Емил Велинов, директор на Дирекцията по вероизповедания в Министерски съвет пред Агенция “Фокус” за българските екзархийски имоти в Истанбул.
- Г-н Велинов, какво беше постигнато в рамките на визитата на министър-председателя Бойко Борисов по темата с имотите на Българската екзархия в Турция?
- Връщането на екзархийските имоти е чисто юридически казус, според законодателството на Турция. Акцентът на разговорите на министър-председателя беше главно върху два обекта и по-специално върху болницата „Евлоги Георгиев” (болницата не се нарича така, а благодетелят Е. Георгиев е дарителят, с чиито средства тя е построена - б. р.) като екзархийски имот. Тя е на много хубаво място и най-вече е важно да я върнем на самите българи. В момента имаме много възрастни хора, които хоспитализираме в гръцки пансион.
- В какво състояние е болницата?
- Болницата работи, доколкото ме информираха. Нека не виним турската държава за това, което се е случило, по Закона за вакъфите. Една болница, когато се остави дълго време, 4 години без Настоятелство, което да я ръководи, (а това беше постигнато още когато бе жив бай Ковачев, един от заможните българи) и просто от немарливост или по други причини болницата остана без Настоятелство. Тогава веднага ръководството на Вакъфите слага Настоятелство по преценка и я предоставя на един турски вестник, за да могат по преценка да я ползват работещите там или който преценят. Но имотите около нея са апетитни. Има над 40 декара и ако това се върне на Българската православна община или на Фондацията на Българската православна църква, фондацията би могла много да се стабилизира и с отдаване под наем на терени би могла да се издържа финансово.
- Вторият обект е църква „Свети Стефан”.
- Вторият акцент в разговорите беше с кмета на Истанбул, който пое ангажимент – със собствени средства на общината да бъде ремонтиран вътрешно и вътрешно, екстериорът и интериорът на храм „Свети Стефан”. Това не е малко. Мисля, че и в двата акцента министър-председателят постигна успех. Тук беше включен и г-н Васил Лязе, председател на Българската православна църковна община. Тези разговори протекоха много успешно и тази част от визитата постигна своята цел.
На 27 януари правителството гласува и изпратихме още 40 000 евро, с които да се извърши външният ремонт на метоха като съпътстваща сграда до храм „Свети Стефан”. Вътрешният ремонт на метоха ще приключи до месец – месец и половина и върви много успешно. Остава сградата да бъде реставрирана екстериорно и подобаващо да заеме своето място в църковния комплекс.
- През август 2009 година обсъждахте да използвате опита от ремонта на българските църкви в Одрин и в Истанбул...
- Много показателно министър-председателят уведоми Негово Светейшество Патриарх Вартоломей за нещата, които правим за нашата Екзархия и нашите екзархийски имоти. Нашата православна църковна община се намира в диоцеза на Вселенския патриарх Вартоломей. Разговорите протекоха много приятелски между двамата, в положителна насока. Патриархът пое ангажимент да помогне, ако нещо е необходимо и не достига, и обеща на министър-председателя да освети сградата и ако тя бъде готова през летния период, двамата да присъстват на освещаването на сградата на метоха.
- Как ще изглежда възстановеният метох?
- На долния етаж на метоха ще възстановим изцяло печатницата. Партерният етаж е пропаднал с наслояването и вдигането на улицата, но с новия проект прозорците на сградата ще бъдат отворени, ще добият височина. В лявата й част ще се експонира печатницата. По предложение на нашата община и на архитектите в помощните помещения може да се експонира музей. На втория етаж на сградата тогава е имало малко българско кафене. Министър-председателят Бойко Борисов успя да се срещне и с кмета на Община Фенер в българската църква „Свети Стефан” и той каза, че е готов отдолу да се направи подлез или ако не – надлез над самата улица. При този надлез входът на самия метох ще бъде изнесен отстрани, от лявата страна на сградата. Посетителите на „Свети Стефан” ще имат възможност на втория етаж да посетят кафене, да си закупят спомен от малък църковен магазин. Има много книги за църква „Свети Стефан”, за Българската Екзархия, има предмети, които може да се изложат, така че всеки да си закупи спомен.
На третия етаж ще има пет обзаведени гостни стаи като хотел за поклонници – българи. В дясната част ще има един или два апартамента за пазачите, които ще наблюдават двата обекта и ще живеят там и евентуално – за българските свещеници.
- За реставрацията на българската църква „Свети Стефан” се каза, че за вътрешността й ще са необходими около 600 000 евро...
- Да, може би това е една цифра, която е малко спорна, но засега, според турски експерти, ще са необходими около 600 000 евро. Аз мисля, че ще отидат малко повече – някъде около 800 000 евро. Вътрешният ремонт е по-сложен, вече има лабораторни анализи на чешка лаборатория, които са най-добри в обработка на металите. Анализът е собственост на Министерството на културата. Касае се за пълно изчистване и отваряне на панелите на храма, за да може вътрешно металът също да се обработи. Екстериорният ремонт ще протече по-бързо, защото там е предложен кварцов пясък, с който металът да се изчисти до бяло, да се грундира и да се възвърне естественият цвят на църквата, който имаме от анализите и от архивите. Докато се работи отвън, има опасност от вътре да се напраши, а вътрешната част трябва да се работи „на парче” и да се сглобява на парче. Затова ще бъде много трудно, няма да може да се работи по външния метод, предложено е да се отварят панелите и да се чисти на парче, за да бъде чисто и отвътре и отвън.
- Рано ли е да се говори за въпроса за български свещеници в Турция?
- Много е рано. Сега имаме един свещеник, който обслужва 3 църкви в Истанбул – „Свети Стефан”, „Свети Иван Рилски” и гробищната църква. Може би ще бъде достатъчно да има още един свещеник, може би ще има дякон. Но това не е проблем, тъй като ние по предварителни разговори с патриарх Вартоломей, тъй като това е неговият диоцез, и в разговори с Дианета - Дирекцията по вероизповеданията на Министерството на религиите на Турция (в Турция няма такова министерство, а Дианетът е правителствена служба, сродна по статус и задачи на българската ДВ на МС - б. р.), имаме договорка и до момента ние изпълняваме нашата договорка. С писма от Дианета в Турция, ние пускаме преподаватели от Анкарския университет, които преподават във Висшия ислямски институт в София. Регламентирани са отношенията, мисля, че няма да имаме проблеми за получаването на работни визи за още двама наши свещеници, разбира се – с благословията на Вселенския патриарх.
- Има ли шансове за българската църква в Къркларели – „Свети Никола” в Лозенград (Къркларели е турски превод на гръцкото Саранда еклисиес = 40 църкви, а българите са наричали града Лозенград - б. р.), да бъде възстановена както църквите в Одрин?
- Да. Там министър Божидар Димитров ми разпореди и аз изпратих архитект. Кметът на самия град е петимен за тази работа – помогнал е на нашия архитект, разгледали са обекта. Но за тази година ние бяхме планирали с министър Божидар Димитров едни средства, които сега не са включени в бюджета на дирекцията. От разговорите с финансовия министър очакваме някакво разведряване юни-юли. През това време ще работи екип под ръководството на арх. Васил Китов, който да подготви проект, който да представим на турската страна. Надявам се, че този проект ще мине по-бързо, ние винаги сме карали по законовия ред. Така за църква „Свети Георги” чакахме близо две години, за да ни одобрят проектите, за „Свети Константин и Елена” чакахме девет-десет месеца. Но въпреки това – ще имаме възможност да работим и на този обект, съгласно законите за паметниците на културата в Турция.
- Има ли желание от Турция за някаква реципрочност – и тя да възстанови паметници в България?
- Предстои преподписване на културна спогодба. Дирекцията по вероизповеданията помогна, когато Министерство на културата разработваше българската част от тази спогодба. Да се надяваме, че тя ще бъде обвързана финансово, тъй като турската страна е готова с обектите, в които иска да вложи усилия, и да отремонтира: джамията в Разград, старозагорската джамия и др. Това е въпрос на спогодба между двете страни, повече в ресора на министър Вежди Рашидов.
- Вторият акцент в разговорите беше с кмета на Истанбул, който пое ангажимент – със собствени средства на общината да бъде ремонтиран вътрешно и вътрешно, екстериорът и интериорът на храм „Свети Стефан”. Това не е малко. Мисля, че и в двата акцента министър-председателят постигна успех. Тук беше включен и г-н Васил Лязе, председател на Българската православна църковна община. Тези разговори протекоха много успешно и тази част от визитата постигна своята цел.
На 27 януари правителството гласува и изпратихме още 40 000 евро, с които да се извърши външният ремонт на метоха като съпътстваща сграда до храм „Свети Стефан”. Вътрешният ремонт на метоха ще приключи до месец – месец и половина и върви много успешно. Остава сградата да бъде реставрирана екстериорно и подобаващо да заеме своето място в църковния комплекс.
- През август 2009 година обсъждахте да използвате опита от ремонта на българските църкви в Одрин и в Истанбул...
- Много показателно министър-председателят уведоми Негово Светейшество Патриарх Вартоломей за нещата, които правим за нашата Екзархия и нашите екзархийски имоти. Нашата православна църковна община се намира в диоцеза на Вселенския патриарх Вартоломей. Разговорите протекоха много приятелски между двамата, в положителна насока. Патриархът пое ангажимент да помогне, ако нещо е необходимо и не достига, и обеща на министър-председателя да освети сградата и ако тя бъде готова през летния период, двамата да присъстват на освещаването на сградата на метоха.
- Как ще изглежда възстановеният метох?
- На долния етаж на метоха ще възстановим изцяло печатницата. Партерният етаж е пропаднал с наслояването и вдигането на улицата, но с новия проект прозорците на сградата ще бъдат отворени, ще добият височина. В лявата й част ще се експонира печатницата. По предложение на нашата община и на архитектите в помощните помещения може да се експонира музей. На втория етаж на сградата тогава е имало малко българско кафене. Министър-председателят Бойко Борисов успя да се срещне и с кмета на Община Фенер в българската църква „Свети Стефан” и той каза, че е готов отдолу да се направи подлез или ако не – надлез над самата улица. При този надлез входът на самия метох ще бъде изнесен отстрани, от лявата страна на сградата. Посетителите на „Свети Стефан” ще имат възможност на втория етаж да посетят кафене, да си закупят спомен от малък църковен магазин. Има много книги за църква „Свети Стефан”, за Българската Екзархия, има предмети, които може да се изложат, така че всеки да си закупи спомен.
На третия етаж ще има пет обзаведени гостни стаи като хотел за поклонници – българи. В дясната част ще има един или два апартамента за пазачите, които ще наблюдават двата обекта и ще живеят там и евентуално – за българските свещеници.
- За реставрацията на българската църква „Свети Стефан” се каза, че за вътрешността й ще са необходими около 600 000 евро...
- Да, може би това е една цифра, която е малко спорна, но засега, според турски експерти, ще са необходими около 600 000 евро. Аз мисля, че ще отидат малко повече – някъде около 800 000 евро. Вътрешният ремонт е по-сложен, вече има лабораторни анализи на чешка лаборатория, които са най-добри в обработка на металите. Анализът е собственост на Министерството на културата. Касае се за пълно изчистване и отваряне на панелите на храма, за да може вътрешно металът също да се обработи. Екстериорният ремонт ще протече по-бързо, защото там е предложен кварцов пясък, с който металът да се изчисти до бяло, да се грундира и да се възвърне естественият цвят на църквата, който имаме от анализите и от архивите. Докато се работи отвън, има опасност от вътре да се напраши, а вътрешната част трябва да се работи „на парче” и да се сглобява на парче. Затова ще бъде много трудно, няма да може да се работи по външния метод, предложено е да се отварят панелите и да се чисти на парче, за да бъде чисто и отвътре и отвън.
- Рано ли е да се говори за въпроса за български свещеници в Турция?
- Много е рано. Сега имаме един свещеник, който обслужва 3 църкви в Истанбул – „Свети Стефан”, „Свети Иван Рилски” и гробищната църква. Може би ще бъде достатъчно да има още един свещеник, може би ще има дякон. Но това не е проблем, тъй като ние по предварителни разговори с патриарх Вартоломей, тъй като това е неговият диоцез, и в разговори с Дианета - Дирекцията по вероизповеданията на Министерството на религиите на Турция (в Турция няма такова министерство, а Дианетът е правителствена служба, сродна по статус и задачи на българската ДВ на МС - б. р.), имаме договорка и до момента ние изпълняваме нашата договорка. С писма от Дианета в Турция, ние пускаме преподаватели от Анкарския университет, които преподават във Висшия ислямски институт в София. Регламентирани са отношенията, мисля, че няма да имаме проблеми за получаването на работни визи за още двама наши свещеници, разбира се – с благословията на Вселенския патриарх.
- Има ли шансове за българската църква в Къркларели – „Свети Никола” в Лозенград (Къркларели е турски превод на гръцкото Саранда еклисиес = 40 църкви, а българите са наричали града Лозенград - б. р.), да бъде възстановена както църквите в Одрин?
- Да. Там министър Божидар Димитров ми разпореди и аз изпратих архитект. Кметът на самия град е петимен за тази работа – помогнал е на нашия архитект, разгледали са обекта. Но за тази година ние бяхме планирали с министър Божидар Димитров едни средства, които сега не са включени в бюджета на дирекцията. От разговорите с финансовия министър очакваме някакво разведряване юни-юли. През това време ще работи екип под ръководството на арх. Васил Китов, който да подготви проект, който да представим на турската страна. Надявам се, че този проект ще мине по-бързо, ние винаги сме карали по законовия ред. Така за църква „Свети Георги” чакахме близо две години, за да ни одобрят проектите, за „Свети Константин и Елена” чакахме девет-десет месеца. Но въпреки това – ще имаме възможност да работим и на този обект, съгласно законите за паметниците на културата в Турция.
- Има ли желание от Турция за някаква реципрочност – и тя да възстанови паметници в България?
- Предстои преподписване на културна спогодба. Дирекцията по вероизповеданията помогна, когато Министерство на културата разработваше българската част от тази спогодба. Да се надяваме, че тя ще бъде обвързана финансово, тъй като турската страна е готова с обектите, в които иска да вложи усилия, и да отремонтира: джамията в Разград, старозагорската джамия и др. Това е въпрос на спогодба между двете страни, повече в ресора на министър Вежди Рашидов.
