Мобилно меню

4.6923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (26 Votes)

nadejdiЕвангелие от Матея: „А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”.

За трета година в България ще стартира проектът „Отбор на надеждата”, чиято цел е социалната интеграция на младежи в неравностойно положение чрез участие във футболен отбор, който ще представи България на Дванадесетото световно първенство за бездомни хора в Сантяго (Чили) от 19 до 26 октомври тази година. Шанс да се преборят за място във футболния тим имат около четиридесет момчета на възраст между 15 и 18 г., настанени в институции за деца, лишени от родителски грижи от цялата страна. След като бъде сформиран, Отборът на надеждата ще започне подготовка за участието си на Мондиала. Проектът се организира от „Спортс Мениджмънт България” – българският партньор на фондация Homeless World Cup.

На 16 април в клуба на Народен театър „Иван Вазов” бяха представени новите посланици на тима – Георги Господинов, един от най-популярните и превеждани съвременни български писатели, и една от най-магнетичните български актриси – Теодора Духовникова. Те обясниха накратко и искрено защо не са се замислили нито за миг, а веднага са приели отправената към тях покана от организаторите на проекта: защото вярват, че точно изоставените и иначе назабележими хора имат нужда от внимание и подкрепа; защото вярват в бъдещето на младежите без родители, въпреки трудната им съдба, особено, когато им се дава възможност сами да се потрудят за него. „Бездомничеството е духовно състояние” – смятат двамата посланици на отбора. „То се явява, когато човек се чувства сам, непотребен и изхвърлен от всяка общност. В този смисъл то може да стане участ на всеки един и това е моментът, когато другите, ближните, трябва да подадат ръка, да повярват в теб и да ти кажат: ти си нужен, ти си ценен, ти не си сам”.

Писателят и актрисата се запознаха с две от момчетата, част от миналогодишния проект, и чуха как участието им в „Отбор на надеждата” не само ги е завело на футболния терен на стадиона в Манчестър, а е променило тяхното възприятие за заобикалящия ги свят и им е дало нова представа за мястото им в него. Двамата нови посланици на Отбора изразиха своята готовност за следващи срещи с младежите, за посещение на техни тренировки, за организиране на бъдещи събития заедно с тях.

Писателят, в чиито разкази темата за физическото и духовно бездомничество присъства особено силно, ще се включи в организирането на конкурс за разказ на тема „Аз и моята история”, който ще се проведе това лято във всички домове за деца, лишени от родителска грижа и центрове за настаняване от семеен тип в България. За най-добрите разкази, ще бъдат осигурени награди.

Безспорно реалното познанство и личния контакт на младежите от институциите с личности като Георги Господинов и Теодора Духовникова ще ги обогати, ще им донесе нови емоции и вълнуващи преживявания, а добрият пример на писателя и актрисата може да насърчи и други хора, независимо популярни или не, да потърсят личен контакт с деца без родители и да станат техни приятели. Във време на отчуждение като нашето това е един от най-ценните житейски подаръци.

Ето така, в навечерието на Великден – времето, в което трябва да си спомним за земните мъки на нашия Спасител Иисус Христос, който дойде при нас, сключвайки нов завет с човечеството: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго” (Иоан 13:34), към нас протяга ръка един отбор, в който местата не са ограничени само за традиционните единадесет участника.

В това особено време от годината ни се напомня, че самите ние ежедневно имаме спасителния шанс да станем част от един необикновен отбор стига да пожелаем, защото това е отбор на вярата, надеждата и любовта към ближния, защото „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/99xaf 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари