Вселенски патриарх Вартоломей : "Ние сме една Църква, нека не се държим като федерация от Църкви". Той припомни множество случаи от църковната история, когато "неприемащите съборните решения, се изолират и превръщат в ереси" и определи като "неприятна изненада отказването от официалните подписи в 12-ия час".
Той запозна присъстващите с пристигналите откази на Московската и Антиохийска патриаршия да пристигнат на Събора след отправения им призив от Предстоятелите преди три дни и отбеляза, че Българската и Грузинската църкви дори не са отговорили на поканата за съслужение на Петдесетница.
Румънският патриарх Даниил: "Автокефалията дава свобода на всяка Църква, но съборността е тази, която осигурява единството и свидетелството на Църквата в света".
Сръбски патриарх Ириней: "Сръбската православна църква се радва за този събор, който изразява и развива единството на Православието". Той допълни, че очите както на сърбите, така и на целия свят са насочени към светия събор и това прави особено отговорна работата на събралите се йерарси. "Нашето желание и молитва беше в Крит да се съберат всички Църкви, но много от тях имаха конкретни причини да отсъстват - аз обаче вярвам, че нещата не са толкова зле и слънцето на правдата ще засвети отново".
Варшавски и на цяла Полша митрополит Сава: "Бог ни призова днес в Крит, за да проведем светия събор с помощта на Светия Дух - затова и Полската църква е тук... Длъжни сме да работим в дух на святост, а не по човешки, защото в това е величието на събора на Православието, това показва, че сме различна Църква. Приемането на решенията на Великия събор не бива да ни води до разочарования, напротив - Съборът трябва да работи така, че да бъде във всичко за пример".
Албански архиепископ Анастасий: "Надявам се, че и отсъстващите днес Църкви следят нашата работа и се молят за успеха на трудовете ни".
Кипърски архиепископ Хризостом: "Нашите междуправославни борби, породени от етнофилетизма, са според мене първата причина да продължи толкова дълго подготовката за събора. Етнофилетизмът е този, който не позволи да се постави за разглеждане на събора въпросът за автокефалията и за диптисите и е причина и за не дотолкова каноничното решение, което беше дадено на проблема за диаспората. В наше време, когато националните бариери падат едни след други, ние, православните, не само се самоизолираме, но и правим сами себе си за смях, като превръщаме етноса в определящ елемент на нашата еклезиология и църковна идентичност".
Атински архиепископ Йероним: "Призвани сме да бъдем участници в Светия и велик събор на Православната църква, който се подготвя през последните 60 години. Той се обръща към света, към човека на третото хилядолетие не като повторение на музейното минало, но като откровение. Призвани сме да потвърдим това, което изразява духът на едната и апостолска Църква, но и да проповядваме мисионерски нашето служение, като уважаваме своеобразието на всяка поместна Църква и църковното различие, без да се изолираме... Светият и велик събор жертва личните интереси, користни цели и амбиции, за да успее в своето дело да изрази нашето единство и затова оставя настрана всяка пречка, която може да ни отведе до една съборност с парламентарен характер. Знае, че съборността е единственият начин да се изрази католичността на Църквата. Отговорността за провеждането на този събор е на всички ни. Отговорност на тези, които действаха отрицателно спрямо събора, е да реагират и да се включат макар и в 11 час, подписвайки нашите окончателни решения. Изразяването на различни мнения и позиции е нещо нормално и приемливо за съборността".
