"Понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат". (Лука 18:10-14). С тези думи завърши вчерашното евангелско четиво, в Неделята на митаря и фарисея. Всички знаем, че през седмицата, която започна, в сряда и петък се блажи. Както казва една моя приятелка, това е "опаката" седмица. С изненада обаче разбрах, че тази опака седмица всъщност е православният карнавал.
Бързата справка в любителската "Уикипедия" показа, че има няколко хипотези за произхода на думата "карнавал", но че според всички тях тя съдържа корена "carn" от латинската дума за месо (caro, carnis). После следват общоизвестните обяснения, свързани с травестия, преобръщане на порядъка, маскарад и пр. Неизменно се подчертава, че карнавалът е характерен за католическите страни и че се празнува в последната седмица преди Поста, през който се ограничава веселието. Така се стига и до обяснението за компенсаторната роля на карнавала - хората "си отвземат" от насладите (най-вече от телесните), от които за дълъг период ще се въздържат, а от някои - ще се лишат напълно. Оттук се прави извод и за великата премъдрост на карнавалната култура, която учи, че прекалено сериозното приемане дори и на най-сериозното, в т. ч. на духовната власт, на благочестието, на църковния и политически порядък, е не само нередно, но може да доведе и до грях.
Какво общо има обаче всичко това с отмяната на поста в сряда и петък и с четивото в Неделята на митаря и фарисея? Успях да свържа тези елементи, когато научих, че православният карнавал е именно през настоящата седмица и че отмяната на поста не се свежда до релакс преди голямото усилие, а е смислово свързана с евангелското четиво за преизпълнения с гордост и повърхностно благочестие фарисей и сърдечно съкрушения и смирен митар. От това не следва, разбира се, че православният карнавал е несъвместим с игровостта и с насладите. Не! Но очевидно в него е скрит замисъл, който е дори още по-премъдър от значението на онова, което след две седмици ще се случи по улиците на Кьолн и Рио.
Всъщност от вчера Църквата ни подготвя за Поста. И четивото, и отмяната на обичайния пост през тази седмица са преди всичко напомняне, как трябва и как не трябва да постим. В никакъв случай не бива да се концентрираме върху външните форми на поста, и поради това, че го спазваме, да се преизпълваме с гордост и пренебрежение към онези, които видимо или привидно не спазват поста. Защото постът, казва ни Христос, е средство не за превъзнасяне, а за унизяване, не за въздигане, а за смиряване. Затова и православният карнавал не е просто преобръщане на външния порядък, а е покана за преобръщане на стереотипа, по който функционира собствения ни ум, на стереотипа, според който гледаме на себе си и на другите.
Чутото тази неделя е не игрова, а напълно сериозна и взискателна провокация към мярката, с която мерим света, себе си и хората около нас. Според Божията мярка съкрушеният и смирен грешник е неизмеримо по-достоен от формално изрядния пиетист, който не може да се издигне до висотите на Божията радост, тъкмо защото не е познал бездната на богоизоставеността и съкрушението. Като израз на този парадокс на Божия промисъл Църквата, от своя страна, прилага парадоксална педагогика. Тя ни предлага да започнем подготовката за Поста, като отменя обичайния седмичен пост - не за да ни подтикне към невъздържание, а за да насочи окото на нашия ум към преобразяване.
Има много тънка и деликатна, типично Христова ирония в историята на митаря и фарисея. Като че ли този разказ ни поканва да се зарадваме и да се засмеем на "нестандартните" критерии, по които Бог избира Своите приятели. Защото в повечето случаи ние избираме приятелите си по съвсем други критерии. Това е смях на удивление, който не заглушава, а усилва децибелите на гласа на нашата съвест. Пък ние и от собствен опит знаем колко ведро и благородно чувство за хумор притежават онези, които се вслушват в гласа на съвестта си.
Скептикът би възразил, че в начина, по който днес се живее Църквата, много нещо е наопаки и че на този фон отмяната на постните дни дори няма да се забележи. Сигурно е така, но нали залогът на нашата надежда е, тъкмо когато са рухнали градените от нас основи и подпори, Бог да ни удостои със Себе Си. Други вероятно биха се вдъхновили да пародират карнавално фарисейщината в църковния ни живот и корупцията в политическия такъв, използвайки конкретни персонажи, жестове и атрибути. Това е полезно, особено в моменти като настоящия, когато основателната критика по адрес на представители на църковната йерархия се обявява за проява на непослушание, а изнасянето на изобличаващи факти по адрес на висши управленци се цензурира и преследва. Ако обаче наистина искаме да имаме православен карнавал, трябва добре да вникнем в евангелското четиво в неделята на митаря и фарисея. Като пародираме популярни фигури и като преобръщаме карнавално църковните и политически йерархии, не бива да пропуснем нещо много важно: да пародираме самовлюбеното си благочестие и да преобърнем лъжливия ракурс на самовъзвеличаването. Така хем ще се веселим игрово, хем напълно сериозно ще се готвим за Поста.
Всъщност от вчера Църквата ни подготвя за Поста. И четивото, и отмяната на обичайния пост през тази седмица са преди всичко напомняне, как трябва и как не трябва да постим. В никакъв случай не бива да се концентрираме върху външните форми на поста, и поради това, че го спазваме, да се преизпълваме с гордост и пренебрежение към онези, които видимо или привидно не спазват поста. Защото постът, казва ни Христос, е средство не за превъзнасяне, а за унизяване, не за въздигане, а за смиряване. Затова и православният карнавал не е просто преобръщане на външния порядък, а е покана за преобръщане на стереотипа, по който функционира собствения ни ум, на стереотипа, според който гледаме на себе си и на другите.
Чутото тази неделя е не игрова, а напълно сериозна и взискателна провокация към мярката, с която мерим света, себе си и хората около нас. Според Божията мярка съкрушеният и смирен грешник е неизмеримо по-достоен от формално изрядния пиетист, който не може да се издигне до висотите на Божията радост, тъкмо защото не е познал бездната на богоизоставеността и съкрушението. Като израз на този парадокс на Божия промисъл Църквата, от своя страна, прилага парадоксална педагогика. Тя ни предлага да започнем подготовката за Поста, като отменя обичайния седмичен пост - не за да ни подтикне към невъздържание, а за да насочи окото на нашия ум към преобразяване.
Има много тънка и деликатна, типично Христова ирония в историята на митаря и фарисея. Като че ли този разказ ни поканва да се зарадваме и да се засмеем на "нестандартните" критерии, по които Бог избира Своите приятели. Защото в повечето случаи ние избираме приятелите си по съвсем други критерии. Това е смях на удивление, който не заглушава, а усилва децибелите на гласа на нашата съвест. Пък ние и от собствен опит знаем колко ведро и благородно чувство за хумор притежават онези, които се вслушват в гласа на съвестта си.
Скептикът би възразил, че в начина, по който днес се живее Църквата, много нещо е наопаки и че на този фон отмяната на постните дни дори няма да се забележи. Сигурно е така, но нали залогът на нашата надежда е, тъкмо когато са рухнали градените от нас основи и подпори, Бог да ни удостои със Себе Си. Други вероятно биха се вдъхновили да пародират карнавално фарисейщината в църковния ни живот и корупцията в политическия такъв, използвайки конкретни персонажи, жестове и атрибути. Това е полезно, особено в моменти като настоящия, когато основателната критика по адрес на представители на църковната йерархия се обявява за проява на непослушание, а изнасянето на изобличаващи факти по адрес на висши управленци се цензурира и преследва. Ако обаче наистина искаме да имаме православен карнавал, трябва добре да вникнем в евангелското четиво в неделята на митаря и фарисея. Като пародираме популярни фигури и като преобръщаме карнавално църковните и политически йерархии, не бива да пропуснем нещо много важно: да пародираме самовлюбеното си благочестие и да преобърнем лъжливия ракурс на самовъзвеличаването. Така хем ще се веселим игрово, хем напълно сериозно ще се готвим за Поста.
