За манастирите в Света гора Агенция „Фокус” разговаря с гл. ас. д-р Павел Павлов, богослов, преподавател в Софийския университет. Разговорът е по време на обиколка с кораб около Атон. Български журналисти направиха инфо-тур в Гърция по покана на Гръцкото министерство на културата и туризма и със съдействието на Организацията за развитие на регион Атон, както и със сътрудничеството на Службата на гръцката организация на туризма.
- Г-н Павлов, ще разкажете ли за историята на Света гора?
- Света гора, Атон, е едно специално място на Балканите, което приемаме по Предание, че е градината на света Богородица. Така е известно за всеки православен християнин. Това е място, което св. Богородица получава като жребий, за да свидетелства тук за своя Син, за родения, разпнат и възкръснал Господ Иисус Христос. Когато апостолите хвърлят жребий в Йерусалим кой къде да проповядва, на св. Богородица се пада жребият да дойде и да проповядва тук на Балканите, и то конкретно в източния ръкав на Халкидическия полуостров. Знаем, че св. Богородица и по друг повод идва в Света гора. Когато пътува от Ефес заедно със св. Йоан Богослов на път за Кипър на гости на техния приятел св. Лазар (когото Спасителят възкреси в съботата преди неделя на Вход Господен в Йерусалим, знаем този ден като Лазарова събота), та на път за Кипър, поради лошото време корабът спира на Атон и тогава св. Богородица заедно със св. Йоан Богослов остава за известно време тук. Това са двете страни на църковното предание, които са запазени до ден днешен и всеки вярващ християнин свързва Атон със св. Богородица.
- Кога са се заселили монаси по тези земи?
- Още от раннохристиянско време тук има много монаси, но от втората половина на X век вече има организирано монашество в смисъл, че целият полуостров се използва само за манастири, скитове и килии, където се подвизават изключително и само монаси. Така е вече повече от 1000 години. Тук живеят монаси от най-различни народи, националности, култури, езици. Наистина Света гора е един невероятен православен букет. Тук има цветя от Изтока, от Севера, от Юга, от Запада. Знаем, че има монаси, които са не само от традиционно православните страни, но има и множество монаси от Западна Европа, от Австралия, Канада, Америка, Африка. Този православен букет е действителен, не е само една хубава фраза. В Света гора има 20 манастира, около 50 скита и хиляди монашески килии. В днешно време се смята, че в Света гора живеят около 5000 монаси (всъщност са малко над две хиляди - б. р.). В различните исторически периоди Света гора макар и да запазва своя статут, има различна съдба. Има периоди, когато манастирите са много добре развити и имат множество монаси, има и периоди, когато Света гора изпитва трудности. От изследователите се приема, че най-тежък е периодът след Втората световна война, даже още след Октомврийската революция, защото през XVIII-XIX и началото на XX век преобладаващият брой монаси са били преди всичко руснаци от времето на Руската империя. Когато се изтеглят руските монаси по една или друга причина, те са военизирани в Първата световна война, после Сталин започва да избива тези, които не искат да се върнат (изречението е неясно в източника ни - б. р.). Манастирите започват да пустеят. Има огромни сгради, които са построени от руснаците по време на империята, която е основен ктитор на Света гора през XVIII-XIX век. Започват да пустеят сградите, което най-добре виждаме от руския манастир, който сега се възстановява – има покриви, но преди десетина-петнайсет години се виждаха само едни руини. Остават преди всичко гръцките манастири, защото и България, и Румъния, и Сърбия, които попадаха в Източния блок, са страни, в които атеизмът беше официална доктрина. Тези народи, които основно захранват Света гора с монашество, нямаха достъп и останаха само гръцките монаси, които много трудно се справяха с тези огромни руини, които оставяха славянските народи след промените, които се случиха в Източна Европа от средата на XX век.
- Развива ли се монашеството в днешни дни?
- В днешно време се възражда монашеството преди всичко благодарение на гръцките монаси, които от 80-те години на XX век са преобладаващи в Света гора. Те са повече от 75% към днешно време. Традиционно другите православни народи – руският, украинският, румънският, българският, сръбският възстановяват своите позиции в Света гора, но затова ще трябва да минат няколко поколения, особено що се отнася до българския манастир, където наследството беше много трудно. В началото на 90-те години там имаше само пет-шест монаси (всъщност числото беше около 10 монаси - б. р.) и манастирът беше стигнал до минимума. За да се поддържа духовният живот в един манастир, е необходим минимален брой около шест монаси. От 90-те години нашият манастир се развива, броят на монасите расте непрекъснато, манастирът вече прекрасно изпълнява своите духовни функции и може да отдели малко време и средства да се поддържат сградите, защото сградите на нашия манастир са огромни, за което се изискват много труд и усилия. Необходимо е да има достатъчен брой хора, които да се грижат за манастира. Сега имаме около 50 души (всъщност 40 - б. р.) монаси и послушници, които живеят там и се грижат за нашия манастир.
- Кога са изградени повечето манастири в Света гора? Откога Атон става забранена за светския живот територия?
- Това се случва през втората половина на X век, като основните ктитори, това са не само хора, които дават пари, но и истински покровители на манастирите, това са императорите, средновековните владетели на България, на Сърбия. Нашите царе са издавали дарствени грамоти на светогорските манастири. Запазена е една грамота, издадена от Иван Асен Втори за Ватопедския манастир. В свое време, около 1235 година, българският владетел Иван Асен ІІ е най-големият ктитор на Света гора. Има периоди, когато най-големи ктитори са сръбските крале от Средновековието. Най-продължително и най-големи ктитори и покровители са византийските императори от Йоан Цимисхи насетне. Всеки един от благоверните и христолюбиви владетели се е опитвал поне на един манастир да бъде покровител, да дарява средства, да дава привилегии, да прави възможно монашеството, да бъде покровителстван манастирът така, че да може да има достатъчен брой монаси, библиотека, непрекъснат богослужебен живот. Най-важното за един манастир е литургичният, богослужебният живот. Това е минимумът, за да може да съществува манастирът. Всеки един манастир има пълен богослужебен цикъл във всеки един ден, което означава богослужение между 10 и 16 часа на ден (тези числа също са завишени - б. р.) в зависимост от периода. През Великия пост е по-продължително богослужението.
- Как преминава денят на монасите?
- През период като сегашния, Цветния – времето между Възкресение и Петдесетница, богослуженията са по-кратки. Монашеският живот е свързан преди всичко с богослужението, с молитвата и след това с другите послушания, свързани с обработване на маслиновите насаждения, обработване на градината, където се отглеждат плодове и зеленчуци за манастира или с поддръжка на строителството – всеки един монах изпълнява през деня освен богослужението, задължително за всички, освен за болните или тези, които имат разрешение от игумена или своя духовник, всеки монах изпълнява задължения, свързани с огромен физически труд. Монашеството е пътят на молитвата и на труда. Монашеството не е свързано по никакъв начин с безделие, както много хора смятат „какво ли правят тези монаси?”. Монашеството е пребиваване в една перманентна будност. Затова те спят много малко и много накъсо. Богослуженията са така устроени, че монахът няма много време да спи. Той се буди малко след полунощ и започва утринният богослужебен цикъл. От 3.00 часа започва богослужението, след това се спи за по час, час и малко накъсано няколко пъти през денонощието, а другото е време за молитва, труд, послушания, свързани с лична молитва в килиите и т.н. Монахът спи много малко и се храни много малко – в обикновените дни един път на ден, а в празничните дни два пъти. Нашата модерна представа, наследство на атеистичната пропаганда, е, че монасите са група хора, която никой не знае какво правят – абсолютно несъстоятелно е да се мисли по този начин. Това е атеистична представа за монашеството като някакво удобно препитание.
- Откъде се финансират в днешно време манастирите? По какъв начин се снабдяват монасите с нужните провизии?
- Манастирите са така перфектно устроени, че да не зависят от политическата конюнктура. Това е едно от условията да има манастир – да има земя, която е минимум доход. Това са гори, градини, полета или сгради, които са построени извън Света гора, които също се дават под наем. Всеки манастир притежава земя, която е част от Атон, а също така и парченца имоти извън Света гора, в отделни страни. В България нашият манастир също притежава някакви имоти, които по-скоро смятам, че са тежест, отколкото доход. Манастирите са създадени така, че да не зависят от конкретна политическа конюнктура. Ако един владетел, като благочестив християнин, помогне и даде някакви средства или привилегии на манастира – чудесно, но манастирът не е зависим от някое конкретно правителство - дали то ще благоволи или няма. Манастирите имат определени средства, които не можем да кажем, че са достатъчни, за да бъде образцов манастирът, но той може да преживее. Затова тази структура на светогорските манастири издържа толкова векове без да се оцветява.
- Занимават ли се изобщо монасите с животновъдство?
- Не можем да кажем, че има някакъв устав, който да се занимава с подобни въпроси. Целта на монаха е да пребивава непрекъснато в молитва, затова няма толкова светски занимания и поминъци, които имаме ние в светския живот – разни сфери, в които човек може да се реализира. Монасите имат кошери с пчели, маслинови насаждения, но винаги нещо, което е свързано с пребиваване в молитва, отколкото да те отвлича от молитвата. Така е устроен по устав животът на монасите, че да може да ги събира, да прави човека целомъдрен, да го насочва към молитвата и към Христос, а не да се разпилява.
- Колко туристи успяват годишно да посетят манастирите в Света гора?
- Такъв термин като туристи не съществува за Света гора, защото там векове наред, а и днес също ходят християни на поклонение. В манастира не се ходи на туристически турове, там се ходи на поклонение. Поклонникът е вярващ човек, християнин, който има конкретни намерения – той отива да се поклони на определени светини, на чудотворни икони, на свети мощи, да се поучи от живота на монасите. Това е основното предназначение на манастира – да свидетелства за истинския християнски живот, за пребиваването в любов. Това са двете основни заповеди – „Обичай Господа, твоя Бог” и „Обичай ближния като себе си”. Затова за манастирите основен принцип е гостоприемството – посрещат се поклонниците, монасите се грижат за тях. Поклонниците посещават богослужението. Не можеш да отидеш в манастир като случаен турист, който да остане и да е неадекватен към порядъка в манастира. Веднага се усеща това и стават конфузни и неприятни ситуации. Често пъти хора от България, които посещават светогорските манастири и конкретно Зограф, се връщат и започват да говорят, че не са доволни. Как да са доволни – те отиват там на поклонение, а не да се излежават, да си почиват и да внасят своя светски порядък. Когато отидеш на гости, се съобразяваш. Обикновено не са доволни хората, които нямат понятие къде отиват и къде се намират.
- Имате ли информация за точния брой поклонници, които отиват в Атон?
- От гледна точка на християнското поклонничество, никога не може да се каже точния брой. Доколкото знам Кинотисът, управлението на Света гора, разрешава на ден да влизат до 100 души православни християни. Смята се, че това е един брой, който няма да наруши ритъма на Света гора като място за молитва. 10% от този брой или 10 души могат да не са православни християни, а инославни или дори иноверни. Те също могат да отидат в Света гора и да се поклонят по свой си начин. Говорим преди всичко за християни от западноевропейски страни, които отиват в Света гора, за да видят древната традиция, която се пази много стриктно. Света гора е място, където освен, че ходят православни християни за поклонение, има и една мисионерска задача в днешно време – други християни, независимо дали римокатолици или протестанти също посещават Света гора, за да видят древната традиция, Преданието на Църквата.
- Какви ценни реликви пази българският, Зографският манастир?
- В нашия манастир, както и в другите манастири, има много чудотворни икони, има свети мощи. Имаме три чудотворни икони на св. Георги Победоносец, една икона на св. Богородица в малката църква. Те са свързани с конкретни чудеса и се почитат от православните християни, не само българи. Във всеки един от манастирите ходят православни християни от всички православни страни. Един човек, като влезе в светогорски манастир, първо отива в една гостна, една голяма стая, където го посреща послушник или монах, който, след като го почерпи кафе, вода, му обяснява каква е програмата за поклонението, за богослужението, след това се настанява поклонникът, но винаги всички поклонници първо отиват до светините на всеки един манастир и след това е всичко останало. Монахът, който посреща, знае, че хората, които са дошли в манастира, са пътували дълго, местата, от които идват, са много отдалечени, гостите са изморени и е необходимо да се освежат. Когато се върви между манастирите, само пеша става това нещо, понякога се върви по 10 часа на ден, за да стигнеш от един манастир до друг. Трудни са преходите в Света гора. Първото нещо, с което те посрещат от нормално гостоприемство, е чаша вода, локум или малко узо, 20 грама. Особено лятото, когато е много горещо, чашката узо е незаменима, за да може човек да се възстанови и да се освежи. Поклонниците сядат на трапезата заедно с монасите, това е стара монашеска практика, защото самото богослужение продължава и по време на храненето. Четат се житията на светците, които се честват в съответния ден и т. н.
- След като се отглеждат само растения в Света гора, можем ли да кажем, че монасите ядат единствено постна храна?
- В манастирите по устав не се консумира месо, това не се допуска по никакъв начин. По-скоро говорим за безмесно хранене, иначе се консумират сирене, яйца в разрешените през годината дни. Постът е особено строг в Света гора. Това е най-строгият пост, който можем да си представим – без олио, без нищо. Особено през Великия пост храната е много оскъдна и много нарядко – един път дневно.
- Колко души имат възможност да видят от кораб Света гора дневно? Колко от тях са българи?
- Българите, които посещават Света гора като поклонници, все още са много малко. Прави ми впечатление, че на корабите за Света гора българите са единици. Безспорно гърците са най-много, най-близо са и им е най-удобно. Имаше периоди през 90-те години, когато сърбите бяха изключително много, преобладаващи сред поклонниците. Руснаците също са много. С течение на времето има все повече българи като поклонници. При обиколките около Света гора има достатъчно много българи, те имат представа от Света гора, но тези, които влизат в Света гора, не са толкова много. До 1000 души на ден в активния сезон могат да видят Атон от кораб.
- Има ли шанс някога жени да бъдат допуснати да посетят Атон? Знаем, че е направено изключение от изричната забрана за жени и деца по време на Втората световна война.
- Това е един от любопитните въпроси, но по църковно предание, което се пази повече от 1000 години, Атон е градина, която е завещана от св. Богородица на монасите, които да се грижат за нея. Този устав се пази въпреки превратностите на времето – османско робство и други. Има едно монашеско светогорско предание, че ако влязат жени в Света гора, тогава св. Богородица ще напусне Атон и той ще престане да бъде градината на св. Богородица. Това се свърза с някои от чудотворните икони. Православните християни вярваме, че ако си тръгне иконата Портаитиса (Вратарница), една от известните светогорски икони, това е краят на Света гора и може би краят на света. Това е много сериозен въпрос и не трябва да се подхожда към него крайно феминистки или просто от любопитство. Това са въпроси, свързани с бъдещето на света. Знам, че множество феминистки организации непрекъснато съдят Гърция в Европейския съд за подобни неща, защото не можело да има такова ограничение. Това са много сериозни неща, свързани с нашата исконна традиция, а не е нещо, с което можем да си правим шега.
- Има ли друга подобна общност в света, която да е забранена за жени?
- Като общност от манастири – не. Има по света и други манастири, където не могат да влизат жени по никакъв начин. Това е стар манастирски устав, а не някаква приумица, с която да ограничим някои хора. Става въпрос за устав, нещо, което е в основата на самото общежитие на манастира. Има такива манастири, но те са единици – в Гърция, Кипър, Египет и др., които също са по този устав и също не могат да се посещават от жени.
- Още от раннохристиянско време тук има много монаси, но от втората половина на X век вече има организирано монашество в смисъл, че целият полуостров се използва само за манастири, скитове и килии, където се подвизават изключително и само монаси. Така е вече повече от 1000 години. Тук живеят монаси от най-различни народи, националности, култури, езици. Наистина Света гора е един невероятен православен букет. Тук има цветя от Изтока, от Севера, от Юга, от Запада. Знаем, че има монаси, които са не само от традиционно православните страни, но има и множество монаси от Западна Европа, от Австралия, Канада, Америка, Африка. Този православен букет е действителен, не е само една хубава фраза. В Света гора има 20 манастира, около 50 скита и хиляди монашески килии. В днешно време се смята, че в Света гора живеят около 5000 монаси (всъщност са малко над две хиляди - б. р.). В различните исторически периоди Света гора макар и да запазва своя статут, има различна съдба. Има периоди, когато манастирите са много добре развити и имат множество монаси, има и периоди, когато Света гора изпитва трудности. От изследователите се приема, че най-тежък е периодът след Втората световна война, даже още след Октомврийската революция, защото през XVIII-XIX и началото на XX век преобладаващият брой монаси са били преди всичко руснаци от времето на Руската империя. Когато се изтеглят руските монаси по една или друга причина, те са военизирани в Първата световна война, после Сталин започва да избива тези, които не искат да се върнат (изречението е неясно в източника ни - б. р.). Манастирите започват да пустеят. Има огромни сгради, които са построени от руснаците по време на империята, която е основен ктитор на Света гора през XVIII-XIX век. Започват да пустеят сградите, което най-добре виждаме от руския манастир, който сега се възстановява – има покриви, но преди десетина-петнайсет години се виждаха само едни руини. Остават преди всичко гръцките манастири, защото и България, и Румъния, и Сърбия, които попадаха в Източния блок, са страни, в които атеизмът беше официална доктрина. Тези народи, които основно захранват Света гора с монашество, нямаха достъп и останаха само гръцките монаси, които много трудно се справяха с тези огромни руини, които оставяха славянските народи след промените, които се случиха в Източна Европа от средата на XX век.
- Развива ли се монашеството в днешни дни?
- В днешно време се възражда монашеството преди всичко благодарение на гръцките монаси, които от 80-те години на XX век са преобладаващи в Света гора. Те са повече от 75% към днешно време. Традиционно другите православни народи – руският, украинският, румънският, българският, сръбският възстановяват своите позиции в Света гора, но затова ще трябва да минат няколко поколения, особено що се отнася до българския манастир, където наследството беше много трудно. В началото на 90-те години там имаше само пет-шест монаси (всъщност числото беше около 10 монаси - б. р.) и манастирът беше стигнал до минимума. За да се поддържа духовният живот в един манастир, е необходим минимален брой около шест монаси. От 90-те години нашият манастир се развива, броят на монасите расте непрекъснато, манастирът вече прекрасно изпълнява своите духовни функции и може да отдели малко време и средства да се поддържат сградите, защото сградите на нашия манастир са огромни, за което се изискват много труд и усилия. Необходимо е да има достатъчен брой хора, които да се грижат за манастира. Сега имаме около 50 души (всъщност 40 - б. р.) монаси и послушници, които живеят там и се грижат за нашия манастир.
- Кога са изградени повечето манастири в Света гора? Откога Атон става забранена за светския живот територия?
- Това се случва през втората половина на X век, като основните ктитори, това са не само хора, които дават пари, но и истински покровители на манастирите, това са императорите, средновековните владетели на България, на Сърбия. Нашите царе са издавали дарствени грамоти на светогорските манастири. Запазена е една грамота, издадена от Иван Асен Втори за Ватопедския манастир. В свое време, около 1235 година, българският владетел Иван Асен ІІ е най-големият ктитор на Света гора. Има периоди, когато най-големи ктитори са сръбските крале от Средновековието. Най-продължително и най-големи ктитори и покровители са византийските императори от Йоан Цимисхи насетне. Всеки един от благоверните и христолюбиви владетели се е опитвал поне на един манастир да бъде покровител, да дарява средства, да дава привилегии, да прави възможно монашеството, да бъде покровителстван манастирът така, че да може да има достатъчен брой монаси, библиотека, непрекъснат богослужебен живот. Най-важното за един манастир е литургичният, богослужебният живот. Това е минимумът, за да може да съществува манастирът. Всеки един манастир има пълен богослужебен цикъл във всеки един ден, което означава богослужение между 10 и 16 часа на ден (тези числа също са завишени - б. р.) в зависимост от периода. През Великия пост е по-продължително богослужението.
- Как преминава денят на монасите?
- През период като сегашния, Цветния – времето между Възкресение и Петдесетница, богослуженията са по-кратки. Монашеският живот е свързан преди всичко с богослужението, с молитвата и след това с другите послушания, свързани с обработване на маслиновите насаждения, обработване на градината, където се отглеждат плодове и зеленчуци за манастира или с поддръжка на строителството – всеки един монах изпълнява през деня освен богослужението, задължително за всички, освен за болните или тези, които имат разрешение от игумена или своя духовник, всеки монах изпълнява задължения, свързани с огромен физически труд. Монашеството е пътят на молитвата и на труда. Монашеството не е свързано по никакъв начин с безделие, както много хора смятат „какво ли правят тези монаси?”. Монашеството е пребиваване в една перманентна будност. Затова те спят много малко и много накъсо. Богослуженията са така устроени, че монахът няма много време да спи. Той се буди малко след полунощ и започва утринният богослужебен цикъл. От 3.00 часа започва богослужението, след това се спи за по час, час и малко накъсано няколко пъти през денонощието, а другото е време за молитва, труд, послушания, свързани с лична молитва в килиите и т.н. Монахът спи много малко и се храни много малко – в обикновените дни един път на ден, а в празничните дни два пъти. Нашата модерна представа, наследство на атеистичната пропаганда, е, че монасите са група хора, която никой не знае какво правят – абсолютно несъстоятелно е да се мисли по този начин. Това е атеистична представа за монашеството като някакво удобно препитание.
- Откъде се финансират в днешно време манастирите? По какъв начин се снабдяват монасите с нужните провизии?
- Манастирите са така перфектно устроени, че да не зависят от политическата конюнктура. Това е едно от условията да има манастир – да има земя, която е минимум доход. Това са гори, градини, полета или сгради, които са построени извън Света гора, които също се дават под наем. Всеки манастир притежава земя, която е част от Атон, а също така и парченца имоти извън Света гора, в отделни страни. В България нашият манастир също притежава някакви имоти, които по-скоро смятам, че са тежест, отколкото доход. Манастирите са създадени така, че да не зависят от конкретна политическа конюнктура. Ако един владетел, като благочестив християнин, помогне и даде някакви средства или привилегии на манастира – чудесно, но манастирът не е зависим от някое конкретно правителство - дали то ще благоволи или няма. Манастирите имат определени средства, които не можем да кажем, че са достатъчни, за да бъде образцов манастирът, но той може да преживее. Затова тази структура на светогорските манастири издържа толкова векове без да се оцветява.
- Занимават ли се изобщо монасите с животновъдство?
- Не можем да кажем, че има някакъв устав, който да се занимава с подобни въпроси. Целта на монаха е да пребивава непрекъснато в молитва, затова няма толкова светски занимания и поминъци, които имаме ние в светския живот – разни сфери, в които човек може да се реализира. Монасите имат кошери с пчели, маслинови насаждения, но винаги нещо, което е свързано с пребиваване в молитва, отколкото да те отвлича от молитвата. Така е устроен по устав животът на монасите, че да може да ги събира, да прави човека целомъдрен, да го насочва към молитвата и към Христос, а не да се разпилява.
- Колко туристи успяват годишно да посетят манастирите в Света гора?
- Такъв термин като туристи не съществува за Света гора, защото там векове наред, а и днес също ходят християни на поклонение. В манастира не се ходи на туристически турове, там се ходи на поклонение. Поклонникът е вярващ човек, християнин, който има конкретни намерения – той отива да се поклони на определени светини, на чудотворни икони, на свети мощи, да се поучи от живота на монасите. Това е основното предназначение на манастира – да свидетелства за истинския християнски живот, за пребиваването в любов. Това са двете основни заповеди – „Обичай Господа, твоя Бог” и „Обичай ближния като себе си”. Затова за манастирите основен принцип е гостоприемството – посрещат се поклонниците, монасите се грижат за тях. Поклонниците посещават богослужението. Не можеш да отидеш в манастир като случаен турист, който да остане и да е неадекватен към порядъка в манастира. Веднага се усеща това и стават конфузни и неприятни ситуации. Често пъти хора от България, които посещават светогорските манастири и конкретно Зограф, се връщат и започват да говорят, че не са доволни. Как да са доволни – те отиват там на поклонение, а не да се излежават, да си почиват и да внасят своя светски порядък. Когато отидеш на гости, се съобразяваш. Обикновено не са доволни хората, които нямат понятие къде отиват и къде се намират.
- Имате ли информация за точния брой поклонници, които отиват в Атон?
- От гледна точка на християнското поклонничество, никога не може да се каже точния брой. Доколкото знам Кинотисът, управлението на Света гора, разрешава на ден да влизат до 100 души православни християни. Смята се, че това е един брой, който няма да наруши ритъма на Света гора като място за молитва. 10% от този брой или 10 души могат да не са православни християни, а инославни или дори иноверни. Те също могат да отидат в Света гора и да се поклонят по свой си начин. Говорим преди всичко за християни от западноевропейски страни, които отиват в Света гора, за да видят древната традиция, която се пази много стриктно. Света гора е място, където освен, че ходят православни християни за поклонение, има и една мисионерска задача в днешно време – други християни, независимо дали римокатолици или протестанти също посещават Света гора, за да видят древната традиция, Преданието на Църквата.
- Какви ценни реликви пази българският, Зографският манастир?
- В нашия манастир, както и в другите манастири, има много чудотворни икони, има свети мощи. Имаме три чудотворни икони на св. Георги Победоносец, една икона на св. Богородица в малката църква. Те са свързани с конкретни чудеса и се почитат от православните християни, не само българи. Във всеки един от манастирите ходят православни християни от всички православни страни. Един човек, като влезе в светогорски манастир, първо отива в една гостна, една голяма стая, където го посреща послушник или монах, който, след като го почерпи кафе, вода, му обяснява каква е програмата за поклонението, за богослужението, след това се настанява поклонникът, но винаги всички поклонници първо отиват до светините на всеки един манастир и след това е всичко останало. Монахът, който посреща, знае, че хората, които са дошли в манастира, са пътували дълго, местата, от които идват, са много отдалечени, гостите са изморени и е необходимо да се освежат. Когато се върви между манастирите, само пеша става това нещо, понякога се върви по 10 часа на ден, за да стигнеш от един манастир до друг. Трудни са преходите в Света гора. Първото нещо, с което те посрещат от нормално гостоприемство, е чаша вода, локум или малко узо, 20 грама. Особено лятото, когато е много горещо, чашката узо е незаменима, за да може човек да се възстанови и да се освежи. Поклонниците сядат на трапезата заедно с монасите, това е стара монашеска практика, защото самото богослужение продължава и по време на храненето. Четат се житията на светците, които се честват в съответния ден и т. н.
- След като се отглеждат само растения в Света гора, можем ли да кажем, че монасите ядат единствено постна храна?
- В манастирите по устав не се консумира месо, това не се допуска по никакъв начин. По-скоро говорим за безмесно хранене, иначе се консумират сирене, яйца в разрешените през годината дни. Постът е особено строг в Света гора. Това е най-строгият пост, който можем да си представим – без олио, без нищо. Особено през Великия пост храната е много оскъдна и много нарядко – един път дневно.
- Колко души имат възможност да видят от кораб Света гора дневно? Колко от тях са българи?
- Българите, които посещават Света гора като поклонници, все още са много малко. Прави ми впечатление, че на корабите за Света гора българите са единици. Безспорно гърците са най-много, най-близо са и им е най-удобно. Имаше периоди през 90-те години, когато сърбите бяха изключително много, преобладаващи сред поклонниците. Руснаците също са много. С течение на времето има все повече българи като поклонници. При обиколките около Света гора има достатъчно много българи, те имат представа от Света гора, но тези, които влизат в Света гора, не са толкова много. До 1000 души на ден в активния сезон могат да видят Атон от кораб.
- Има ли шанс някога жени да бъдат допуснати да посетят Атон? Знаем, че е направено изключение от изричната забрана за жени и деца по време на Втората световна война.
- Това е един от любопитните въпроси, но по църковно предание, което се пази повече от 1000 години, Атон е градина, която е завещана от св. Богородица на монасите, които да се грижат за нея. Този устав се пази въпреки превратностите на времето – османско робство и други. Има едно монашеско светогорско предание, че ако влязат жени в Света гора, тогава св. Богородица ще напусне Атон и той ще престане да бъде градината на св. Богородица. Това се свърза с някои от чудотворните икони. Православните християни вярваме, че ако си тръгне иконата Портаитиса (Вратарница), една от известните светогорски икони, това е краят на Света гора и може би краят на света. Това е много сериозен въпрос и не трябва да се подхожда към него крайно феминистки или просто от любопитство. Това са въпроси, свързани с бъдещето на света. Знам, че множество феминистки организации непрекъснато съдят Гърция в Европейския съд за подобни неща, защото не можело да има такова ограничение. Това са много сериозни неща, свързани с нашата исконна традиция, а не е нещо, с което можем да си правим шега.
- Има ли друга подобна общност в света, която да е забранена за жени?
- Като общност от манастири – не. Има по света и други манастири, където не могат да влизат жени по никакъв начин. Това е стар манастирски устав, а не някаква приумица, с която да ограничим някои хора. Става въпрос за устав, нещо, което е в основата на самото общежитие на манастира. Има такива манастири, но те са единици – в Гърция, Кипър, Египет и др., които също са по този устав и също не могат да се посещават от жени.
