В епохата на Второто българско царство в Търново са се съхранявали мощите на 13 светци и други свещени реликви. Това направило средновековната столица толкова прочута в православния свят, че Цариградският патриарх Калист нарекъл българския царски град "Втори Константинопол и Трети Рим". И до днес се смята, че непревземаемостта на Търново векове наред се е дължала не само на уменията и далновидността на средновековните владетели, но и на силата на светите мощи. Заради това столицата Търново се славела и като Българския Йерусалим.
"Още с възстановяването на Второто българско царство в столицата започва да се трупа благодат. Това на езика на средновековните книжовници означава събиране и съхраняване на свети мощи, които да даряват града с чудна и несъкрушима сила", обяснява известният археолог проф. д-р Хитко Вачев.
Началото на този процес било поставено от цар Асен I, който през 1195 г пренесъл мощите на най-почитания български светец св. Иван Рилски от Средец в Търново. Тази духовна дейност била продължена с особена активност от цар Калоян. Негова заслуга е в болярския град да бъдат събрани мощите на свети Михаил Воин, свети Иларион Мъгленски, свети Йоан Поливотски и света Филотея. "По времето на цар Иван-Асен II пък в Търново се озовали нетленните останки на света Петка Българска (Епиватска - б. р.) и на свети Гавриил Лесновски. От запазените писмени източници на средновековните книжовници и най-вече от произведенията на свети патриарх Евтимий черпим сведения в кои храмове са се съхранявали светините. Мощите на свети Михаил Воин са били положени в патриаршеската църква "Свето Възнесение Христово", казва проф. д-р Хитко Вачев.
Ученият допълва, че заедно с тях са били изложени и мощите на канонизираните за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III. В църквата на цар Иван-Асен II "Св. 40 мъченици" пък са били скътани останките на свети Иларион Мъгленски и на канонизирания в Търново свети Сава, архиепископ сръбски. Знае се, че костите на свети Йоан Поливотски пък са били в царския манастир "Свети апостоли Петър и Павел", а на света Филотея - в древния манастир "Св. Богородица Темнишка" в подножието на крепостта Царевец.
По онова време преди цели седем века за мощите на света Петка Българска специално място било отредено в дворцовата църква на хълма Царевец. Култът към светицата през 14 век става изключително голям, като тя била считана за покровителка на Търново. При подписването на търговски договор с Венеция цар Иван-Александър заявява, че ще изпълни задълженията си по споразумението, като се заклева в името на света Богородица и на света Петка.
"Мощите на свети Гавриил Лесновски се намирали в старинната църква "Свети Апостоли" на хълма Трапезица. Има сведения, че в средновековен храм в Търново по това време са били и мощите на византийската императрица Теофано, на византийския светец Варвар и вероятно и частица от мощите на свети Димитър", разкрива проф. Вачев.
Историкът изтъква, че след завладяването на Търново от османските орди обаче българският сакрален пантеон бил разтурен. За някои от светите реликви се знае къде са попаднали, а съдбата на други е неизвестна. "Веднага след превземането на Търново от османлиите патриарх Евтимий направил опит да запази поне част от светините. Негова резиденция става манастирът "Св. апостоли Петър и Павел" и там той прибира мощите на свети Михаил Воин, на свети Йоан Поливотски и на свети Иван Рилски. Дълго време се смяташе, че мощите на най-тачения български светец до отнасянето им в Рилския манастир през 1469 г са били в обителта, която носила неговото име и била разположена в крепостта Трапезица", казва проф. Вачев.
При проведени под негово ръководство археологически разкопки в манастира "Св. апостоли Петър и Павел" и подробен анализ на различни източници той установява, че в продължение на повече от половин век мощите на Рилския светец са се съхранявали в храма "Св. Иван Рилски", който е част от манастирския комплекс. "На големи християнски празници мощите са били изнасяни в катедралната църква на обителта и поставяни пред великолепно зографско изображение на Рилския светец. В посветени на света Богородица търновски манастири пък са били прибрани мощите на света Петка, на света Филотея и на императрица Теофано", изрежда ученият.
Според проф. Вачев твърде вероятно е нетленните останки на светиците да са били скътани в средновековния манастир, който беше разкрит от него през последните два археологически сезона в подножието на Царевец, в местността Френкхисар. "Това е много свято място и затова с колегите с лични средства изградихме параклис в чест на покровителките на Търново света Богородица и света Петка. Съвременният храм е с осветени икони и е на подстъпите към археологическия обект", съобщи професорът. По думите му мощите на светиците са били в обителта под Балдуиновата кула до отнасянето им във Видинското царство, а по-късно са пръснати в Сърбия, Румъния, Цариград. Днес нетленните кости на покровителката на Търново света Петка са в румънския град Яш. Археолози от Велико Търново и сега са по дирите на някои от чудодейните светини. Проучвателите се надяват, че при разкопките на крепостта Трапезица ще установят коя от всички 19 средновековни църкви на хълма е църквата "Свети Апостоли", в която са лежали останките на свети Гавриил Лесновски.
"В житията, посветени на тези светци, много често се споменава за чудесата на целебната им сила. Описани са случаи на недъгави, които намерили избавление от страданията си, на прогледнали слепи, на сдобили се с рожби бездетни. За осеняване от чудодейната мощ на реликвите в Търново се стичал огромен поклонически поток от всички краища на Балканския полуостров", категоричен е проф. Вачев.
И днес в болярския град редят легенди за чудесата от съприкосновението със светите мощи. Разказва се, че монах, който бил куц, една нощ се напил и заспал върху гроба на свети Сава Сръбски в притвора на църквата "Св. 40 мъченици". Когато се събудил и вече бил изтрезнял, с удивление установил, че е оздравял и от недъга му няма и помен.
Друго предание пък възвеличава силата на мощите на свети Иларион Мъгленски. След превземането на Търново от турците храмът "Св. 40 мъченици" бил превърнат в джамия. Гробът на светеца пък се оказал точно под минарето. Без причина няколко пъти то се сривало и са смятали, че това се е случило с чудодейната сила на мощите на свети Иларион Мъгленски.
Богомолците прииждали в Търново от близо и далеч, за да се поклонят пред останките на света Филотея, защото вярвали, че лекуват болни крайници.
В наши дни историци и местни управници на Велико Търново са категорични, че си струва светите мощи, за които е известно къде се намират, да бъдат пренесени за поклонение в старопрестолнината макар и за кратко време.
