Неотдавна в пресата и в Интернет активно се обсъждаше появилото се на сайта на Пермската епархия (а по-късно свалено оттам) стихотворение, в което катастрофата в нощния клуб „Куцият кон” се обясняваше с греховете на посетителите на този клуб, отдали се на увеселения през време на пост.След земетресението в Хаити сходен скандал предизвика изявлението на пастора Пат Робъртсън, който обясни страданието на хаитяните като следствие от това, че на техния остров е разпространен култът към вуду, който се счита за сатанински.
И двете обяснения се свеждат до това, че пострадалите сами са виновни и че са били наказани заради вината си.
„Как се отнасяте към подобен род обяснения? Приемливи ли са те за вярващия човек?” С тези въпроси кореспондент на Regions.ru се обръща към свещенослужители.
Игумен Хермоген (Ананиев) от Московския Данилов манастир смята, че вярващ човек никога не би си присвоил правото да съди от името на Бога.
„Безусловно, бедствията, които ни сполетяват, могат да бъдат предизвикани и от нашите грехове. Но това е съд Божи, а не човешки” – казва той.
„В Хаити се случи ужасна трагедия и аз съм убеден, че далеч не всички загинали там са били адепти на култа вуду или сатанисти. Само прекомерно горди хора могат да обявят всички загинали на Хаити и в „Куция кон” за грешници, върху които се е бил стоварил Божият гняв”, е убеден отец игуменът.
„За съжаление не са малко и така наречените „вярващи”, сред които трагедии от този тип не предизвикват чувство на състрадание и покаяние, а желание грешниците да бъдат съдени от Божие име”, заключава той.
Обратно на неговото мнение, протойерей Александър Салтиков, председател на московския Възкресенски храм в район Кадашевски, смята тези обяснения за напълно приемливи.
„А как въобще да се отнасяме към подобни безобразия? Нима не знаем какво се търси в нощните клубове? В желанието за развлечения хората често преминават всички граници на допустимото. Що се отнася до Хаити, също съм напълно съгласен с пастора Робъртсън” – казва той.
„Не бих желал думите ми да бъдат възприемани като заплашване. Очевидно е обаче, че тези събития трябва да ни подтикват към покаяние. Мисля, че в тази връзка е уместно да бъдат припомнени думите на Спасителя относно загиналите под падналата Силоамска кула (Лука 13:4, бел. прев.) – мислите ли, че тези хора са били по-грешни от останалите? Не, но ако не се покаете, всички така и ще загинете”, цитира протойереят.
Свещеник Андрей Постернак, кандидат на историческите науки и Директор на Традиционната гимназия, също напомня за евангелския епизод със Силоамската кула.
„Сам Спасителят не е осъдил загиналите, но е казал, че случилото се трябва да бъде за назидание на онези, които грешат” – отбелязва той.
„Не е наша работа да тълкуваме Божията воля, нито да обясняваме смисъла на събития, причините за които на практика не са ни известни. От друга страна обаче в Св. Писание съществуват определени указания за това, че бедствията, застигащи както цели народи, така и отделни хора, са наистина наказания или предзнаменования, или пък назидания за останалите хора” – заключава той.
Прот. Александър Илященко, председател на храма на Всемилостивия Спасител в бившия Скорбященски манастир на ул. Новослободска в Москва, подчертава, че сме длъжни да се борим със своята собствена греховност и да се стараем да поправяме сами себе си, а не да си присвояваме Божия съд.
„Господ е създал човека по Свой образ и подобие, но човекът нерядко прехвърля върху Него свойствата на своята паднала, помрачена от греха, природа. В мнозинството си хората сме отмъстителни и сме готови почти винаги да накажем онези, които са ни обидили. Но Божиите мисли не са наши мисли, както и Неговите пътища не са наши пътища”, казва протойереят.
„Нима ние сме с нещо по-добри от загиналите под Силоамската кула или пък в „Куция кон”, или в Хаити? Нима всички сме праведни и свети? Господ обаче изпраща тези знамения, за да се покаем, щото и с нас да не се случи нещо подобно. Ето върху това следва и да се замисляме”, казва в заключение той.
На свой ред клирикът от храма на Четиридесетте Севастийски мъченици при Новоспаския мост и главен редактор на списание „Наследник”, който е и духовник от младежката организация „Млада Русия”, свещеник Максим Первозвански не намира причинно-следствени връзки между греховете и онова, което се случи в Пермския клуб или в Хаити.
„Господ наистина ни наказва за греховете ни, но ние не можем да твърдим, че дадено конкретно наказание се е случило заради еди-кой-си грях. Това не ни е дадено. Все едно на някого да се обяснява, че го боли главата, тъй като не мисли за това и това” – казва свещеникът.
„Ето защо от християнска гледна точка подобни изказвания са некоректни. Тук не съществува пряка причинно-следствена връзка на случващото се с греха” – обобщава отец Максим.
Исмаил Бердиев, председател на Духовното управление на мюсюлманите от Карачаево-Черкеския и Ставрополския край, дори смята, че подобни обяснения сами по себе си са греховни.
„Нещастия като тези не трябва да бъдат свързвани с нарушаването на пости или някакви други религиозни обичаи. Изявления от подобен тип са крайно некоректни” – казва той.
„Разбира се, тези събития винаги са свързани с нещо, но не е наша работа да съдим, още по-малко да се изказваме публично, когато хората са сполетени от такава трагедия. Нека всеки сам прави своите изводи от случващото се, а публичното говорене и настояването върху собствената гледна точка е грях” – обобщава Исмаил-хаджи.
Източник: Regions.ru
