В статията "За и против синдиката" са цитирани данни от сайта "Право и религия в България" относно социално и здравноосигурените църковни служители у нас. В редакцията на Двери постъпва обаче опровержение от някои митрополити, че сведенията на НОИ за осигурените служители на БПЦ в техните епархии са занижени.
НОИ - Националният осигурителен институт е държавна институция със сравнително важна функция. И здраве и пенсии на българите, а и някои други неща зависят от нея. Сиела е най-голямото българско издателство. Освен че е и най-голямото издателство на юридическа литература в България, то е и софтуерна компания, която е специализирана за заготовката на бази данни с юридически масиви, законодателство, регистри и т. нат. улеснения за български правници, а и не само на тях.
Доколко може да се има доверие на НОИ и на Сиела - би трябвало да прецени всеки търсещ информация из данните на едната и другата. Критично и обективно. Но факт е, че информация относно осигуреността на църковните служители се търси и ще се търси там, защото въпреки всички опити да се издири официална статистика из лоното на Българската православна църква, такава е неоткриваема. Също неясно докога.
А колкото и да не ни се иска, живеем в
информационно общество. И като граждани на това общество, а и като християни обаче също трябва да се информираме. Така, както Спасителят ни остави завета Си - да информираме целия свят за Неговото благовестие.
информационно общество. И като граждани на това общество, а и като християни обаче също трябва да се информираме. Така, както Спасителят ни остави завета Си - да информираме целия свят за Неговото благовестие. За да се разсее съмнението, което би могло да възникне у някого, че изнесените данни на интернет-бележника "Право и религия в България" - тук и тук, не са достатъчно достоверни, насърчаваме всеки, който има изследователски интерес, да се поразтършува из публичните регистри на държавата, чиито граждани сме. И да публикува по-пълни и по-изчерпателни сведения.
Всъщност, ако всеки логично мислещ християнин и гражданин си зададе правилния в случая въпрос: Защо да търсим информация за БПЦ извън нея самата, ще бъде напълно прав, че като не може да се пие вода директно от извора, ще му се наложи да я търси встрани от него.
В заключение можем да отбележим само, че и Списъкът на вероизповеданията и религиозните организации по областни градове - към януари 2010 също е събиран грижливо и с усилия, за да може да бъде ясно на православния вярващ, къде са неговите събратя.
Отворен остава въпросът, който студенти (също извън България) задават: Ако по официална статистика над 80% от българите са православни християни, колко свещеници са необходими за тяхното обгрижване? Кое е гнилото в достоверността на информацията, която я няма, не е съвсем ясно, но е ясно, че ръководството на БПЦ не е изнесло никаква официална статистическа информация за вероизповеданието от поне едно десетилетие. И може би до оповестяването й ще се налага черпене на данни от странични източници и публикуването им на интернет-бележници, за да може поне малко да улесним търсещите Българската православна църква.
