Тъй като живея във Великобритания, виждам някои разлики, които ми правят впечатление, и търсех отговори.
В мене възникна един въпрос: защо британците наричат Велики петък Добрия петък (Good Friday)? Тази година те го празнуват седмица преди нас, православните - на 3 април.
Отговорът не е прост. В началото звучи странно - как може ден на страдание и разпятие да се нарече „добър“?
Отговорът се крие в това, което християните вярваме, че е постигнато на Добрия петък, а не само в това, което се е случило външно.
На този ден Иисус Христос е бил разпнат, което е било ужасно и несправедливо събитие. Но в тяхното разбиране Неговата смърт е била доброволна и изкупителна – Той е приел страданието и смъртта, за да победи греха и самата смърт. С други думи, това, което е изглеждало като трагедия, се е превърнало в средство за спасение.
Ето защо денят се нарича „добър“:
- защото донесе спасение – жертвата на Христос е възстановяване на връзката на човечеството с Бога;
- защото разкри Божията любов – любов, готова да страда за другите.
- защото доведе до Възкресението – без разпятието няма великденска победа.
В Библията тази идея е заложена в думите на Спасителя: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15:13).
Така че доброто в Разпети петък не означава, че страданието е било добро само по себе си. То означава, че резултатът е бил добър: чрез него са дошли живот, прошка и надежда.
В православната традиция акцентът е малко по-различен по дух: денят се нарича Велики петък, защото и цялата седмица се нарича Велика седмица (успоредно с названието Страстна седмица) или Разпети петък, с което пък се подчертава както скръбта, така и дълбоката тайна на Христовата жертва. Това е ден на дълбок траур, но и на тихо очакване на победата над смъртта.
Така името Good Friday отразява парадокса в основата на християнството: чрез смъртта идва животът, а чрез страданието идва изкуплението.
