Нови хан е типичното крайстолично градче. Със затихващи функции. Но напоследък е известно с две “къщи”. В едната трети месец се вихри семейният “Биг брадър”. В другата повече от 20 г. отец Иван приютява изпаднали в беда, невръстни майки, прогонени съпруги, малтретирани, гладни... Интересът и към двете “нестандартни” къщи е голям. Нищо чудно хората, които вечер стават свидетели на разкрития за изневери в риалити шоуто, през деня да пишат в страницата във фейсбук: “Да подкрепим отец Иван от Нови хан в благородната му мисия.” Там той има над 10 000 приятели.
Отецът години наред чудесно се е справял без кой знае каква помощ. Сега обаче има нужда от подкрепа, защото са го подгонили - за незаконно строителство, за лоша хигиена, за липса на здравни грижи, за това че прави, каквото реши. От църквата също го обвиняват в самоволство. Но избягват конфликт - съобразяват се с националната му слава. Забележките на духовенството към отеца са, че не поддържа манастирския храм в добър вид, а го е превърнал в склад за дарения, че не пита за нищо събратята си. “Ако, не дай си боже, нещо се случи с тези деца, църквата ще е виновна”, притесняват се духовници. Отец Иван има логично обяснение за доброволното си “отлъчване” - преди 20 г. поискал разрешение да си купи пишеща машина, защото краснописът не е най-силната му страна. Отказали му. Той си купил “Марица” и спрял да пита за каквото и да е. Заплатата му днес е 260 лв.
Факт е, че свещеникът има собствено мнение. Неговата история е историята на един инатливец, който преодолява препятствия, за да прави добро, убеден, че може сам да определя правилата. Подкрепата - медийна и най-вече обществена, му е много нужна, защото му дава своеобразен имунитет. Българите (не броим повечето в Нови хан) го харесват, по форумите могат да се прочетат трогателни възхвали (понякога прекалени - като например, че трябва да го провъзгласят за светец). Той е пример за символ на благотворителността, медийна икона...
В Нови хан обаче се отнасят скептично към добрите дела на отеца. А зад гърбовете си питомците му чуват, че са проститутки, че не им е мястото там, че са мръсни... Завист или нещо друго се крие зад това? Какво прави трудно това съжителство?
Манастирът
Манастирът е застроен в стила на старата българска къща (по проекти на отеца), на места духът на направи-си сам личи в поизкривените стени. Отдалеч се вижда поовехтяла, но ефектна детска пързалка. Вътре в големия и озеленен манастирски двор се носи глъчка. Тълпи хлапета на най-различни възрасти търчат напред-назад. Пет-шест преследват кокошка беглец...Всяко от хлапетата е със собствена програма, смело лазят по земята, повечето са боси, полуголи, често изцапани и сополиви. И много доволни. В празничния майски ден са почти в пълен състав - децата в дома са 70 от общо 131-те му обитатели. Всичките са с майките си, най-малък е 7-месечният Андрей. Много са се родили и израсли в приюта и са вече на по десетина години. Третокласникът Венци ръфа филия и дразни добродушно Есмералда, че не може да чете. Двамата упорито се препират кога е краят на учебната година - на 28 или на 31 май. Защото след това всички заминават на море в Крапец. Натоварват се на караваните втора ръка (дарение) и потеглят на 20-дневен отдих - подарък от собственика на къмпинга. Докато Венци и Есмералда спорят, на дървена естрада в центъра на двора група “възрастни” (много от майките често са непълнолетни) вади от чували и оглежда дарени дрехи. Част “се бракуват”. За негодните дрехи има приложение - отиват в пещта като гориво, разказва леля Галя, управителка и дясна ръка на отеца в дома. Така спестяват от пари за отопление (2500 лв. е само токът месечно). Оказва се, че най-щедро се даряват стари и често негодни дрехи. В приюта още помнят как млад мъж бил път от Варна, за да донесе торба с дрехи на починалата си майка. Друг гордо стоварил в двора 30 комплекта униформи на бедежейци. Но призът за най-странно дарение е за... малка яхта, която сега е “паркирана” на входа на стопанството на манастира. Отецът обаче е сигурен, че все някога ще плават с нея. Нищо, че на яхтата могат да се качат до 6-има души.
Галя е в Нови хан от 11 г. Сред многобройните й задължения е и производството на сирене. Всеки ден добиват 150 л мляко. 100 от тях отиват за млечни продукти, а 50 се изпиват от обитателите още до обед. В стопанството на дома има 20 крави, 60 прасета, 80 овце, 40 кози, коне.
Няколко каси с хляб и рояк мухи маркират входа на кухнята. Хигиената не е най-силната страна в манастира. Към всяка стая има баня и тоалетна и прилични условия за живот. Но пердетата по общите прозорци не са прани от години, през стъклата почти не се вижда, усещането за чистота липсва. При 70 деца, които непрекъснато цапат, е разбираемо. Както и при майки, повечето израсли в коптори без хигиенни навици. Или по домовете са сираци.
Може би заради това сред местните упорито върви слухът, че от приюта е пламнала епидемия от хепатит в детската градина. “При нас имаше болни две деца, заразиха се от дете от селото”, оборва ги отецът. Той е доволен, че няма проблеми със здравните грижи за питомците си.
"Ходя на гинеколог в София, нас навсякъде ни приемат, само в Нови хан не ни харесват", казва бременната в 4-тия месец Мирослава (на снимката горе). Тя ще роди второ отроче в манастира.
Отецът се хвали, че ще прави "здравна служба" в Нови хан. Планира да има зъболекарски кабинет, в който без пари ще бъдат обслужвани и бедните хора в Нови хан.
Отецът се хвали, че ще прави "здравна служба" в Нови хан. Планира да има зъболекарски кабинет, в който без пари ще бъдат обслужвани и бедните хора в Нови хан.
В приюта мястото е кът. Библиотека е имало, но сега тя е стая за живеене. Книгите са складирани другаде. Струпани вещи има и в църквата.
Отчето, когото всички в дома наричат "деди", има нов архитектурно-алтруистичен план - да строи къщички и да ги приписва на родени в манастира.
Свърталище на дявола?
По обед кафенето на централния площад в Нови хан е пълно. Местните с охота споделят мнението си за "пришълците" от приюта, но искат да останат анонимни. Негодуват, че по телевизиите гледали неверни хвалебствия за попа от хора, които не са "тукашни" и не знаят нищо. Обвиненията са разнообразни. Най-сериозните - момичетата майки проституират, а децата - крадат. Млада жена разказва, че и се е случвало старец с колело да я обърка с момиче от манастира, попитал я: "Искаш ли..." и направил недвусмислен жест с очи към храстите. Други виждали някои от момичетата "на работа" в София. Самият отец Иван е категоричен, че в манастира само веднъж попаднала лека жена и щом разбрал, я изгонил. Защитава момичетата - обвинителите трябвало да назоват по име "проститутките".
Според местните живеещите в дома били лоши майки - малчуганите идвали без тетрадки и учебници на училище, неподготвени, неподходящо облечени. Питомците на отеца се държали горделиво, смятали, че всичко им е позволено... Най-голямата болка на обезлюдяващия Нови хан е, че "външните", които често имат по 3-4 деца и продължават да раждат, скоро ще ги превземат...
Равносметката
Местните отказват да работят в дома. Децата им и връстниците им от приюта не си играят заедно.
"Когато им давах портокали, бях най-добрият поп", е лаконичният коментар на 65-годишния отец Иван, който изглежда като човек, чиято енергия може да преодолее всичко. Шегува се, че ще живее с орлите, за да свърши заплануваното. Успешно осигурява на нуждаещите се дом, храна, добра дума. Не е помислил обаче как да помогне на питомците си "да заякнат", да ги научи на повече самостоятелност, да им даде някакъв занаят, повече знания. Хората в дома нямат ясна представа за бъдещето си. Там това е най-трудният въпрос - без отговор.
Свърталище на дявола?
По обед кафенето на централния площад в Нови хан е пълно. Местните с охота споделят мнението си за "пришълците" от приюта, но искат да останат анонимни. Негодуват, че по телевизиите гледали неверни хвалебствия за попа от хора, които не са "тукашни" и не знаят нищо. Обвиненията са разнообразни. Най-сериозните - момичетата майки проституират, а децата - крадат. Млада жена разказва, че и се е случвало старец с колело да я обърка с момиче от манастира, попитал я: "Искаш ли..." и направил недвусмислен жест с очи към храстите. Други виждали някои от момичетата "на работа" в София. Самият отец Иван е категоричен, че в манастира само веднъж попаднала лека жена и щом разбрал, я изгонил. Защитава момичетата - обвинителите трябвало да назоват по име "проститутките".
Според местните живеещите в дома били лоши майки - малчуганите идвали без тетрадки и учебници на училище, неподготвени, неподходящо облечени. Питомците на отеца се държали горделиво, смятали, че всичко им е позволено... Най-голямата болка на обезлюдяващия Нови хан е, че "външните", които често имат по 3-4 деца и продължават да раждат, скоро ще ги превземат...
Равносметката
Местните отказват да работят в дома. Децата им и връстниците им от приюта не си играят заедно.
"Когато им давах портокали, бях най-добрият поп", е лаконичният коментар на 65-годишния отец Иван, който изглежда като човек, чиято енергия може да преодолее всичко. Шегува се, че ще живее с орлите, за да свърши заплануваното. Успешно осигурява на нуждаещите се дом, храна, добра дума. Не е помислил обаче как да помогне на питомците си "да заякнат", да ги научи на повече самостоятелност, да им даде някакъв занаят, повече знания. Хората в дома нямат ясна представа за бъдещето си. Там това е най-трудният въпрос - без отговор.
Отецът не се притеснява, че "студената война" с новоханци ще се разрасне. Но хората от приюта предпочитат да стоят зад манастирските дувари. Деди ги вдигнал, за да не бягат децата около колите по улицата. Едва ли е допускал, че ще станат "граница" между два свята.
В Каритас помагат на възрастни и болни
Отец Иван е "бяла врана" сред духовенството - у нас няма друг манастир, който да дава подслон на нуждаещите се. Има и Божи служители, които помагат на бедните не само с молитви - основно като им осигуряват топла храна.
Далеч по-работеща е католическата църква. В цял свят е позната организацията Каритас с клонове в над 200 държави. У нас тя е от началото на 90-те. Голяма част от финансирането е от католическата църква - от дарения на вярващите, казва Цветомир Думанов, директор на Каритас - София. Някои от социалните услуги са финансирани от държавата. Не помагат само на католици - напротив, бенефициентите им, както и работещите в Каритас, са главно православни и от други изповедания.
На възрастните хора предоставят медико-социални услуги - превързват им раните от залежаване, поставят им инжекции (съгласувано с личните лекари), пазаруват им. Имат 6 екипа, всеки от които обслужва по около 60 души в София, Русе, Раковски, Житница, Малко Търново и Белене.
Отделно Каритас поддържа 4 дневни центъра за хора с увреждания - 1 в София, 2 в Ямбол и 1 в Русе. В тях се грижат за 110 души. Имат и 2 мобилни екипа за полева работа с наркомани - в София и Бургас. Те се грижат по график за изпадналите на улицата зависими. Годишно имат около 5000-6000 контакта. Правят им СПИН тестове, ваксинират ги срещу хепатит, свързват ги с центровете за помощ.
Далеч по-работеща е католическата църква. В цял свят е позната организацията Каритас с клонове в над 200 държави. У нас тя е от началото на 90-те. Голяма част от финансирането е от католическата църква - от дарения на вярващите, казва Цветомир Думанов, директор на Каритас - София. Някои от социалните услуги са финансирани от държавата. Не помагат само на католици - напротив, бенефициентите им, както и работещите в Каритас, са главно православни и от други изповедания.
На възрастните хора предоставят медико-социални услуги - превързват им раните от залежаване, поставят им инжекции (съгласувано с личните лекари), пазаруват им. Имат 6 екипа, всеки от които обслужва по около 60 души в София, Русе, Раковски, Житница, Малко Търново и Белене.
Отделно Каритас поддържа 4 дневни центъра за хора с увреждания - 1 в София, 2 в Ямбол и 1 в Русе. В тях се грижат за 110 души. Имат и 2 мобилни екипа за полева работа с наркомани - в София и Бургас. Те се грижат по график за изпадналите на улицата зависими. Годишно имат около 5000-6000 контакта. Правят им СПИН тестове, ваксинират ги срещу хепатит, свързват ги с центровете за помощ.
