Когато на човек му предстои да извърши нещо важно, той обикновено подбира и най-подходящия момент за него. Затова си мисля, че и братята румънци добре са подбрали Страстната седмица за мърсния си номер – да отнемат църквата на българската общност в Букурещ. Едва ли съзнанието на патриарх Даниил, който носи главната вина за случилото се точно днес, Велики четвъртък, е свързало тези негови действия с предателството на Юда, както е записала в материала си авторката на Двери.бг, но няма как да не ги свърже всеки непредубеден човек.
Новият патриарх (той встъпи в длъжност на 30 септември 2007 г.) тръгна с големи амбиции и започна грандиозна по мащабите си обнова на църковния живот. Дотук всичко прекрасно и за пример. Но в неговите действия се забелязваше онази безапелационност, която отличава новобогаташите в нашите страни: те си знаят силата и не се спират пред нищо. Навремето патриарсите Юстиниян Румънски и Кирил Български са били приятели и компромисно са уредили въпроса с българската църква. Следващият патриарх Юстин управлява кратко. А при патриарх Теоктист, връстник на патриарх Максим, нещата все някак вървяха. Той имаше благосклонно отношение и към нашите свещеници, особено към последния, иконом Петър Тотев. Запознати свидетелстват, че покойният Теоктист неведнъж е възпирал шовинистичните напъни на висшия румънски клир.
Историята я знаем всички. Съседни народи, смесени райони, промени на граници – това го има навсякъде, при всички страни и народи. Въпросът е все пак как се дозира шовинизмът при едни или други. Въпросът е за асимилационните процеси, задавани и контролирани от някакъв национален център. Въпросът е за търсене на непременно румънски малцинства сред всички етнически групи, които на Балканите говорят език с романски корени. В тази насока попарата на румънците я ядат и гърци, и албанци, и македонци, и сърби, и българи, и т. н. Под влияние на румънската пропаганда нашите власи се обявиха за румънци, искаха да им се служи само на румънски. А българите в тези смесени села, които не разбират румънски, какво ще правят? И защо в Румъния, дето има десетки селища с българско население, само в Букурещ се служи на български, при това с известна част румънски молитви и песнопения?
И сега по централния въпрос: защо ние си нямаме църква в Букурещ, а ползваме румънска и те могат да ни я измъкнат под носа на връх Великден? Наистина в София безпроблемно функционират румънска и руска църква, но и двете са на имот на съответното посолство. Българското външно министерство обаче никога – ни в царско, ни в комунистическо време – не се е погрижило да се построи една поне църква в дипломатически имот (всъщност само в Лисабон преди 10-ина години се устрои един параклис, но и там „побългарихме” идеята). Ние нямаме свои храмове в Москва и Букурещ, а ползваме храмове на местната църква. В Румъния дори е още по-сложно: българските църкви в Галац, Браила и в други селища, както и тази в училищния комплекс „Св. Кирил и Методий”, са били отнети от българите в стремежа на властите да ги асимилират. Лошото е, че днес никой не се сеща да си иска възстановяване на собствеността. То няма да е лесно, но би било съвсем друго, да имаме своя църковна собственост в Румъния. Тогава няма да зависим от прищевките на амбициозни църковници, които вместо да следват принципа на св. апостол Павел към галатяни („няма вече юдеин, ни елин”, 3:28), обслужват етно-политически интереси в уж обединена Европа. Така няма да се стига да изказвания като това на епископ Киприян Къмпинянски, патриаршеския викарий, по нашия случай: „Братството – братство, но сиренето си е с пари”! Колко християнско, нали?! Или може би - не? Но си е чисто румънско.
