На 23 април в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" се проведе международен форум и кръгла маса "Богословие и общество", организиран за втори път от екип по международен проект и подкрепен от Столична община, фондациите "Джон Темпълтън", "Комунитас" и "Миню Балкански". От поканените чуждестранни гости присъстваха отец д-р Георги Драгас, д-р Йост ван Росум, д-р Христос Арабадзис, д-р Владимир Цветкович. Научният форум беше ръководен от д-р Стоян Танев (Дания), който и превеждаше на гостите.
С приветствие към участниците в проявата от името на Негово Светейшество Българския патриарх Максим се обърна протосингелът на Софийска митрополия ставрофорен иконом Ангел Ангелов. Той определи форума като необходим и актуален, защото днешното общество се нуждае от Бога. Приветствие от името на Столична община и кмета Йорданка Фандъкова поднесе зам.-кметът Тодор Чобанов, археолог, който припомни част от инициативите на общината в подкрепа на християнските паметници и културни обекти на територията на София.
Форумът беше открит с доклад на Ловчанския митрополит Гавриил на тема "Делото на духовното просвещение в съвременното светско и църковно образование". В доклада, прочетен от митрополита, беше представена гледната точка на членовете на работната група към Св. Синод по религиозното образование за тяхната работа през последните пет години, която беше оценена като много успешна. Митрополит Гавриил подчерта, че в нашата Църква вече близо 20 години „систематически се подготвя възраждането на катехизацията“. Като част от този процес бяха посочени следните действия на Св. Синод: възстановяването на Културно-просветния отдел към синодната канцелария, създаването на катехизаторски център към него, който трябва да стане „дасколивница“ за нуждите на просветното дело на БПЦ, и създаването на официалния сайт на Българска патриаршия. Сред инициативите, които се обсъждат в работната група и предстои да бъдат оделотворени, беше посочена предкръщелната катехеза и начините за нейното осъществяване.
От доклада стана ясно, че предстои среща в Рилския манастир през месец май, на която ще бъде създадена Стратегия за катехизаторската дейност на БПЦ. Тя ще постави новите "високи стандарти пред катехизаторските кадри в БПЦ". После стратегията ще бъде предложена за одобрение от Св. Синод. Архиереят завърши доклада си с уверението, че „Българската патриаршия ще се бори за въвеждането на религиозното образование в училищата, за да има бъдеще за българските деца“. Преподавателите от Богословския факултет и по-конкретно проф. Божидар Андонов приветстваха тази инициатива, но изразиха съжаление, че за тази дейност не се разчита на богословските факултети, където работят специалисти в областта на православната педагогика, катехезата и др. Той изрази желанието на преподавателите по богословие да бъде преодоляно недоверието между Св. Синод и висшите богословски училища и те да участват активно със своя потенциал в разработването на синодните програми особено по отношение на религиозното образование. Към това мнение се присъедини и деканът на факултета доц. Ал. Омарчевски, който призова към по-тясно сътрудничество между висшия клир и богословското училище. Ловчанският митрополит Гавриил отговори положително на това желание, но заяви, че въпросът не се свежда само до лични чувства и недоразумения, но "има и други проблеми", които обаче той не уточни.
Следващият доклад беше на отец д-р Георги Драгас от православния богословски институт "Св. Кръст" в Бостън, САЩ, на тема: "Необходимостта от богословие: проблеми на преподаването на богословие днес".
Като един от най-важните проблеми, които постави проф. Драгас, беше как да задълбочим собствената си православна идентичност и да я представим адекватно пред другите, особено пред младите хора. Този въпрос, според него, е актуален не само за Америка, където православните са малцинство, но и за българското общество. В решаването на този проблем професорът отбеляза, че трябва да се има предвид влиянието на съвременното общество върху младите хора, особено влиянието на медиите, които поставят други приоритети пред тях. В съвременния свят се сблъскват плътският човек и човекът в Христа. Църквата е призвана да посочи на младите хора верния път на развитие. Според о. Драгас призванието на човека е да възраства в Христа, да напредва във вярата и променяйки по този начин себе си, да влияе благотворно върху най-близките си, върху живота в енорията, върху цялото общество.
След това беше прочетен докладът на отец Максим Лисак от Отава, Канада, който поради заболяване не успя лично да вземе участие във форума. Неговият доклад "Големите въпроси през погледа на православната младеж" беше представен от водещия Стоян Танев. Свещеникът от Отава, който е преподавател и има поглед и върху българската общност в града, сподели, че по негови наблюдения младите хора в Православната църква се вълнуват много повече от въпроси, свързани с догматиката, литургиката на Църквата и др., но не се интересуват от големите проблеми на днешния свят. В доклада си о. Максим дава три основания Църквата да поставя и да отговаря на големите въпроси: защото апостолите са го правили, защото св. отци на Църквата са се занимавали именно с тази тематика и защото Църквата, в която се извършва св. Евхаристия заради живота на целия свят, е задължена на поставя и обсъжда големите въпроси. „Църквата не е Христос, подчертава о. Максим, тя няма всички отговори, но върши най-важното – тя препраща към Христос“. Затова в диалога си със света Църквата не бива да се държи така, все едно е Христос. Тялото не е повече от Главата, Църквата зависи от Христос, Той я ръководи, изправя, изисква от нея. Затова Църквата със смирение трябва да сочи на хората Христос и да ги насочва към Него, Който единствен може да отговори на всички въпроси в пълнота. Изводът на отец Максим Лисак беше, че ако църковната мисия се ръководи от любовта, а не от желанието за успех, тя ще обича света и именно затова ще търси отговори на големите въпроси на съвремието. И дори повечето хора да не приемат отговорите на Църквата, то самите въпроси, които Църквата поставя, са животворни, дават на хората ориентация и ги въвличат в диалог.
Следващият доклад беше на д-р Йост ван Росум от Православния богословски институт „Св. Сергий” в Париж. Той говори на тема "Богословие и секуларизъм: за необходимостта от богословски критерии".
Д-р Росум, който е ученик на големите богослови о. Йоан Майендорф и о. Александър Шмеман, постави въпроса за секуларизма и проблемите в секуларизираната култура на Запад, като например връзката между богословието и науката, моралните проблеми, духовните въпроси и др. Той подчерта, че „секуларизмът не е непременно синоним на атеизъм“. Той по-скоро се основава на принципа, че Бог и светът са разделени един от друг. Д-р Росум отбеляза, че „богословието не трябва да се страхува от науката“, а да я включва в своята проповедническа дейност. Докладчикът даде за пример големите отци на Църквата като св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, които са познавали постиженията на науката от онова време и са ги използвали в своето богословие. В доклада си д-р Росум определя фундаментализма като „богословие на страха“, който отказва диалог с науката. Според д-р Росум „това отношение е същото като на секуларизма: науката и религията се разглеждат като два напълно различни свята, често противоположни един на друг“. Богословът отбеляза: трябва да си даваме сметка, че „богословието трябва да признае своите граници и да заяви открито, че не може да реши всички въпроси“. Според него богословието може да сведе всички проблеми до един основен принцип: творението и следователно животът са дар от Бога. „Основният грях е гордостта, желанието да бъдеш равен на Бога и да си независим от Него. Ето защо секуларизмът може да се определи като главния грях (основната „ерес“, както казваше отец Александър Шмеман) на нашето време“.
Преподавателят от „Св. Сергий“ се спря и на въпроса за богословието и икуменическото движение. Според него „православните богослови не трябва да се страхуват да бъдат отворени и не бива да започват диалога с не-православните с поведение на „самоотбрана“, въз основа на страха да не би да се направят компромиси. „Икуменизъм“ не означава „правене на компромиси“, както мислят някои православни „зилоти“, заключи д-р Росум, а означава способност да се вслушваш в другия и да виждаш положителното в опита на другите църкви. Той разграничи това отношение към икуменизма, което е било споделяно от отец Йоан Майенодорф, например, от "лошия икуменизъм", който се стреми към безпринципен синкретизъм и е основан на компромисите с вярата.
Неговият доклад предизвика бурна реакция от страна на йером. Висарион от Зографския манастир на Света Гора, който изрази несъгласие с някои пунктове от доклада на госта. Той започна изложението си с претенциозната презумпция, че някои от тезите, по които ще говори, "могат да бъдат разбрани само от свещеници, но не и от богослови". След това обясни на богословите, че според него фундаментализмът в Църквата е нещо положително, защото фундаменталисти са тези, които следват учението на св. отци. Монахът обвини госта, че защитава идеята за женското свещенство, въпреки че д-р Росум обясни в доклада си именно обратното. В тази връзка йером. Висарион се спря пространно на въпроса за мястото на жената в цикъл в храма и припомни, че тя трябва да мълчи в църква и "дори една проповед не може да произнесе".
След като отговори на въпросите на йером. Висарион, д-р Росум завърши с думите, че православната позиция не бива да се гради на "страха от богословието", а трябва да навлизаме в неговата дълбочина и така да намираме отговорите на важни за нас въпроси.
След това срещата продължи с кръгла маса, в която се включиха и български духовници, както и гостите от Сърбия. Д-р Владимир Цветкович от Ниш сподели за мисионерската инициатива на местния епископ да основе богословски институт, пастирски ориентиран, изцяло според конкретните нужди на Сръбската църква. Българските духовници споделиха своите проблеми, които трябва да преодоляват в енорийската си дейност. Като основен проблем те откроиха липсата на лидери, личности, които да осъществяват идеите на различни нива. Според отец Поликарп от Видинска епархия това би трябвало да е основната цел на богословските факултети - техните възпитаници да бъдат лидери, които естествено да организират енергията на хората по енориите. Засегна се и въпросът за отношението на медиите към Църквата и повечето участници се обединиха в мнението, че повечето журналисти не са враждебно настроени към Църквата, но са напълно незапознати с нейния живот и проблеми. Впечатление направи фактът, че най-критични към медиите като "врагове на Църквата" бяха онези, които най-често гостуват в различни предавания и които имат славата на "медийни звезди". Думата беше дадена и на двама свещеника от Неврокопска епархия, които използваха свободната дискусия, за да изразят разочарованието си от липсата на диалог между низшия и висшия клир и отправиха остри критики към Св. Синод, включително и заради липсата на църковно решение по въпроса за досиетата.
Участниците изразиха пожелание да се реализират две инициативи: за създаване на център или структура, която да въвлече политиците с християнски убеждения в обществения диалог, и за организиране на редовни срещи с журналисти от светските медии, които да бъдат запознавани с църковната гледна точка по различни проблеми. Накрая деканът доц. Омарчевски благодари на всички участници в кръглата маса и предложи през есента да се организира работна среща, която да се яви естествено продължение на международната проява.
