До Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан
Ваше Високопреосвещенство, дълбокочтимий Владико!
Доводите за това мое обръщение към Вас са продиктувани от обстоятелствата, които засегнаха Ваше Високопреосвещенство през последните няколко седмици. Бях решил да изразя позицията си на мирянин още на 29 октомври, но поради множество ангажименти и технически трудности не ми се удаде. Днес, след като изгледах, макар и с немалко закъснение последното неделно предаване „Вяра и общество”, реших, че не бива повече да отлагам!
И аз, както други, за които споменавате в отговора си към архим. П. Стефанов от 6 ноември, с немалко недоумение и потрес, прочетох откритото писмо на уважаемия Високопреподобен доц. Стефанов и нито знаех, нито можех да узная какво точно се е случило в Лом. Дълбоко се надявах, Бог да Ви даде сили и смелост, за да вземете отношение по повдигнатия въпрос, защото обвиненията, които бяха отправени към Вас съвсем не бяха незначителни! При това те станаха достояние на читателите на православните портали само няколко дни преди тържествата по случай 75 – годишния Ви юбилей и 20 – годишно митрополитско служение, факт, който може да има множество и различни обяснения, на които по-добре да не се спираме.
Изключително се зарадвах на Вашия отговор. Не само на неговото съдържание, а същевременно и може би много повече на факта, че изобщо отговорихте! Т.е. Вие си взехте време, за да заемете открито позиция, да се изкажете и да обясните на заинтересованите епархиоти и на останалите миряни за какво точно става дума! Нещо, което освен, че е свръхпохвално, от гледната точка на факта, че на мен поне не е известно, друг наш високопреосвещен архиерей да е направил нещо подобно през последното десетилетие и половина; същевременно се доказа несъмнено, че може би Вие изобщо като единствен митрополит съзнавате отговорността и задълженията на архипастирското си служение - в смисъл, че е наложително паството да има доверие към своя духовен наставник.
Позволявам си да допусна, че в настоящия ХХІ в. неговото изграждане и запазване е още по-трудно и е възможно единствено и само, когато вероющите и въцърковените имат възможност „по делата му да го познаят”! В тази връзка смея дори да забележа, че публикуваното в страниците на Православие.бг не бива да приемате като „горчив подарък” във връзка с Вашето скромно честване. То беше точно добрата възможност, клирът, епархиотите Ви и миряните на БПЦ да добият по-добра представа за Вашия смирен и благ характер, Вашата откритост и християнски добродетели: напр. готовността да помолите прошка, за нещо, за което вероятно сте бил подведен. Съгласен съм със края на Вашия отговор: „[…] право на присъда има само Праведният Съдия!”. Чест прави Вам, че с отговора си наистина се доказвате като достоен архиерей!
Като служител в Бога, който осъзнава своята позиция в Църквата!
Както вече споменах, днес изгледах, макар и с няколкодневно закъснение последното предаване „Вяра и общество” – от 11.11.2007 г. Не мога да не отбележа задоволството си от видяното. Похвална е готовността Ви, Ваше Високопреосвещенство, да говорите за наболели проблеми на БПЦ пред зрителите. Спомням си много добре, как г-н Горан Благоев в едно от предходните си предавания се опитваше да зададе същите въпроси на други наши архиереи пред сградата на Св. Синод съвсем безуспешно; някои се позоваха на основните си и човешки права, за да бъдат оставени на мира, други не му обърнаха никакво внимание и го подминаха, трети повишиха тон, вероятно понеже се бяха изкусили да опиянят взгледа си. Единствен в това предаване взе отношение най-младият синодален член. Всички добре разбираме, че той, най-малко поради възрастта си е нямал проблемите, които се явиха по повод отърсването на архиереи от миналото си на колаборационисти, така, че неговият коментар, въпреки доброто му желание, не можеше да изглади страшната поведенческа неадекватност на интервюираните преди него синодални членове!
На фона на всичко това не бих желал да споменавам за цветущите митрополитски скандали в няколко епархии от последно време, свързани с неясни банкови и търговски операции, със спекулации на благороднически титли, неуместни угощения из недостъпни митрополитски дворища и на неспособността на някои епархийски архиереи изобщо да се изразяват опрятно!
Но за моя и на останалите зрители радост, в предаването, в което участвахте, можахме да наблюдаваме подобаващото и желателно за всеки архиерей поведение и държание, изключително положителен факт е, че Вие, както г-н Благоев предварително указа, досега единствен заприказвахте по неудобната за БПЦ тема за атеистичното минало, изкусило много от Висшия клир в системата на колаборационизма. Спокойно и без напрежение Вие допуснахте зрителите да узнаят Вашата гледна точка. Вероятно изкушенията в онова време наистина са били големи. Ясно е на всеки, който се е запознал с архивите, как и в какво е превърната БПЦ, а и не само тя! Затова сравнението между клира на БПЦ с депутатите-доносници на ДС, които все още са част от НС или кандидат-кметовете намирам пасващо. Това според мен е и до голяма степен отговорът на реторичния въпрос, който си зададохте в средата на предаването, че не разбирате, защо в НС все още не се въвежда вероучение, защо нямаме милосърдни църковни центрове и т.н. Позволявам си да изкажа мнение, че атеизмът и религиозното невежество в България са нещо повече от държавна политика на всички нива – от НС до най-малката община. Затова и Вие с право споменахте, как млади хора се жалват, че не познават нито традиции, нито богослужения.
Позволявам си да посоча, че след Вашето участие в предаването, имам надеждата, религиозните общности някога да забележат разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от Конституцията и чл. 4, ал 1 от Закона за вероизповеданията и да намерят сили наистина да бъдат свободни вероизповедания с надлежни самоустройства и самоуправления. В тази връзка, обаче си позволявам да забележа и моля Вас да обърнете също внимание на шокиращото невежество по религиозно-правни въпроси напр. дори и на Конституционния съд, който в Решение № 2 от 1998 г., т. 16 д) при споменаване на традиционността на православието в РБ изтъква, че актуалното му значение за държавата (без да се спирам на факта, че последното е преписано в чл. 10 от ЗВ) се изразява в системата на официалните празници, сред които четем и (!) Нова Година. С подобни неразбории и потресающа некомпетентност са пропити всички нормативни и правораздавателни актове в РБ и всички са символи на посттоталитаризма, като продължават да причиняват маргинализацията на църквите и религиозните общности у нас.
Съгласен съм с Вас, че Църквата няма нужда да се отърсва от комунистическото си минало, защото като божествена институция тя е свята и непорочна. Тези, които трябва да се отърсят, са служителите на църквата, ако са имали лъжовно или греховно минало. Това са думи, които несъмнено трябваше да изрекат някои други архиереи преди Вас. Но искрено се надявам, че Вие ще станете духовен пример за тези, които сметнат за необходимо да изграждат или укрепват доверието у паството си. В противен случай ще продължат да отслабват Църквата и да я рушат. Но както знаем, последната инстанция за всеки е Страшният Съд. И пред него ще бъдем съдени справедливо!
При всички случаи, както и предполагах, без никакво съмнение оправдахте всички положителни и много високи оценки за Вашата работа, които съм чувал често от чуждестранни архиереи и богослови в Западна Европа! Убеден съм, че зарадвахте всичките Ви епархиоти и миряни!
В заключение Ви поздравявам сърдечно, макар и със закъснение за двойния юбилей, като Ви желая крепко здраве и Божието насърчение в митрополитското Ви служение!
Благодаря Ви дълбокопреклонно, че дадохте чудесен пример на останалите синодални членове!
Целувам архипастирската Ви десница и оставам на Ваше Високопреосвещенство вярно в Христа чедо.
Бел. ред: Авторът е роден в Пловдив през 1974 г. и е магистър по българско (2000 г.) и германско (2005 г.) право. Докторант е в Института по църковно право при Потсдамския университет в Германия.
Позволявам си да допусна, че в настоящия ХХІ в. неговото изграждане и запазване е още по-трудно и е възможно единствено и само, когато вероющите и въцърковените имат възможност „по делата му да го познаят”! В тази връзка смея дори да забележа, че публикуваното в страниците на Православие.бг не бива да приемате като „горчив подарък” във връзка с Вашето скромно честване. То беше точно добрата възможност, клирът, епархиотите Ви и миряните на БПЦ да добият по-добра представа за Вашия смирен и благ характер, Вашата откритост и християнски добродетели: напр. готовността да помолите прошка, за нещо, за което вероятно сте бил подведен. Съгласен съм със края на Вашия отговор: „[…] право на присъда има само Праведният Съдия!”. Чест прави Вам, че с отговора си наистина се доказвате като достоен архиерей!
Като служител в Бога, който осъзнава своята позиция в Църквата!
Както вече споменах, днес изгледах, макар и с няколкодневно закъснение последното предаване „Вяра и общество” – от 11.11.2007 г. Не мога да не отбележа задоволството си от видяното. Похвална е готовността Ви, Ваше Високопреосвещенство, да говорите за наболели проблеми на БПЦ пред зрителите. Спомням си много добре, как г-н Горан Благоев в едно от предходните си предавания се опитваше да зададе същите въпроси на други наши архиереи пред сградата на Св. Синод съвсем безуспешно; някои се позоваха на основните си и човешки права, за да бъдат оставени на мира, други не му обърнаха никакво внимание и го подминаха, трети повишиха тон, вероятно понеже се бяха изкусили да опиянят взгледа си. Единствен в това предаване взе отношение най-младият синодален член. Всички добре разбираме, че той, най-малко поради възрастта си е нямал проблемите, които се явиха по повод отърсването на архиереи от миналото си на колаборационисти, така, че неговият коментар, въпреки доброто му желание, не можеше да изглади страшната поведенческа неадекватност на интервюираните преди него синодални членове!
На фона на всичко това не бих желал да споменавам за цветущите митрополитски скандали в няколко епархии от последно време, свързани с неясни банкови и търговски операции, със спекулации на благороднически титли, неуместни угощения из недостъпни митрополитски дворища и на неспособността на някои епархийски архиереи изобщо да се изразяват опрятно!
Но за моя и на останалите зрители радост, в предаването, в което участвахте, можахме да наблюдаваме подобаващото и желателно за всеки архиерей поведение и държание, изключително положителен факт е, че Вие, както г-н Благоев предварително указа, досега единствен заприказвахте по неудобната за БПЦ тема за атеистичното минало, изкусило много от Висшия клир в системата на колаборационизма. Спокойно и без напрежение Вие допуснахте зрителите да узнаят Вашата гледна точка. Вероятно изкушенията в онова време наистина са били големи. Ясно е на всеки, който се е запознал с архивите, как и в какво е превърната БПЦ, а и не само тя! Затова сравнението между клира на БПЦ с депутатите-доносници на ДС, които все още са част от НС или кандидат-кметовете намирам пасващо. Това според мен е и до голяма степен отговорът на реторичния въпрос, който си зададохте в средата на предаването, че не разбирате, защо в НС все още не се въвежда вероучение, защо нямаме милосърдни църковни центрове и т.н. Позволявам си да изкажа мнение, че атеизмът и религиозното невежество в България са нещо повече от държавна политика на всички нива – от НС до най-малката община. Затова и Вие с право споменахте, как млади хора се жалват, че не познават нито традиции, нито богослужения.
Позволявам си да посоча, че след Вашето участие в предаването, имам надеждата, религиозните общности някога да забележат разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от Конституцията и чл. 4, ал 1 от Закона за вероизповеданията и да намерят сили наистина да бъдат свободни вероизповедания с надлежни самоустройства и самоуправления. В тази връзка, обаче си позволявам да забележа и моля Вас да обърнете също внимание на шокиращото невежество по религиозно-правни въпроси напр. дори и на Конституционния съд, който в Решение № 2 от 1998 г., т. 16 д) при споменаване на традиционността на православието в РБ изтъква, че актуалното му значение за държавата (без да се спирам на факта, че последното е преписано в чл. 10 от ЗВ) се изразява в системата на официалните празници, сред които четем и (!) Нова Година. С подобни неразбории и потресающа некомпетентност са пропити всички нормативни и правораздавателни актове в РБ и всички са символи на посттоталитаризма, като продължават да причиняват маргинализацията на църквите и религиозните общности у нас.
Съгласен съм с Вас, че Църквата няма нужда да се отърсва от комунистическото си минало, защото като божествена институция тя е свята и непорочна. Тези, които трябва да се отърсят, са служителите на църквата, ако са имали лъжовно или греховно минало. Това са думи, които несъмнено трябваше да изрекат някои други архиереи преди Вас. Но искрено се надявам, че Вие ще станете духовен пример за тези, които сметнат за необходимо да изграждат или укрепват доверието у паството си. В противен случай ще продължат да отслабват Църквата и да я рушат. Но както знаем, последната инстанция за всеки е Страшният Съд. И пред него ще бъдем съдени справедливо!
При всички случаи, както и предполагах, без никакво съмнение оправдахте всички положителни и много високи оценки за Вашата работа, които съм чувал често от чуждестранни архиереи и богослови в Западна Европа! Убеден съм, че зарадвахте всичките Ви епархиоти и миряни!
В заключение Ви поздравявам сърдечно, макар и със закъснение за двойния юбилей, като Ви желая крепко здраве и Божието насърчение в митрополитското Ви служение!
Благодаря Ви дълбокопреклонно, че дадохте чудесен пример на останалите синодални членове!
Целувам архипастирската Ви десница и оставам на Ваше Високопреосвещенство вярно в Христа чедо.
Бел. ред: Авторът е роден в Пловдив през 1974 г. и е магистър по българско (2000 г.) и германско (2005 г.) право. Докторант е в Института по църковно право при Потсдамския университет в Германия.
