Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

 MG 7263Днес Девата ражда Свръхестествения и земята поднася пещера на Непристъпния; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, понеже заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог.

(Кондак, гл. 3, от св. Роман Сладкопевец)

 

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Вече две хилядолетия на границата между старата и новата година целият свят и цялото творение смирено притихват пред най-дивната и най-чудна от всички тайни на Божието домостроителство: раждането по плът на Божия Син и наш Спасител Господ Иисус Христос. Бог се ражда от утробата на благословената Дева, за да спаси човека от греха, тлението и смъртта и отново да разтвори пред него затворените някога – поради непослушанието му – врати на рая. Светата Църква в този пресветъл ден пее: "Днес се ражда Свръхестественият. Небето слиза на земята и Слънцето на правдата огрява помрачения от греха свят. Днес настъпва дългоочакваната от човечеството „благоприятна Господня година” (Ис. 61:2; срв. Лука 4:19) и цялото небесно войнство, удивено от случващото се, възпява: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14).

Всемогъщият, предвечното Слово на Отца, чрез Когото всичко е станало, се открива пред Своето творение като „Младенец повит, лежащ в ясли” (Лука 2:10). Самият Творец на света и на всичко съществуващо се смирява докрай, приемайки образ на раб, и се уподобява на човеци, и по вид се оказва човек (Филип. 2:7), та по този единствено достоен за божественото Му величие начин да върне човека към извечното му достойнство и към призванието му на венец на Неговото творение. Така Бог разкрива и бездната на онази божествена любов, с която Той обича Своето творение (Йоан 3:16) и която единствена покрива всичките грехове и всяко престъпление. Защото, както учат и светите наши отци, „ако Той не се беше въплътил и не беше пострадал в плът, и ако не беше възкръснал, и заради нас не се беше възнесъл, не бихме познали и бездната на Божията любов към нас” (св. Григорий Паламà, Омилия 16).

Ала Божественото Откровение свидетелства, че когато Той „дойде у Своите Си”, „Своите Го не приеха” (Йоан 1:11). И историята на земния Му живот, както и тази на Неговите ученици и последователи и до днес ясно показва и доказва това. На онези пък, „които Го приеха, – на вярващите в Неговото име”, Той по думите на божествения евангелист „даде възможност да станат чеда Божии” (Йоан 1:12). Към това, възлюбени, сме призвани и всички ние, които и днес – в началото на третото хилядолетие от онази тиха и свята нощ на Неговото Рождество – се именуваме с Неговото име и се спасяваме в Неговата Църква. Защото, както пише св. апостол Павел, „когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението” (Гал. 4:4-5).

И нашата участ днес не е по-различна от тази на първите Негови ученици, които Сам Той беше предупредил: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят” (Йоан 15:20). И още: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан 16:33). Той – Творецът на света, Който се яви сред нас, повит в яслите във Витлеемската пещера – със смирението и любовта Си, с безгрешността и съвършеното Си послушание към волята на Отца се оказа и победител на греха и смъртта, като отвори вратите към тази победа и за всички онези, които изповядват Неговото име и пазят Неговите заповеди (Мат. 5:19; 19:17).

Братя и сестри,

В усилните времена, в които продължава да живее нашият свят и днес – повече от две хилядолетия след откриването на великата тайна на благочестието (1 Тим. 3:16), всички ние имаме още по-голяма нужда да се завръщаме всеки ден и всеки миг от своя живот към раждащия се днес Богомладенец, та укрепени от вярата си в Него и в Неговата неизменна божествена подкрепа, да черпим още и още от даром предоставените ни в Неговата света Църква благодатни сили, които единствени могат да ни помагат и да ни укрепват в нашата всекидневна борба; а тя по думите на Апостола на народите „не е против кръв и плът, а против… тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12).

И укрепени от тази вяра и от нашата надежда, нека насочим своята любов към Бога и нашите ближни: към гладните, жадните и странниците (Мат. 25:35), към обезверените и обезнадеждените, та да заслужим благословението на Отца и да се окажем верни Христови ученици и достойни наследници на Неговото царство.

Нека днес насочим и нашите мисли към святата Витлеемска нощ, към пещерата и към яслите, където се ражда Спасителят на света. Нека последваме и ние пастирите и мъдреците, които Му се поклониха, и „като въздигнем сърцата си нагоре”, заедно с цялата Негова Църква в единомислие, с едно сърце и душа да възпеем Неговото идване в света: „Величаем Те, Жизнодавче Христе, Който днес заради нас се раждаш в плът от безневестната Пречиста Дева Мария!” (Величание на Утринната на Рождество). И като оставим настрана „всяка житейска грижа”, „да приемем Царя на всичко”, да направим в душите и в сърцата си място за Този, Който в този ден тихо и смирено идва сред нас заради нашето спасение.

Поздравяваме всички наши духовни чеда в Родината и извън нея и молитвено им благопожелаваме благодатта, мирът и любовта на раждащия се днес Господ Иисус Христос, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Честито Рождество Христово!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† Н Е О Ф И Т, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК

† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ

† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН

† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ

† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ

† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ

† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН

† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ

† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ

† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ

† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН

† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ

† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9ry8c 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.