На 23 април предстои канонизацията на убитите по време на арменския геноцид в Османска Турция. През последните години Арменската църква активно се подготвя за този исторически за нейната история акт. Арменският католикос Карекин ΙΙ представи още в края на изминалата година (на 28 декември 2014 г.) патриаршеската енциклика по повод стогодишнината от арменския геноцид. Тя е под мотото на библейския цитат „Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне” (Притчи 4:18). В нея той обяви за предстоящата канонизация и провъзгласи 24 април за Възпоменателен ден на светите мъченици от Арменския геноцид, който съвпада с Деня на жертвите на геноцида на арменците в Османска Турция. В словото си Карекин II призовава „удостоеният с благодат арменски народ, нация-мъченик, възкръснал народ” да превърне „възпоменаването на мъчениците в сила и мощ за духовен, национален и отечествен живот, та пред Бога и пред хората с праведен живот да осветим пътя си към нашите права до пристана, където ще се осъществят нашите скъпоценни мечти”.
Архиерейският събор на Арменската църква прие реда, по който ще се осъществи канонизацията на 1.5 милиона арменци, които общо за периода от края на 19 в. до 1921 г. са 1 543 271 души. В Енцикликата се отправя и благодарност към Бога за възкресяването на обречения на смърт арменски народ и възможността той „да тръби и защитава своите справедливи искания пред съвестта на човечеството и международното право, срещу пилатовото безразличие и престъпно отричане…”.
На 29 януари т. г. Държавната комисия за координация на честванията по случай стогодишнината от Арменския геноцид, след консултации с нейните регионални комитети в арменската диаспора излезе с общоарменска декларация, в която се благодари на онези правителства и държави, които са имали смелостта да признаят и осъдят арменския геноцид като престъпление срещу човечеството. Призовават и Турция да признае и осъди този варварски акт, като се обърне честно към своята история.
Европейският Парламент от своя страна на 12 март т. г., приемайки Годишния доклад за 2013 г. по въпросите на човешките права и демокрацията по света и политиката на ЕС по тези въпроси, покани страните-членки на ЕС да припознаят арменския геноцид във връзка със стогодишния юбилей от това престъпление. В чл. 77 от приетия доклад се посочва, че „с наближаването на юбилея се поканват всички държави в Европейския Съюз да го признаят в юридически план и ги насърчава, както и европейските институции, да продължат да работят за неговото признаване…”.
На 11 март Кремъл потвърди участието на руския президент Владимир Путин в официалните церемонии, организирани на 24 април в Ереван, което е било договорено в телефонен разговор с арменския президент Серж Саркисян. Русия е сред 20-те държави, които винаги са признавали тази трагедия за геноцид. Към момента и френският президент Франсоа Оланд е потвърдил участието си в тържествата в арменската столица.
Папа Франциск, на 12 април, извърши меса за арменските вярващи в навечерието на столетието от геноцида над арменците. Архивите на Ватикана доказват, че Светият Престол нееднократно се е опитвал да помага на арменците, подложени на гонения в Османската империя. Йезуитското списание „La Civiltà cattolica” вече публикува част от архивните документи. В годините на „Великото зло” (както арменците назовават геноцида от 1915-1922 г.) Ватиканът неведнъж е оказвал материална помощ на бежанците. Голямата част от документите е била създадена в рамките на ватиканската конгрегация на Източните църкви. Сред тях са и две лични писма на папа Бенедикт XV (1914-22) до султан Мехмед V (властвал в периода 1909-1918 г.), датирани септември 1915 и март 1918 г. Преди време публично достояние станаха документи, свидетелстващи за посредническата дейност в полза на турските арменци, осъществявана през втората половина на 19 век от папа Лъв XIII.
У нас Пловдивското журналистическо дружество „Европрес” излезе с нарочна Декларация в подкрепа на резолюцията на най-голямото политическо семейство в Европа и остро осъди насилието над арменския народ, извършено преди век и го квалифицира като най-голямото престъпление срещу човечеството и цивилизацията в началото на двадесетото столетие: „Геноцидът е организирано унищожаване на хора, чиято основна цел е да се сложи край на тяхното колективно съществуване. За да се случи всичко това, е необходимо централизирано планиране и вътрешен механизъм за неговата реализация. Това превръща геноцида в държавно престъпление, тъй като само държавата като юридически субект разполага с всички ресурси, които могат да се използват за осъществяването на такова пъклено дело”.
Общоарменският благотворителен съюз „Парекордзаган”, клон Пловдив, обяви и конкурс за литературно произведение: проза, есе, стихотворение или драматургия, посветено на стогодишнината от арменския геноцид, като наградените творби и автори в изброените четири категории са обявени на 17 април т. г. на сайта и Фейсбук страницата на организацията. ОАБС „Парекордзаган” – клон Пловдив, Пловдивското журналистическо дружество „Европрес” и културната общественост в града заявиха, че се присъединяват към международната инициатива на Международния фестивал на книгата – Берлин 2015 и Лепсиусхауз – Потсдам, като в Етнографския музей в Старинен Пловдив, на 21 април (вторник), ще се проведе литературно четене на арменски писатели и поети, между които Сиаманто, Гомидис, Хрант Динк, Варужан Восганян, Забел Есаян.
Няколко думи за църковната практика за колективни канонизации
Православното църковно календарче е изпълнено с подобни празници, в които честваме паметта на големи и по-големи групи, просияли със святост мъже и жени, например: Неделя на 10-те прокажени (18 януари); събор на 12-те апостоли (30 юни); св. 42 мъченици Аморейски (6 март); св. 40 мъченици Севастийски (9 март); св. 14 хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод (29 декември); св. 20 хиляди мъченици, изгорени в Никомидия (28 декември). От сравнително скоро и Българската православна църква добави към сонма на светците две големи групи с немалък, макар и неопределен точно брой жертви на Априлското въстание, чествани съответно – Събор на св. Баташки мъченици (17 май) и Събор на св. Новоселски мъченици (9 май).
В исторически план винаги е имало тежнения към колективна канонизация, към която отношението на Православната църква е било различно през различните периоди. Например, след убийството на имп. Маврикий през 602 г. имп. Фока, съзнавайки слабия дух на своите войски, се опитал да издейства от епископски събор като особена мярка за поощрение на воините да бъдат обявени за мъченици и канонизирани онези, които паднат в битка с персите. Подробности за споровете на епископата относно тази инициатива ни съобщава знаменитият канонист Теодор Валсамон (12 век); мнозина се позовавали на Правило 13 на св. Василий Велики: „Как да причислим към мъчениците тези, що са убивали на война”, след като св. Василий Велики не ги е допускал, като имащи нечисти ръце, до причастие в течение на 3 години? А когато много свещеници и един епископ се съгласили с императора и признали, че сами са участвали в сражения, то съборът на база Правило 43 на св. Василий Велики поискал да ги аргоса. Спорът приключил без резултат.
На 5 октомври 610 г. Фока е свален от Ираклий, който с постоянния си съветник и близък приятел патриарх Сергий (610-638 г.) винаги подчертавал религиозния характер на войната с персийската империя. След окончателната византийска победа през март 631 г. и освобождаването на Йерусалим от езичниците на 14 септември Св. Кръст бил върнат в Светия град. Неслучайно имп. Ираклий станал легендарен герой и през 12 век е сочен за идеал на кръстоносците от френския хронист Гийом Турски.
Векове по-късно, след смъртта на имп. Роман II Лакапин, регентката на малолетните Василий II и Константин VIII имп. Теофания се омъжва за главния военачалник, доместикът на империята, Никифор Фока (963-969), воин-аскет, чийто духовен отец бил преп. Атанасий Атонски, основателят на Великата Лавра на Атонската Света Гора. Наричан бил „Бялата смърт за сарацините”, понеже главното свято дело на новия император било войната с исляма. Той смятал, че всички убити в тази война трябва да се причислят към лика на мъчениците – Църквата обаче не приела неговото частно мнение.
