Мобилно меню

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (45 Votes)
_.jpgАхмед и Неджла са едни от хилядите турци, които през последните години са променили вярата си, и сред малцината, които не крият това. Те разказват за своите духовни търсения, отвели ги до Православието, и за това какво означава, да бъдеш християнин в Турция.

- Турската преса обяснява скорошните масови кръщения в страната като "връщане към корените" на турски граждани с гръцки или арменски произход. При вас националният произход също ли изигра решаваща роля, за да станете християни?

Ахмед: Произходът играе роля в някои случаи, но не и при нас. Аз лично съм роден в Кападокия, имам предци, които са дошли от Кавказ. Доколкото знам, в семейството ми не е имало християни. Влизането ми в Православната църква е плод на мой личен избор.

Неджла: Майка ми е от Кавала, а баща ми е понтиец. В семейството ми някои говорят ромейски (местен гръцки диалект на помюсюлманченото население). Но да оставя исляма и да стигна до православието беше мой личен избор, независим от какъвто и да е произход.

"Ромейският етнос"

- Исторически турската самоличност се е свързала толкова тясно с исляма, че много турци по никакъв начин не могат да приемат идеята, че някой може да бъде турчин и немюлюслманин. Вие как се чувствате?

Н.: Вярно е, че много хора не те считат за "турчин", ако изповядваш друга религия, а особено, ако си християнин или евреин. Мислят, че не просто принадлежиш към различна вяра, но към различен етнос.

А.: Това се дължи на исторически причини. Османското предание е родило разделението на етническите групи - миллйет, на основата на религията. Например, всички православни са образували "православния етнос" и администрацията не отдавала значение на националния им произход, тоест дали са българи, сърби или гърци. В Кападокия, откъдето съм аз, това, което разделяше жителите на ромеи и турци, беше религията. Православните в областта Талас, родния ми край, говореха турски като майчин език и служеха даже св. литургия на турски. Това, което ги правече част от "ромейския етнос", беше принадлежността им към Православната църква.

Турската история обаче съдържа и други, различни примери. В миналото турски племена са приемали християнството навсякъде в турската диаспора. Има турци християни в Централна Азия, православните гагаузи в Румъния, но и хиляди турци в самата Турция, които са приели християнството. Това, че са християни, не означава, че не са турци. И аз сега съм християнин, но и 100% турчин, а майчиният ми език е турският. Освен това разделянето на населението по религиозен признак вече е отживелица. Хората все още се стъписват, като чуят, че един турчин е християнин, но лека-полека това започва да се възприема.

- С какво се занимавате професионално?

Н. Аз съм следвала диетология и се занимавам с доброволческа дейност.

А. Бил съм управител на няколко големи държавни монополни компании и живях известно време в САЩ. После имах бизнес в Белгия.

Пътят към православието

-
Ахмед бей, решението ви да приемете християнството провокирано ли е от времето, когато сте живели в християнски държави заради работата си?

А. - Не, почвата беше подготвена много по-рано. За съжаление в Турция християнството се представя като нещо, което идва "отвън". Това е грешка, защото Православието е част от историята на тези земи. Това личи и от привилегиите, които Мехмед Завоевателят дава на Патриаршията.

От деца имаме някаква идея на християнството през призмата на исляма. Много мюсюлмани изпитват голямо уважение към християните, уважение, което го изисква и самият Коран, тъй като приема Иисус за пророк. Изобщо мюсюлманите уважават и св. Богородица. Мисля, че сте виждали как тълпи религиозни мюсюлмани се събират в ромейските църкви в Града (Истанбул, бел. пр.), за да се поклонят на светците и да потърсят някаква помощ. В Турция отрано сме готови да приемем посланията на християнството.

Ако има проблеми, то това е свързано с образованието, което получават и двете страни, и на незнание. Например, много мюсюлмани не разбират смисъла на св. Троица и мислят, че почитаме три богове, че християнството е политеистична религия. Не го казвам с критика, просто отбелязвам факта като пример за дезинформираност. Не се чувствам в правото си да критикувам Исляма, една религия, която съм напуснал.

- А вашето търсене, Неджла ханъм, и то ли започна в Турция?

Н. - Да, когато бях в университета. Семейството ми беше общо взето вярващо, без това да означава, че следваше буквално всички предписания на исляма. Самоопределяха се като мюсюлмани, също и аз, докато започнах да се отдалечавам от исляма по време на следването си в Анкара. Родителите ми ни бяха оставили сравнително свободно, що се отнасяше до религията. Оставяйки исляма, почувствах празнота, която трябваше да запълня. Четях, търсих сама. Тръгнах по един път, който ме отведе до Православието.

- Следователно, пътят ви към Православието е резултат на "местен" опит, без влияние от чужбина...

А. Всяко влияние на християнството в Америка и Европа може да бъде само вредно. Въобще не се чувствах добре с тамошните християни. Отблъснаха ме от християнството, защото са го превърнали в психотерапия. Ходят в неделя на църква, за да се разтоварят. Но религията има за цел да запълни някаква друга празнота. В Европа християнството се е превърнало в панаир, без връзка с религията. Да вземем Рождество Христово, например. Много хора си честитят с "Честити празници", вместо "Честито Рождество". В Европа хората имат повърхностна връзка с християнството. Нямат познание за посланието на неговата духовност.  

- Тукашните християни как се различават от европейците?

Н. - Много по-близо сме до същността и преданието на християнството.
А. - И повече вярващи.
Н. - Поне ние двамата изпълняваме всички изисквания на религията ни. Ходим на църква всяка неделя, четем св. Писание всяка вечер заедно, молим се заедно.

- Поддържате ли връзки с местната ромейска общност?

А. - Поддържаме тесни връзки, тъй като се срещаме всяка неделя на църква. В ромейската общност има много симпатични хора и намерихме приятели. Всеки има какво да ни даде. Литургиите се отслужват в различни църкви. Често ходим в църквите в Нихори. Лакис Вингас, председателят на общността, дава на Неджла да чете "Отче наш" на турски.

Н. - Да, чета я за турскоезичните вярващи (смее се).

- Сигурно ви е трудно да следите цялата служба на гръцки.

А. - Подготвяме се във вкъщи предварително за всяка служба, така че да можем да участваме. Имаме двуезично издание на Новия Завет, така че да можем да следим и турския текст. Важно е да разбираш, да участваш...

- Трагичният факт на отстъпничеството на папа-Евтим от Патриаршията през 20-е години на миналия век и основаването на "Турската православна църква" затруднява още повече въвеждането на турския език в гръцките енории в Града - нещо, което обаче вече са направили другите християнски вероизповедания...

А. - Да, определено... Надявам се с течение на времето да има литургия и на турски език в православната Църква. Днес само "Символа на вярата" се чете на турски. Трябва да се реши и проблемът с папа-Евтим - не е възможно да има враждебност между църквите... Всички православни трябва да се подчиняваме на Вселенската патриаршия...

Уважиха решението ни

- Сблъскахте ли се с негативни реакции в обществото, след като променихте религията си? Притеснявате ли се?

А. - Никакъв негативизъм не усетих, нито мога да кажа, че се притеснявам.

Н. - Не срещнах отрицателни реакции. Семейството ми беше изненадано, но уважи моя избор.

- Считате ли, че има и много други в Турция, които ще последват примера ви и ще се обърнат към християнството? 

А. и Н. - Да, много са.

- До днес, обаче, малцина са се кръстили...

Н. - Факт е, че тези, които са се кръстили, са много повече от тези, които се "показват". Страхуват се от реакциите на хората около тях. Те са тайни християни.

А. - Да, има страх. Но това трябва да се промени, както и отношението на обществото към тези, които променят религията си. Във всеки случай Православната църква не упражнява никакъв прозелитизъм. Обратно, поставя високи изисквания към тези, които искат да променят вярата си. Трябва да преминеш дълга катехизация и се проверява искреността на желанието ти.

- Значи не е лесно да влезеш в Православната църква?

Н. - Да, мина година, но ние го искахме много.

- Уплашихте ли се от нападенията срещу християни, като например убийството на отец Санторо в Трабзон и клането на християни в Малатия? Кои мислите, че стоят зад тези нападения?

А. - Не мисля, че нещо подобно може да се случи в столицата. Покрай преговорите на Турция с Европейския съюз страната се променя видимо. Турците стават все по-отворени и толерантни. Но на тези промени е естествено да реагират някои крайни среди. Параноичната съпротива срещу прогреса се среща в крайнонастроените кръгове навсякъде по света. Става дума за тъмни сили, които нямат нищо общо с държавата. Те са в периферията на обществото.

Превод: Златина Иванова

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kuya 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата