„Докато държавните ни мъже се появиха в последните 30 минути преди полунощ, колкото да влязат в официалните кадри на телевизиите, Слави Бинев изкара, без да помръдне, близо 6-часовата служба, изправен до владиката Галактион. С архонтския знак на врата и в компанията на съпругата си и големия си син Калоян, също обречен на Верейската епархия (каквато епархия всъщност няма в БПЦ! - б. Двери), в храма "Св. Димитър" в Стара Загора. Бинев беше силно смутен от голямото струпване на вярващи около него. Мнозина от тях се опитваха да му целуват ръка въпреки многобройните му обяснения, че не е църковно лице, а се е посветил на материална и духовна подкрепа за любимата си Верейска епархия. Дядо Галактион за пръв път от много години лично раздаде мирото на присъстващите и до 4 часа сутринта приемаше желаещите да се причестят” (в. „Новинар”, 10 април).
Какво да каже човек... Не е луд, който яде зелника, а който му го дава. Жалко за искрено вярващите във „Верейска епархия” (щото „Старозагорска” е много просто, не става за архонтско средище, а от Верея до Версайя има-няма буква разлика) – архипастирът им има всичко друго, но не и мислене на християнски епископ. Затова ще са принудени да участват в циркове като гореописания, да насилват съвестта си и мъчително да се опитват да не изгубят от погледите си Христос. Старозагорският владика е сърдит на Св. Синод и бойкотира ръкоположенията на новите епископи, демонстрирайки, че гледа на епархията си като на пожизнен чифлик. Чифлик, в който всичко му е позволено, включително и маскарад навръх Възкресение Христово.
Всъщност своенравният характер на дядо Галактион му позволява дразнещо безцеремонно да афишира топлата връзка на висшата йерархия с т. нар. бизнес елит у нас. Връзка, в която архиереите ни само се заблуждават, че са водещите, докато всъщност народът отдавна го е казал: Който плаща, той поръчва музиката. Увлечени във валса на симфонията (дали пък няма една излишна буква?!) те губят и достойнството си на апостолски приемници, и истинското уважение на своите пасоми. Вместо искрената любов и преданост към пастира, на тяхно място уродливо избуяват бурените на страха, лакейството, човекоугодничеството.
Колко ли затрудняваме делото на Христос сред нас... Как да намери Бог жива душа, оцеляла в битката със съвестта си, на която да съобщи радостната вест: Христос възкръсна, ликувайте!
Затова не чуваме онова „Христос воскресе”, което идва от Небето, затова и не ликуват душите ни с небесна радост, с трепет и възторг от чудото. Подменихме Великия ден на Бога с ден на земното величие, човешката суета и шум, земните ни малки победи и малки надежди. Да не ни дава Господ да превръщаме Неговия ден в панаир на суетата, но да Го молим със сълзи на очи да продължава да чука по вратите на уморените ни души, за да можем един ден да чуем едно ново и нечувано „Христос възкръсна” и за първи път да отговорим: „Наистина възкръсна!”
Карикатура на Чавдар Николов, публикувана във в. "Новинар"
