Представяне на новата книга на проф. Калин Янакиев „Светът на Средновековието. Генезис, История, Общество”

Днес, 5 юни (вторник) от 18:30 ч. в новата конферентна зала на ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” ще се проведе представяне на новата книга на проф. Калин Янакиев „Светът на Средновековието. Генезис. История. Общество”. Събитието се организира от Културния център на СУ „Св. Климент Охридски” и Фондация „Комунитас” с участието на дфн Момчил Методиев и гл. ас. д-р Мартин Осиковски. 

Книгата представя лекционния курс по „Средновековна история на Европа”, който проф. дфн Калин Янакиев от години чете в специалността „Културология” във Философския факулет на СУ „Св. Климент Охридски”. Този труд е цялостно монографично изследване, което не просто осветлява отделни теми и проблеми, а утвърждава собствен историографски подход спрямо едно хилядолетие от европейската история.

Изследователската програма на Калин Янакиев отмисля анахроничната анализационна оптика по отношение на Средновековието, зададена преди всичко от романтическата и марксистката историография, но безкритично прилагана и в съвременната научна и образователна практика (могат да се посочат достатъчно примери с адрес в България). Взети са под внимание постиженията на модерната медиевистика: както онези от тях, посветени на частни изследователски проблеми (Блок, Канторовиц и Хьойзинха), така и подетите от френските аналисти (Бродел, льо Гоф и Дюби) опити за реконструкция на историята на всекидневието и частния живот като алтернативна на политическата история.

Целта обаче, която си поставя текстът на Янакиев, не е заселванe на някаква „нова” изследователска парадигма на средновековната историография в българското културно и изследователско поле, за да се даде възможност на последното за пореден път да „догонва” и да се „изравнява”. Янакиев използва, но не спира при утвърдените от френската историография „дълги периоди” в историята на Средновековието (longue durèe); имат се предвид времеви отрязъци, обхващащи промените на дадена иституция или дадена политическа реалия и не съвпадащи задължително със собствено средновековното време. За автора възстановката на Средновековието единствено като синхронно, но несистемно сплитане на подобни дълги епохи, всяка от които притежава собствена времева и смислова траектория, е незадоволителна и самата представлява анахронична стилизация. Основавайки се на картографския метод, както и на методи от сферата на културната антропология, Янакиев демонстрира, че е коректно и продуктивно Средновековието да се разчита като пространствена структура с различни полюси, във всеки от които работят специфични, но съотносими правила за координация между потоците на политическия, културния, религиозния и битовия живот. Тук специално трябва да се споменат задълбочените наблюдения върху идентификацията на византийския цивилизационен кръг с определени пространствени и историко-политически топоси. Изясняването на типовете връзки между отделните локални средоточия на европейската средновековна история позволява да се обяснят по-добре разнобразните, но все пак закономерни, преходи, които свързват и същевременно разграничават Средновековна Европа от съседните ней по време и по място епохи и култури.

Едно от големите достойнства на труда е диалогичността: боравейки с огромен набор от факти и следвайки неотклонно методологическите си позиции, авторът не дава едностранчиви отговори и не изключва алтернативни подходи, стига те да отговарят на изискването за съотвествие между научен обект и научен метод.

Съгласно заявеното програмно изискване, че „заниманието на съвременния историк медиевист... би следвало да бъде същностно критическо занимание”, Калин Янакиев остоява изключително висок, отворен и мултидисциплинарен изследователски стандарт, вдъхващ вяра в интелектуалната честност.