Наистина българските студентите в Пасау, както и нашите студенти по всички краища на света са млади, умни и благородни хора с големи амбиции. Но липсата на елементарни религиозни познания у тях е поразителна. Наскоро запитах един млад българин, защо не го виждам в църквата ни, той ми отговори:
- Отче, аз нося Бога в сърцето си и се моля вкъщи, освен това събота вечер сме на дискотека и в неделя сме на работа и...
Нека ме простят всички, които се молят и в къщи, но защо ходят на дискотека, а не всеки сам да си танцува вкъщи и да си носи дискотеката в сърцето си?! Може би примерът е нелеп, но нека наведе младите хора на размисъл. Да носиш Бога в сърцето си не означава, като срещнеш поп, да минеш на отсрещния тротроар на улицата, а посещението в храма Божи да е само веднъж годишно - на Великден. Това е наследството ни от почти половинвековното атеистическо обучение в училищата ни.
Нека младите хора сами направят една равносметка: Колко време отделяме за обгрижване на телата си, с които сме временно на този свят, които са материални и тленни? Когато нещо ни боли, ходим на лекар; ако тялото ни кърви, го превързваме и се грижим за раната си, да не говорим за това, колко време ползваме за гримиране, дискотеки, разпивки, телевизия, компютър и т. н.
А колко време отделяме за душите си, които са нематериални, вечни и нетленни?
Когато душата ни боли или кърви, когато душите ни загрубеят и загубят връзка с Бога, от Когото ги имаме, тогава страдат и телата ни, хората изпадат в депресии от безизходицата и безнадежността на положението, в което се намират; не малко са случаите и на самоубийства. И всичко това става, защото липсва вярата в Бога, упованието, че Бог ще ни помогне, когато сме в безизходица, когато не се вижда светлината “от другия край на тунела”, през който преминава нашият кратък земен път.
Пред Българската православна църква и нейните служители стои една голяма цел, която може да бъде постигната само с общите усилия на всички ни. Студентите се явяват едно съсловие, което изпада в немилост и не намира място в концепцията на религиозното ни обучение - както в България, така и в чужбина. Християнските ценности и норми на поведение, както и религиозната просвета са задължителни предмети във всички цивилизовани страни на света. Нямам разбиране за дискусиите, на които се подлагат програмите на Светия Синод за въвеждане на задължително религиозно образование в България от страна на българското правителство.
Моля Бога да вразуми „правителствующия синклит”, за чиито здраве и успехи всички свещенослужители на Православната ни църква се молим всекидневно, да намери време и сили в най-кратки срокове да реши възникналия проблем и да се погрижи да събере под покрова на светата ни Църква българските студенти и младежта не само в България, но и по всички краища на света, а не да продължава по остарелите модели на едно “развито социалистическо общество”. Всички помним и знаем, докъде ни докара атеизмът.
Студентите са нашата интелигенция, те са нашето настояще и бъдеще, настоящето и бъдещето на Родината ни. Църквата и правителството са длъжници на младите хора в България и на българите извън пределите на Отечеството - да им върнат това, което им беше отнето през годините на тоталитарния режим, а именно - вярата в Бога с всичките нейни нравствени ценности. Това е заветът на дедите ни, това е, за което те са давали и живота си.
Нека отправим молитвите си и към света Ана да помогне на всички вярващи да намерят правия път в живота, пътя към вярата и Христос.
Бог да ни е на помощ!
Нека младите хора сами направят една равносметка: Колко време отделяме за обгрижване на телата си, с които сме временно на този свят, които са материални и тленни? Когато нещо ни боли, ходим на лекар; ако тялото ни кърви, го превързваме и се грижим за раната си, да не говорим за това, колко време ползваме за гримиране, дискотеки, разпивки, телевизия, компютър и т. н.
А колко време отделяме за душите си, които са нематериални, вечни и нетленни?
Когато душата ни боли или кърви, когато душите ни загрубеят и загубят връзка с Бога, от Когото ги имаме, тогава страдат и телата ни, хората изпадат в депресии от безизходицата и безнадежността на положението, в което се намират; не малко са случаите и на самоубийства. И всичко това става, защото липсва вярата в Бога, упованието, че Бог ще ни помогне, когато сме в безизходица, когато не се вижда светлината “от другия край на тунела”, през който преминава нашият кратък земен път.
Пред Българската православна църква и нейните служители стои една голяма цел, която може да бъде постигната само с общите усилия на всички ни. Студентите се явяват едно съсловие, което изпада в немилост и не намира място в концепцията на религиозното ни обучение - както в България, така и в чужбина. Християнските ценности и норми на поведение, както и религиозната просвета са задължителни предмети във всички цивилизовани страни на света. Нямам разбиране за дискусиите, на които се подлагат програмите на Светия Синод за въвеждане на задължително религиозно образование в България от страна на българското правителство.
Моля Бога да вразуми „правителствующия синклит”, за чиито здраве и успехи всички свещенослужители на Православната ни църква се молим всекидневно, да намери време и сили в най-кратки срокове да реши възникналия проблем и да се погрижи да събере под покрова на светата ни Църква българските студенти и младежта не само в България, но и по всички краища на света, а не да продължава по остарелите модели на едно “развито социалистическо общество”. Всички помним и знаем, докъде ни докара атеизмът.
Студентите са нашата интелигенция, те са нашето настояще и бъдеще, настоящето и бъдещето на Родината ни. Църквата и правителството са длъжници на младите хора в България и на българите извън пределите на Отечеството - да им върнат това, което им беше отнето през годините на тоталитарния режим, а именно - вярата в Бога с всичките нейни нравствени ценности. Това е заветът на дедите ни, това е, за което те са давали и живота си.
Нека отправим молитвите си и към света Ана да помогне на всички вярващи да намерят правия път в живота, пътя към вярата и Христос.
Бог да ни е на помощ!
