Както Двери на православието вече писа (тук), на 16 август, по време на вечерното богослужение, е бил убит деветдесетгодишният основател на световноизвестната икуменическа община в Тезе, Франция – брат Роже Луис Шутц…
Любопитно и несъобщено в Двери допълнение към новината може да бъде открито на сайта Религия.бг: „Румънката, която уби брат Роже Шутц – основател на икуменическата община Тезе, искала да го „предупреди за масонски заговор сред братята“. Сиреч двата удара с ножа са дошли „случайно“ – според лекарите жената страда от разстройство от параноиден тип.
Разтройство от параноиден тип? Вероятно това наистина е мнението на лекарите, но… в подобни случаи психическите отклонения са само почва, върху която израства нещо друго, нещо страшничко. Тук говорим за състояние на духа! Състояние, в което смяташ, че вършиш добро, а си способен да убиваш хора. Църквата познава това състояние на духа (тук).
В новината на Религия.бг не се посочва източникът на информация на жената, но имаме чувството, че можем да се досетим. Въпреки, че жената е римокатоличка, а ние сме православни… Тези книги вече сме ги чели. С тези хора вече сме разговаряли.
Въпреки суровите думи от книгата на пророк Исаия (55:8) – „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ“ – тези хора знаят Божиите пътища. И в името на Божиите пътища и на мисията, поверена им от Бога, те надигат ножа.
А ножът тежи по един и същи начин в ръката ни, независимо дали сме римокатолици или православни. И омразата удря еднакво, независимо дали е от стомана или е изплетена от думи.
Непосредствено под същата (цитирана от нас) статия, можем да открием анонимен коментар от читател на Религия.бг (тук), подписал се с простото и смирено название „Православен“. Думите са следните: „Въпреки, че актът е жесток е добре, че този човек умря“!
Явно единството на част от Православната и от Римокатолическата църква вече е постигнато. Диалогът между източните и западните църкви може да е замрял от десетилетия, богословските различия между нас може и да са изключително трудни за преодоляване (тук), но за сметка на това в едно сме единни и в едно си приличаме… бесноватите и от двете страни смятат убийството на един деветдесетгодишен човек за оправдан акт.
