Малцина си дават сметка, че той е най-ценният сред нас. Държавниците са до мандат, Патриархът до живот е обречен на народа си. Неговата тиха, но упорита работа за мир и просперитет на отечеството не могат да я свършат СИВ, Варшавският съюз, НАТО и ЕС, взети заедно. 83 години от живота му са минали под църковния купол, а олтарът му е истинският дом. Там Негово Светейшество най-малко по три пъти на ден се моли за добруването на целокупния му народ и никаква човешка превземка или скандал в Църквата или държавата не може да му попречи, нежели възрастта, някой счупен крак или пък диабетът. Дядо Максим е на своя пост несменяемо от десетилетия и бди за всички православни българи. За някои той вече е стар и слабоват. Слаб им е акълът!Кой може да допусне, че като счупиш последователно двата си крака в тазобедрената става на 93 години, после ще станеш отново, ще хвърлиш патериците и ще проходиш отново. Ще работиш по 15 часа на 95-годишна възраст, ще четеш без очила и сам ще си пишеш докладите на пишеща машина. Българският патриарх го прави. Той сякаш получава сили от онези, които са извън времето и пространството. Той е нашата пряка връзка с Бог.
Битието му е скромно и без съблазни, като на достоен монах. Скромен и мъдър – такъв е височайшият стопанин на втория етаж в сградата на Софийска митрополия на ул. "Калоян" 7.
Как започва денят на Българския патриарх? Става сутрин след 6 часа, сам оправя леглото си, разкършва снага с лека гимнастика и застава пред олтара, който се намира в спалнята. След молитвата патриархът излиза от стаята си около 8 часа.
Закуската го чака. Най-обича сутрин силен цейлонски чай и препечена филийка типов хляб с бучка сирене. Освен типовия хляб неизменни на трапезата му са още маслините и лимоните.
След това сяда да прегледа задачите за деня. Записал ги е прилежно в бележник. Преди да започне да ги отмята една по една, дядо Максим ще излезе да посрещне деня, колкото да помирише мушкатото на терасата или здравеца на двора. Любимите му цветя са мушкатата, здравецът и босилекът, които ги има в изобилие на терасата и в градината на Митрополията.
Патриархът не придиря към храната. Обядва обикновено в 13 часа, а ако има заседания на Синода – около 15 часа. Харесва зеленчукови супи, хапва сурова чушка, домат, морков, лук и краставица, варени картофи с лук.
Към обяда са неизменните две типови препечени филийки, маслините и лимоните. Обича топла селска питка с шарена сол. Има навика да откъсне направо от градината домат или ябълка. Той учудва как с тежкия си диабет и на тия години работи по много, а и спазва строгите църковни пости. Дядото не пие студена вода, разрежда виното с вода като траките и го пие по малко. От ракиите предпочита гроздовата пред сливовата, която е на почит в родния му Троян.
95-годишният патриарх много рядко ще полегне следобед. Обикновено след храна проверява пощата и отговаря на някои писма. Избирателно.
Бюрото в кабинета му е отрупано с книги. На 95 години дядо Максим вижда без очила дори ситно изписания телефонен указател. Чете много, понякога лампата му свети до 2-3 след полунощ. История, фитотерапия и медицинска литература са често срещани томчета на бюрото му. Поръчва си и най-новото на книжния пазар. Сам готви докладите си за заседанията на Синода, клавиатурата на пишещата му машина често удря до късно през нощта. На другия ден дава текста в канцеларията да го качат на компютър. Патриархът не ползва компютър и джиесем.
За него се грижат само трима
Скромният му антураж пък трябва да е за пример на пестеливост у държавните ни мъже. Надка от Плевен и Светла от Лакатник са двете помощнички, които се грижат за него и за жилището. Те и шофьорът Стоян Крушкин са посветени да бъдат най-близо до патриарха. Две възстарички лимузини на по 10-12 години возят Негово Светейшество - "Мерцедес" и BMV. Любимата му дестинация е до Троянсксия манастир край родното му село Орешак.
Всеки ден той се чува с племенничката му, кръстена на негово име. Максимка Константинова е дъщеря на покойния му брат Коста. Тя е лекар в Първа градска болница и всъщност е джипито на българския патриарх. При най-малки здравословни тревоги, пътят е Правителствена болница.
От всички църковни служби най-любимата му е светата Божествена литургия. Тя се служи всеки ден в митрополитската катедрала "Св. Неделя". С нея се отбелязва всяка година и датата на интронизацията му за патриарх. След службата той вика на обяд архиереите в Синодалната палата. Имения си ден задължително отбелязва в сградата на Софийската митрополия, където е и жилището му. Рождения ден пък посреща по традиция в Троянския манастир. Този сценарий за трите паметни за патриарха дати беше нарушен само два пъти – в оня ден заради освещаването на параклиса в Софийска митрополия, и преди 2 години, когато счупи крак и не можа да отиде до Троянския манастир.
Той е хем скромен, хем и по библейски мъдър. Как иначе щеше да претопи разкола и от него Православната ни църква да излезе по-силна и сплотена.
Знак за това са и неговите атрибути на властта. Жезълът му завършва с две извити змии, извадили езици една срещу друга, а между тях -инкрустиран с камъни кръст. Змиите символизират мъдростта на духовния пастир. "Да бъдем мъдри като змии и незлобиви като гълъби", се казва в Евангелието.
На патриаршеския печат стои короната, а под нея са кръстосани дикири и трикири – символи на архиерейската власт. Едната от короните наследява от патриарх Кирил.
Орешакът не се облажва от могъщата власт на именития си земляк. Дядо Максим не ходатайства за това и онова, за да не го упрекнат, че тегли към родния край. Църквата е една за всички, казва той и дава личен пример. Банки и фирми му предлагаха лъскави лимузини и какво ли не – Патриархът отказа даровете на всички. Да го купи преди това опитва и предишната власт и тръгнала да му строи вила. Дядо Максим прокудил дюлгерите заедно с материалите и техниката. Наивници – не знаят, че неговият дом е Църквата и никой друг.
Изборът е по канона, печели с 97 процента
Kаноничен ли е изборът му за патриарх? Актуалният за началото на демокрацията въпрос днес е глупав. Ето как са станали нещата.
Големият ден за Максим е 4 юли 1971 г. Тогава Ловчанският митрополит е посочен от Патриаршеския избирателен църковно-народен събор за Патриарх български и за Софийски митрополит сред одобрителните възгласи "Достоин" и "Аксиос". Той получава 98 гласа от 101.
Подготовката за избора започва след кончината на патриарх Кирил на 7 март 1971 г. На 13 март митрополит Максим е избран за наместник-председател на Светия синод. На 19 май архиереите решават изборът за нов патриарх да е на 4 юли.
Спазена е цялата каноническа процедура по свикването, организирането и провеждането му. Съборът започва в синодния параклис "Св. цар Борис", а изборът е в Синодната палата.
В състава влизат всички архиереи, по 7 представители на всяка епархия (по трима клирици и четирима миряни, а за Софийската – двойно повече), по един представител на ставропигиалните манастири и на духовните училища. Към тях се прибавят и по един представител на Отечествения фронт, председателят на комитета по въпросите на БПЦ, както и членове на БАН и на Върховния съд.
Политбюро на ЦК на БКП решава да поддържа (а не да издигне и избере!) за глава на Българската православна църква Максим. С това се заема шефът на Комитета по църковните въпроси Михаил Кючуков. Подкрепя го и младият министър на отбраната Добри Джуров – земляк на Максим и възпитаник на Семинарията. Тодор Живков също е в добри отношения с новия патриарх и изпълнява молбите му за възстановяване на Духовната семинария в Черепишкия манастир, както и на църквата "Св. Спас" в София, за която МС решил да се събори.
След демокрацията Максим с монашески стоицизъм изтърпя нападките на разколници и на част от политическия елит, но ги вразумява. Патриархът винаги е бил против използването на Църквата за политически цели. Той изпълнява напътствието преди 54 г. на патриарх Кирил: "По тоя път няма място за отмора. Никой няма право да ти каже: ей тук ще отдъхнеш или там ще спреш, понеже мръква, за да поемеш отново пътя си, кога съмне. Непрестанно трябва да вървиш – и ден, и нощ, и лете, и зиме, и здрав, и болен..." Патриархът върви по този път 83 г., откакто за първи път надяна расото.
Той признава: "Грешки може да съм допускал, но компромиси във вреда на Църквата – никога. Избирал съм, което ще е по-полезно за Църквата, а не за моя угода."
Цялата статия в "24 часа".
Цялата статия в "24 часа".
