Мобилно меню

4.9508771929825 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (285 Votes)

c886cc017510594419328dca4a61c298.width 770През последните години стана много модерно да се разпространява една нова, непозната до миналия век практика: да се извършва на празника Успение на Пресвета Богородица така нареченото „опело“. Както всеки се досеща, това се прави по подобие на последованието, включено в песнопенията на утринната на Велика събота, които говорят за погребението на Иисус Христос (за да сме точни, ще кажем, че според църковния типик Христовото „опело“ се изпълнява с богослужебните песнопения във Велики петък вечерта, както се „изтеглят“ в предната вечер или сутрин и другите богослужения в дните на Страстната седмица).

Наистина, ако погледнем богослужебния живот на Църквата ни през петнадесетте дни на подготовка за празника, които обикновено наричаме Богородичен пост, ще трябва да признаем: изпълняваният през тези две седмици молебен канон към Божията майка не привлича достатъчно вниманието на вярващите. И правим уговорката: доколкото той се изпълнява в енорийските храмове. Молебният канон при това е утвърдена древна форма на възхвала към св. Богородица и поетична молитва-просба за нейната майчина закрила за всички нас. Изпълнява се с обичайните богослужебни напеви, включително и в български превод. Докато „надгробният плач“ за Богомайката е твърде късна творба. Като текст и мелодия напълно наподобява „надгробния плач“ за Иисус Христос.

Нека кажем тук, че и текстът на „статиите“ на „надгробния плач“ за Спасителя също е късна творба. Макар и засвидетелствана още от византийско време, според литургистите-изследователи тя е по-скоро от „късната Византия“, съставена най-рано през втората половина на 13 в. А „надгробният плач“ за св. Богородица се появява едва в края на 19 в. като „реплика“, подобие на този за нейния божествен Син. Това последование обаче не е включено в богослужебните книги на Православната църква, които, макар и разпространявани на различни езици, съдържат установени от дълговековната практика текстове. Единствено изключение прави практиката на Йерусалимската патриаршия, откъдето „опелото“ е влязло в по-новите руски издания на службата за 15 август. Във всички случаи обаче това не е утвърдена всеправославна практика и не би трябвало да се разпространява.

Според познавачи на православните богослужебни текстове и двата надгробни плача, макар и появили се в различно време, са въведени в Православната църква под влияние на римокатолическата химнологична практика. По-специално вторият „плач“ се свързва с увлеченията в Римската църква в мариолатрия, стигнали до отклонения от църковното учение на вселенските събори. Независимо от това, дали може да се установи подобна връзка, безспорно е, че онова, което се съдържа в Богородичното „опело“, няма пряка връзка със светоотеческото учение за Божията майка.

За пръв път този богослужебен модернизъм е засвидетелстван в една епархия на Гръцката църква на Цикладските острови през 1865 г. Тогава Св. Синод на тази църква излиза с окръжно до всички епархийски архиереи да не възприемат тази практика с „опелото“ на св. Богородица, а ако някъде вече я имат, да я преустановят.

Наистина, нима има някаква празнота в богослужебните ни химни в чест на Божията майка? Или е съществувала някаква богословска причина, за да се направи нововъведението? Възхвали към св. Богородица се четат и пеят непрекъснато в храма, при това написани от корифеите на църковната химнография, светите Йоан Дамаскин, Козма Маюмски, Йосиф Песнописец. Какво не достига на богородичните песни като „Честнейшую“ или „Достойно ест“, или „Богородице Дево“, или „Красоте девства“? Или на така наречените богородични тропари всеки ден през цялата година?

А текстовете от песнопенията на празника Успение Богородично? Те са прекрасни и неповторими! Например „О, дивно чудо! Изворът на живота в гроб се полага…“, „Дивни са твоите тайни, чиста Богородице!“ или пък прочутата уникална стихира („слава“) на осемте гласа от вечерната „Богоначальным мановением“ („По указание/знак от Бога“)! Ами седалните, каноните, катавасиите и пр., и пр.? Какво повече могат да дадат стиховете от „опелото“? Някои клирици в недоумението си от това нововъведение стигат до заключението, че „опелото“ не е направено в чест на св. Богородица, а „за да ви видят човеците“ (Мат. 23:5). Защото има зрелище: плащаница, цветя, аромати, шествия и пр. А в редовното богослужение участват само свещеникът, певецът и клисарят. Защото то било… рутина. А и то е на повече от хиляда години – нищо модерно няма в него.

Подобни мисли тези дни изказа и известният православен богослов, Навпактският митрополит Йеротей (Влахос). Той посочва, че от Вселенската патриаршия и от Гръцката църква изрично е забранено да се изпълнява т. нар. „опело“ на св. Богородица. Защото не е редно да се приравнява богословски смъртта и възкресението на Богочовека с успението на св. Богородица.

Истината е, че т. нар. „Опело на Пресвета Богородица“ е нововъведение, няма го в църковните книги, забранява се официално от върховното ръководство (синодите) на православните църкви. Всичко това трябва да ни кара поне да се замислим. А мислим ли, ще се стигне и до правилното отношение към нашите молитви – най-съкровената част от нашия духовен живот.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8cpuq 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж