Днес честваме Народните будители, отдаваме почит към тяхното дело, посветено на Отечеството и народа. Изричаме хвалби и оценки за историческия им принос, най-често с клишета и цитати от учебниците. Но ако сериозно се замислим за тяхното призвание – да будят народа, ще видим, че те са се занимавали с неприятна и неблагодарна работа. Народните будители са най-често неприятни за народа (и властта) хора, които казват неприятни неща. И това е съвсем естествено, защото никой не иска да го будят. Събуждането е мъчителен процес, който те извежда от приятното състояние на отпуснатост, спокойствие и безметежност. Събуждането е стрес, връщане към действителността и нейните проблеми. Затова обикновено народът повече харесва и обича тези, които го приспиват, отколкото онези, които го будят. Приспивачите говорят сладко, представят действителността като безпроблемна и прекрасна или пък изобщо ни карат да я забравим. Те не споменават за проблеми, а разказват само за празници, за да се отпуснем и заспим доволни…
Будителите са обаче онези, които казват каква е истината – за нас, за историята, за държавата, за църквата, за образованието, за икономиката, за всичко. Те са онези омразни критици, които показват на народа, какво е реалното състояние на нещата, а обикновено тази картина е такава, че човек сън не го хваща.
Будителите са безпощадни – към себе си и към другите. Те никога няма да направят кариера и пари. И нищо чудно, защото те обикновено не се съобразяват с политическата коректност и чувствата на заспалия народ. А това не е само днес. Един емблематичен пример е преп. Паисий, който нарича обичания от него народ „неразумни и юроди“. Безпощадно обръщение. Само така обаче – стресово – може да бъде разбуден един дълбоко заспал човек. С това обръщение преп. Пасисий описва причините за робския сън на народа: неразумност и юродство. Неразумността включва съзнателното затваряне на очите пред проблемите на действителността, нежелание да се разсъждава трезво, безкритично приемане на аргументите на приспивачите, доброволен отказ от активно участие в живота и много други. Това пребиваване в измисления свят на неразумността води до промяна не само на мисленето, но и на действията. Започваш да променяш собствената си личност според изкривените си представи за реалността и ставаш „юрод“, човек изневерил на собствената си природа, изкривил своя образ според изискванията на измисления въображаем свят. Ти си станал друг, но не по-добър – не като си надмогнал себе си, своя егоизъм и егоцентричност, като се стремиш към съвършенството, за което говори Иисус Христос (Мат. 5:48), а точно обратното – като жертваш своята автентичност заради някаква ефимерна цел: да пребиваваш в блажено сънно състояние, да се харесаш на силните на деня, да извлечеш изгода и т. н., и т. н.
И ето, че будителите въстават именно срещу това – срещу неразумността и притворството, срещу изкривяването на човешката личност заради мимолетни ползи и придобивки. Те будят човешката личност в народа, призоват към разум, съвършенство, към будност, за която настоява и Христос (Мат. 25:13).
Народните будители не принадлежат на миналото. Тези неприятни хора вдигат шум и днес. Изобличават нашата съвест, не ни дават да се унесем в приятната дрямка на собственото си лъжливо доволство. Те са онези досадни учители, които все искат още и още знания и старание от своите ученици. Те са онези неприятни хора, които все пишат и говорят за нещата, за които „трябва“ да се мълчи. Това са всички онези, които нарушават приспивния климат, разбиват релаксиращата атмосфера и държат народа в стресираща будност. Та колкото и да е странно, днес честваме именно тези хора.
