Защо точно за тях? Защото това е специфичен случай. Тези православни сестри и братя са една малка общност, появила се по Божия милост „от нищото“. И това обяснение е може би най-точното за православната общност в големия крайморски град на Югозападна Турция Измир – древната, библейска Смирна. Града го знаем от нашата неотдавнашна история и с двете имена. Най-показателни за това са фамилните имена на двамата родни братя – поети, писатели и журналисти – Тома Измирлиев и Христо Смирненски.
Православната община в Смирна е под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Състои се от постоянно живеещи в града гърци и временно или постоянно пребиваващи жени (предимно) от Русия, Грузия, Украйна, Молдова, Румъния, България, които работят като домашни прислужнички или като помощен персонал в стотиците хотели. Има и източноправославни сирийци от района на Антиохия/Антакя, които са се разселили в големите градове на Турция. А има и немалко православни жени от различни националности, омъжени за турци-мюсюлмани и дошли да живеят в тази страна. И всички те търсят да се приобщят към местната православна общност, за да живеят заедно, взаимно да се подкрепят духовно.
Ръководител на православната община тук е архимандрит Кирил (Сикис), родом от о. Лесбос, служил 25 години в Митилинската епархия на острова, като в продължение на последните 20 години е обслужвал пастирски и православните в Югозападна Турция, в градовете от Айвалъ през Смирна, Айдън, Чешме до Анталия. Накрая преди три години патриаршията го назначила да служи постоянно в Смирна и оттук, когато се наложи, да обслужва близките градове, където има православни християни, колкото и малко да са те. Или когато православните пожелаят да посетят някоя от древните християнски светини и да се помолят на открито в полуразрушените храмове за душите на живелите и служилите там, за ония, които насила с много жертви са прокудени от родните им места след неудачната война на Гърция срещу Турция през 1919-1922 г. Война, започнала под лозунга „Цариград отново наш да стане!“, а завършила по волята на великите сили не само с пълното поражение на гръцката войска, но и със страховит погром над християнството в Турция: прогонени над два милиона православни християни, избити стотици хиляди.
До 1922 г. в Смирна имало голяма църква, посветена на света Фотиния, жената-самарянка (Йоан 4 гл.). Камбанарията й се издигала на 42 метра и гласът на камбаните се чувал из целия просторен залив. Но в свирепата си жестокост срещу християните турците взривили и църквата, за да не остане никакъв спомен от цветущата дотогава православна общност в града. Едва през 50-те години на миналия век, когато холандското правителство решило да продаде своята църква в центъра на Смирна, понеже нямало вече холандци-протестанти, които да я ползват, гръцкото правителство купило църквата с цел да се ползва от православните гърци, когато стане възможно.
Далновидното действие се оказва по-късно наистина благотворно. Защото създалата се по различни причини към края на века малка православна общност вече имала готов свой молитвен дом. Независимо от западния архитектурен стил, църквата, снабдена с иконостас и някои други нужни неща, станала любимо молитвено място за православните в Смирна. Макар да няма помещение в двора й, където след богослужба хората да се събират за срещи и разговори, благодарение на мекия средиземноморски климат вярващите използват двора край църквата, който е бил старо протестантско гробище и надгробните плочи са навсякъде из него, подредени като в открит музей.
В града, в старата част, е запазена още една православна църква, но тя първо е била одържавена, сетне изоставена и едва преди няколко години е възстановена, но не като църква, а за да се използва за музей. Тя е посветена на първия епископ на Смирна – свети Вукол, ученик на св. Йоан Богослов, живял в близкия град Ефес. В нея няма иконостас и други църковни предмети, а от стенописите само на 2-3 места са запазени останки от образи. Миналата година Цариградският патриарх Вартоломей е извоювал правото да извърши света литургия на празника на светителя – 6 февруари. Той се възползва от това разрешение и тази година отново посети Смирна, и служи в храма, който беше подреден като за богослужба, макар само с 2 големи икони на Спасителя и Божията майка. За целта беше поканил и двама митрополити от Гърция, който дойдоха с по един автобус вярващи да вземат участие в празничното богослужение. От отсрещните гръцки острови също бяха дошли богомолци.
Не е лесно на православните ни сестри и братя в Смирна. Но те имат висок дух и не се плашат от не винаги любезното отношение на власти и местно население. За тях е голямо предимство, че имат в града, в който живеят, свещеник и богослужения. Имат и други трудности, от „технически“ характер. Например, нямат си църковни певци, но все някак си се справят. За големите празници канят певци от някой от островите Хиос, Лесбос, Самос. Освен това богослужението се води от архимандрит Кирил на гръцки, но той включва на места и възгласи на църковнославянски – богослужебния език, познат на руснаци, украинци, молдовяни, дори и на грузинци. Радва се, когато жените от негръцките народности могат да помогнат с пеене – на своя си език, в своя си музикален стил, но нали всички знаят какво се казва в съответната молитва? На никого не е нужен превод, никой няма претенции за вида църковна музика - едногласна или многогласна, макар пак изпълнявана най-много на два гласа. Отецът не само дава възможност, но и моли: Символът на вярата да се казва освен на оригиналния гръцки език още на църковнославянски, грузински, румънски, арабски, на турски. Също и Господнята молитва „Отче наш“.
По-сложно е с изповедите. Сам архимандритът не знае много добре турски език, хората от споменатите вече народности също не знаят много добре турски, още по-малко гръцки. И въпреки всичко изповедите се провеждат с чувство на покаяние и страх Божи. Отец Кирил ги насърчавал: „Бог прощава греховете, не аз! Вие пред Него се кайте, аз съм само свидетел на искреното ви покаяние.“ Някои от тях пишели на листове изповедта си и му я предавали, а той взимал листовете и след изповедта ги унищожавал. Защото и без много приказки искреното разкаяние се вижда от изповедника, за да пристъпи той към прочитане на разрешителната молитва. Духовникът помагал на хората да поддържат в изправност духовния си живот и ги насърчавал да се причестяват редовно. „Само така ние сме едно с Бога и помежду си“, казвал често той. „Това не е клуб по интереси, а Църква, живо Тяло Христово“.
Имал мечта да се възстанови поне един от древните манастири в областта на Смирна. Някои жени, придобили турско гражданство, заявили вече готовност да се съберат и да прекарат остатъка от живота си в пост и молитва по тия свети места. „Няма да е лесно“, сподели о. Кирил мнението си за прословутите разрешителни от властта. „Тук всичко става много трудно, особено когато решат да го правят християни. Но ние следваме принципа на постоянството, подкрепено с пост и молитва. И Бог винаги помага, никога не ни е оставил!“
И на сбогуване завърши: „Не ни забравяйте в молитвите си! Те са ни много нужни. А когато можете, идвайте да ни посетите, да бъдем заедно в молитва и духовно общение. България е просто съседна страна, а тук вие имате истински братя!“
Бог по молитвите на всички просияли в тези свещени места Негови угодници – от св. Йоан Богослов до новомъчениците от началото на 20 век – да подкрепя сестрите и братята православни в Смирна, за да поддържат светлика на православната вяра неугасващ.
Посещението на патриарх Вартоломей в Смирна през февруари тази година - в двора на сегашната църква "Света Фотиния" след свещеническата литургия на 7 февруари 2016 г.:
Храмът-музей "Свети Вукол" в Смирна:
Лицата на светците в храма са унищожени:
На мястото на този камък е бил гробът на св. Вукол Смирненски:
Заливът на Смирна:
