В ситуация на извънредна епидемична обстановка възможностите за културни мероприятия и интелектуални срещи са силно ограничени. Усамотяването с книга в ръка обаче не само не противоречи на въведените мерки, но съвместява полезното с приятното и позволява да се пренесем назад в историята и да се потопим в живота на предците ни. Такава възможност ни дава монографията на изследователката на балканската история Юра Константинова Българите в османския Солун. Книгата е издание на Института за балканистика с Център по тракология при БАН (София, 2020 г.). Тя е първото цялостно изследване на участието на българите в политическия, икономическия и обществения живот на град Солун през османския период. В книгата се проследява процесът на укрепване, разцвет и унищожаване на българската общност в града, която постепенно се разраства и развива от средата на деветнадесетото столетие до Междусъюзническата война. Разглеждайки живота на хората през призмата на политическите катаклизми, социално-икономическите условия и културно-религиозните характеристики, авторката представя многообразието на пристанищния град и откроява българския елемент в него.
Текстът на монографията е построен на тематичен принцип, като въпросите в отделните тематични ядра са проследени хронологически, доколкото това е възможно. Основна цел на изложението в първа глава е да анализира данните за демографското развитие на българската общност в Солун, нейното организационно сплотяване и обществен живот. Специално място е отделено на създаването и укрепването на българската църковна община към Българската екзархия и връзките ѝ с османските власти, както и с представителите на великите сили в града. Втората глава е посветена на българското образование в града и представя обучението както в началните, така и в гимназиалните учебни заведения, а също участието на българи в чужди образователни институции. Третата глава проследява участието на българите в обществения и политическия живот на Солун. Акцент е поставен върху мястото и значението на българските изяви спрямо инициативите на другите религиозни и национални групи, които го населяват. Последният дял разглежда българските представи за Солун и изследва мястото му в колективната и историческата памет на българската нация.
Пълният текст на монографията е достъпен на адрес: https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/nauchete-poveche/publikacii-po-proekta.html. Тези, които искат да получат хартиен екземпляр от нея, могат да пишат на адреса на проект „Солун и българите: история, памет, съвремие“: bgthessaloniki@gmail.com. Съветваме ги да побързат, защото тиражът е ограничен.
