В тия дни преди една година научихме за смъртта на професор архимандрит д-р Павел Стефанов Георгиев (1948-2012 г.), преподавател в специалността Богословие на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Чист духовник и отличен учен, той беше "нелюдим" човек, по израза на също покойния вече проф. Славчо Вълчанов, но не защото не обичаше хората или ги избягваше, а защото беше прекалено нестандартен за нашето стандартизирано човешко и уж християнско общество, така че не той не можеше да приеме нас, а ние трудно го приемахме.
По повод на годишнината ето какво написа един негов ученик, Пламен Иванов:
На днешния ден преди една година внезапно и нелепо ни напусна архимандрит Павел Стефанов. Сам, в дома и след тежък кръвоизлив. За него нямаше място в правителствени болници, нито делегации от епископи му носеха чудотворни копия на чудотворни икони. Намериха го след четири дена в ужасяващ вид. За него не прорева нито една икона, нито се изчерви нечий образ. Но въпреки това той остана в сърцата на всички ни. Не като медиен образ, а чрез личните контакти, които поддържаше с всички нас. Днес той се нуждае от молитвата ни, която - убеден съм - ще бъде искрена, сърдечна и неподправена.
"Почивайте в мир, скъпи отче Павле, и дано Бог Ви посели в място светло и прохладно, където да съзерцавате Божествената красота и да просите милост за нас!"
Художник на портрета: Валентин Кулев
Източник: https://www.facebook.com/ArhimandritPavelStefanov?hc_location=timeline
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xqyaf
И рече старецът...
Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.
Св. Йоан Златоуст
Христос Воскресе!
