Много често хората подготвят завещание, с което изразяват своята последна воля по определени въпроси – идейни, духовни, материални. Това правят и много от предстоятелите на църкви, както и архиереи. Тези завещания много рядко се обявяват публично. Завещанието на починалия на 25 януари 2025 г. архиепископ на Тирана и цяла Албания Анастасий (Янулатос) обаче беше публикувано на сайта на Св. Синод на Албанската архиепископия веднага след изминаването на четиридесет дена от кончината на именития, много заслужил и затова много обичан предстоятел. Както се вижда, то е написано още преди двадесет и осем години, а е коригирано преди десет години. Публикуваме го в превод от гръцкия му оригинал.
Завещание на архиепископа на Тирана и цяла Албания Анастасий (Янулатос)
Благословено да е Твоето име, Господи! С дълбока благодарност размишлявам за годините, които прекарах на тази земя, на този удивителен космически кораб, отправен към безкрая. Благодаря ти, Пресвета Троице, задето ми разкри, че безкрайността означава любов, тоест Ти. И Ти ме призова още от детството ми към дейно участие в приключението на Твоята любов, като ме удостои с радостта от тайнствата на Църквата – да живея като една клетка в мистичното Тяло на Христос, което е едната, свята, вселенска и апостолска Църква. Благодаря Ти, защото въпреки моята духовна бедност и слабост Ти ме прие да служа на хората през различни географски и социални граници, съзерцавайки тайната на Кръста и Възкресението, често „при много скърби, но с радостта на Светия Дух“ (1 Сол. 1:6).
Също благодаря от дъното на душата си на моите покойни родители, учители, архиереи, духовници, които ме подкрепяха в моя духовен път; на моите скъпи роднини по плът или по дух – братя, сестри, сътрудници в свещената мисия, моите бивши студенти и студентки, моите обични африкански братя и, накрая – на избрания Божи народ, Църквата на Албания, за тяхната сърдечна любов и преданост.
По Божия милост нямам недвижимо или движимо имущество. Всичко, което съм придобил с течение на времето, е раздадено за делата на християнската любов. Паричните депозити на мое име като архиепископ принадлежат на Албанската църква. Аз моля изпълнителите на моето завещание половината от сумата на тези депозити да бъде разпределена за завършването на катедралата „Възкресение Христово“ в Тирана, а другата половина да остане за подходящо инвестиране, като приходите от инвестицията да бъдат разпределени за подпомагане на заплатите на клириците и за младежките програми на Албанската църква.
Моля хонорарите от продажбата на моите книги да бъдат предавани в полза на Междуправославния център „Идете и научете всички народи“.
За изпълнители на това завещание определям моя наследник-архиепископ и главния секретар на Св. Синод Амантийски епископ г-н Натанаил. Горните трябва да се погрижат да раздадат малкото неща, които използвах, за спомен на моите изрядни сътрудници, които със себеотрицание ме придружаваха и служиха на Църквата заедно с мене.
Книгите ми да бъдат предоставени на библиотеката на Архиепископията и на библиотеката на Православната духовна академия „Възкресение Христово“. Също някои от тях символично да се дадат в другите три митрополии. Всички книги, които са в Атина, да бъдат предоставени на библиотеката на „Идете и научете всички народи“.
През живота си, служейки на различни църковни длъжности и в други международни организации, със сигурност съм наскърбил мнозина поради слабост или пристрастие. В този свещен час на раздялата моля за тяхната прошка и от дълбините на душата си прощавам на всички, които съзнателно или несъзнателно с неправди, интриги и клевети направиха пътя ми труден и болезнен.
Опитвах се с оскъдните си сили да служа за отваряне на хоризонта на съвременните православни при нашата апостолска вселенска отговорност в Гърция, в Африка, на международната църковна арена и особено от 1991 г., когато се посветих на възстановяването на измъчената Църква на Албания, която обикнах с цялата си душа. Ако нещо съществено е постигнато, то принадлежи на Божията благодат.
А сега, мои братя, сътрудници, мои обични духовни чеда в Албания, в Гърция, в Източна Африка и в други части на света, „моя радост и венец“ (Филип. 4:1), аз ви казвам сбогом, като ви пожелавам най-доброто, което мога: „Затова прекланям колене пред Отеца на нашия Господ Иисус Христос, … да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, та, вкоренени и утвърдени в любовта, да можете проумя с всички светци, що е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия“ (Еф. 3:14-19).
Умолявам ви също да не преставате да се молите Бог да се смили над мене, Своя грешен и негоден слуга, и да ме приеме разкаян в необятността на Своята любов. „А на Тогова, Който може, според действащата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме, Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин“ (Еф. 3:20-21).
Най-малкият сред епископите
† Тирански Анастасий
Тирана, 10 март 1997 г.
Коригирано на 24 юни 2015 г.
