Мобилно меню

3.6842105263158 1 1 1 1 1 Rating 3.68 (57 Votes)
Дан БраунГосподин Браун,
Може  би  много  хора са  Ви  писали  за  историческите  неточности  във  Вашата  нашумяла  книга.  Някои от необходимите опровержения бяха  убедително направени от  професионални  историци, от  специалисти  по въпросите  на  ранното  християнство  (да споменем само Барт  Д.  Ърман[1] или  Кристофър Шел[2]). Могат да се  добавят   преценки за  литературните  идеи, които  поради  рекордния тираж  придобиват  извънлитературен  характер.

Героите,   рупори  на  тези идеи,  твърдят, че Новият Завет  е fabricated,  фалшифициран  -  това  е  сензационно  за колебливия  християнин,  формирал  вярата  си  от  филми и  трилъри,    лесно    станали  бестселъри.

Съсредоточеното  четене  и  препрочитане  на  Библията  е  непосилно  за  привикналия  на  развлекателни  четива,  погълнат  единствено  от  въпроса  “кой е убиецът”. Там  героите  се  преследват  с  коли  и  самолети  (докато  преди, в  уестърните  -  с  коне  и  дилижанси),  а  самият  човешки  живот  и  загубването  му  се  третират  като  забавна  кръстословица. Защото  да  представиш  едно  убийство  в  морален  план  означава  да  напишеш  “Престъпление  и  наказание”. А  разстоянието  от  вашия  “гениален”, както го наричат,  роман  до  Достоевски  е  колкото  от  преизподнята  до  рая.  Героите  се  изправят  пред  дулото  на  пистолета   на  един  или  друг  от  своята  компания  и  така  разкриват  съкровени  тайни. Огнестрелното  оръжие  играе  роля  на  първи  тласък  за  разкриване  на  истината. Читателят,  който  повърхностно  е  чел или  изобщо  не  е  чел  четирите  евангелия, естествено  ще  предпочете  забавния  трилър. И едва ли ще спре вниманието си върху високи образци на християнската литература като например “Синът човешки” от Александър Мен[3] – автор, вдъхнал вяра на толкова хора и заплатил за нея с живота си.

Тъкмо на читателската неосведоменост разчита романът, който чрез героя Лий  Тибинг заявява: “Всеки  специалист  по  арамейски  ще  ви  каже, че  по  онова  време  “спътница”  буквално  е  означавало  “съпруга” (стр.253). И извежда поредната си сензация – че Иисус бил женен за Мария Магдалина.   Специалистът-историк  опровергава:  приведеният текст е не арамейски, той е коптски, а използваната дума  означава съвсем друго – не “съпруга”, а съмишленица”.

Пак така невярно   е представена и  ролята  на  император  Константин  в  Никейския  събор. Специалистите  са единодушни, че четворното евангелие (Матей, Марк, Лука и Йоан) е утвърдено повече от век преди  Константин  Велики. Императорът не би могъл да манипулира събора относно божествеността на Иисус. Тезата за “машинации и борба за власт” е колкото невярна, толкова – уви! – лесно възприемаема от съвременния политизиран читател. Нещо наистина е “fabricated” – но то  е   не  Новият  Завет, a романът.

С твърдението, че Библията  не  е  била  получена  “по  факса  от  небето” отново се   манипулира читателят. Независимо от  определението за Иисус като необикновена личност се налага идеята за фалшификация, за измисленост. Което не може да не напомни мисълта на Русо, че “измислянето” на Иисус  би било чудо, по-голямо от самия Него.

Разкривайки делата на Опус Деи, романът обгръща с тайнственост истинските й цели, останали неизменни през вековете – brainwashing, coertion, corporal mortification (“промиване на мозъци”, “насилие”, “физическо унищожение”). Чрез този терминологичен реквизит от съвременната теория на пропагандата романът отново свежда нещата до законите на трилъра. Създава се атмосфера за поръчковия убиец Силас – действията му са с ореола на  “Култа към Христа”. Възприемателският интерес е тласнат  в руслото на познатата схема “Кой е убиецът?”.

Внушителното число осем милиона читатели свидетелства, че  хората търсят истината за Бога. Душите  обаче са затлачени от плевелите на лековерието. Птиците небесни са изкълвали много от здравите семена; други семена са покосени от острието на иронията; други пък са заглушени от тръните на “модерното мислене”. В случая птиците небесни са електронните медии, промили мозъците на съвременниците ни (Мт. 13: 4-7).

Господин  Браун,

Ние  с  вас  сме  от  различни  поколения. Нашето   се  връща  оттам,    където  вие  отивате  -   от атеизма. Вие твърдите, че всички религии са основани на фалшификации (с. 341). Нещо като икуменизъм, но изтълкуван така, както дяволът тълкува Евангелието - не  еднаквото им  толериране, а  еднаквото им  заклеймяване. В  моите  “Боготърсачески  разкази”  се  опитах  да  покажа  как  минахме през  безплодната пустош  на  атеизма – и как сами бяхме опустошени в нея.

Вашият  роман  споменава  известни  писатели  на 19 век – Бодлер, Юго, Дикенс -  забравяйки и верските вълнения на Юго, и дълбоката религиозност на Дикенс. Пропуснат  е  най-известният  - Лев  Толстой.  Тъкмо той  бе стигнал  до   заключението,  че  “Ако  не  вярваш  в  Бога, трябва  да  вярваш  в  науката.  А  това  е  просто  смешно”.   Във  вашата  книга   самата  наука  е  представена  смешно -  което  вече  е  тъжно.

Бел. ред. Настоящата публикация е откъс от новата, подготвяна за печат книга на писателя Емил Стоев “Боготърсачески разкази”. Сърдечно благодарим на г-н Стоев  за предоставения ни текст и за честта да е сред нашите автори!

Виж още:  Николай Фенерски: Шифърът на Леонардо“ и „"Господи, помилуй!“


[1] Б. Ърман. Истината за шифъра на Леонардо. С.,  ИК “Пергамент”, 2005.

[2] Кр. Шел.  Шифърът  на  Леонардо. Факт   или     измислица. – Благовестие, 2005, бр. 5,     с.5-9.

[3] Прот. Ал. Мен.  СЫН человеческий.  Foyer  Oriental  Cretien,  206,  Av. de la couronne, 1050 Bruxelles – Belgique.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/aw3ck 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит