няма да го върне. Надявам се на благоразумието на нашите държавници, че няма да посегнат на най-святото – вярата за всекиго.
- Как духовник като Вас е харесван от бизнеса и властта, живее в хотел, кара скъпа кола, а в същото време и най-обикновените хора го харесват…
- Това, че живях в хотел, е признак за осъзнаването на мисията на епископа тук, в Родопите. Когато дойдох, архиерейският дом не беше ремонтиран и пригоден за административна сграда – да отговаря на всички изисквания на авторитета на църквата. Инициативен комитет се зае с ремонтирането на сградата, но за съжаление дойде кризата, която особено силно удари бизнеса в Родопите.
Живея в една стая в хотела на Мая и Иван Кисьови, за което искам да им благодаря. Автомобилът е дарение от Тодор Батков като ктитор на храм „Св. Висарион Смолянски“. Аз нямам нищо мое. Бизнесът всякога подпомагаше инициативи и мероприятия, които сме организирали. Мисля, че това трябва да бъде така, църквата има своето достойно място в обществото.
- Църквата има ли сили да се бори с упадъка в ценностната система и агресията в днешно време?
- Църквата винаги се е борила с всички аморални прояви. Има лостове за борба и това на първо място е религиозното възпитание. Държавата не въвежда вероучението като редовен предмет в училище и така грижите остават в нашите ръце, изцяло на църквата.
Сега всички ние казваме колко е лошо, че децата на дванадесет-тринадесет години пият, пушат и вземат наркотици. Мисля, че родителите са длъжници на своите деца. Това, че работят на няколко места и трябва да се грижат за оцеляването, не е оправдание, че са ги изоставили на втори и трети план. Грижата за децата трябва да е на първи план. Когато си поставен да бъдеш родител, трябва да възпитаваш преди всичко в морал и ценности.
Като дадем на детето си двадесет лева сутрин, задължението ни не се изчерпва. С тях то може да си купи наркотици, това не е изграждане на ценностна система.
* Заб.: Във в-к „24 часа“ интервюто е публикувано със заглавие „Вместо да възпитаваме децата, даваме двадесетолевки“ (тук).
