Служба за Пета неделя на Великия пост – на св. Мария Египетска на български

Обиколете Сион, хора, и го обградете, отдайте в него слава на Възкръсналия от мъртвите, защото Той е нашият Бог и ни е изкупил от нашите беззакония. 

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Дойдете, хора, да възпеем и да се поклоним на Христос, славейки Неговото възкресение от мъртвите, защото Той е нашият Бог и е изкупил света от измамата на врага.

Други стихири от св. патр. Анатолий, глас същия:

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)

Веселете се, небеса! Затръбете, земни основи! Викайте от радост, планини! Ето, Еммануил прикова нашите грехове на кръста и Той, Който дава живот, умъртви смъртта, като възкреси Адам, защото е човеколюбив.

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията, кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)

Да възхвалим Този, Който по собствена воля се разпна за нас в плът, пострада, беше погребан и възкръсна от мъртвите. Нека кажем: утвърди църквата Си в истинската вяра и умири живота ни, Христе, защото си добър и човеколюбив.

Стих: Надявам се на Господ, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)

Застанали пред Твоя животворен гроб ние, недостойните, принасяме славословие на Твоето неизразимо състрадание, Христе Боже наш, защото Ти, Безгрешни, си приел кръста и смъртта, за да дадеш на света възкресение, като човеколюбив.

От Триода, гл. 6, подобен: Все отложивше...

Стих: Душата ми ожида Господ повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господ! (Пс. 129:6)   

Твоята сквернота заради всички предишни нечисти дела като стена ти попречи да видиш светите места, но умъдрена от Бога твоето чувство и съвест за стореното от тебе те обърнаха към висшия живот, защото като видя иконата на благословената Богодевица (Мария), ти осъзна, всехвална, всички свои предишни прегрешенияи с дързновение се поклони на свещеното Дърво (кръста).

Стих: Защото у Господ е милостта и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израил от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)

Когато се поклони с радост на Светите места и получи най-спасителни средства за добродетел, ти бързо тръгна по добрия път и като прекоси струите на (река) Йордан, с готовност се засели в мястото, където Предтечата е живял, и с дръзновение покори свирепите страсти, като обезсили плътските свойства, вечнопочитана майко.

Стих: Хвалете Господ, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)

Като се засели в пустинята, ти прогони от своята душа всички образи на страстта и изписа в душата си възвишените божествени картини на добродетелите, и така просия, че и по водите ходеше, блажена, и над земята се издигаше в молитвите си към Бога, а сега, всеславна Марийо, като стоиш дръзновено пред Христос, моли се за душите ни.

Слава, глас 4: Силата на Твоя кръст направи чудо, Христе, защото предишната блудница се подвизаваше в постнически трудове, като отхвърли немощта си и храбро се изправи срещу дявола, затова получи победна награда и се моли за душите ни.

И сега, първи Богородичен (догматик) на гласа: Всемирную славу...

Да възпеем Девицата Мария, славата за целия свят, произлязла от човеци, а родила Владиката (Господ), небесната врата, възпявана от безплътните (ангели), и украшение за вярващите! Защото тя стана небе и храм на Божеството, тя разруши разделителната стена на враждата (на човеците с Бога), на нейно място въдвори мир и отвори царството. Като имаме нея за утвърждение на вярата, имаме за застъпник и родилия се от нея Господ. Затова дерзай, дерзай, народе Божи! Защото Той като всемогъщ ще победи враговете.

Вход с кадилница. Свете тихий...

Творение на св. Софроний, патр. Йерусалимски

Тиха светлина от светата слава на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави.

Прокимен, Пс. 92

Дяконът: В премъдростта да внимаваме! Вечерен прокимен на гл. 6.

Господ царува; облечен е с величие.

Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.

Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)

Сугуба ектения.

Вечерно славословие

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе  подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отeц и Син, и Свети Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!

Просителна ектения

На стиховните стихири, възкресни, глас 1.

Чрез Твоето страдание, Христе, се освободихме от страстите, а чрез Твоето възкресение, се избавихме от тлението. Господи, слава на Тебе!

Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс.92:1А)

Да се радва създанието, да се веселят небесата, народите да запляскат от радост с ръце, защото Христос, нашият Спасител, прикова греховете ни на кръста, и като умъртви смъртта, възкреси падналия Адам заедно с целия му род и ни дарува живот, защото е човеколюбив.

Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс.92:1Б)

Непостижими Господи, Който си Цар на небето и земята, доброволно си бил разпънат на кръст заради Твоето човеколюбие; адът се огорчи, когато Те срещна долу, а душите на праведните Те посрещнаха с радост и Адам, като видя в преизподнята Тебе, Твореца, възкръсна. О, чудо! Как Животът на всичко вкуси смърт? Но това стана, както Той пожела, за да просвети света, който вика и казва: слава на Тебе, Господи, Който си възкръснал от мъртвите!

Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс.92:5)

Жените мироносици, носейки миро, бързо и ридаейки достигнаха при Твоя гроб. Като не намериха пречистото Ти тяло, научиха от ангелите за новото и преславно чудо, и на апостолите казаха: Възкръсна Господ, като дарява на света велика милост. 

От Триода

Слава, на преподобната, глас 2: Душевните засади и страстите на плътта с меча на въздържанието си разсекла. Ти удави помислите на прегрешенията с дисциплината на мълчанието, напои цялата пустиня със струите на твоите сълзи, и покара плодовете на покаянието. Затова празнуваме паметта ти, преподобна.

И сега, Богородичен, глас същия: О, чудесе новаго...

О ново чудо, по-голямо от всички древни чудеса! Защото кой някога е познавал майка, която да роди без мъж, и да носи на ръце Съдържащия цялото творение? Волята на Бог беше да се роди. Пречиста, ти Го носи като бебе на ръце, и имаш майчино дръзновение към Него. Затова се моли непрестанно на Него за нас, които те почитаме, да се смили и да спаси душите ни.

Песен на Симеон Богоприемец

Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил. (Лука 2:29-32)

Трисвятое

Възкресен тропар, глас 1:

Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче!

Слава (общ тропар за преподобна), глас 8: В тебе, майко, точно се запази образът Божи, защото, като взе кръста си, последва Христос и с делата си учеше да се пренебрегва плътта, защото е преходна, а да се полагат грижи за душата, защото тя е безсмъртна; затова и твоят дух се весели заедно с ангелите, преподобна Марийо!

И сега, Богородичен: Иже нас ради рождейся...

Роден от Дева, Благи, и претърпял разпятие заради нас, Ти със смъртта Си ограби смъртта и показа възкресението; като Бог не презирай тези, които си създал с Твоята ръка, прояви Твоето човеколюбие, Милостиви, приеми родилата Те Богородица, която се моли за нас, Спасителю, и спаси (нас) отчаяните хора.

Отпуст

————————————————————

В неделя на утринната

След Шестопсалмието, Велика ектения

Бог Господь, глас 1, Пс. 117

Стих 1: Славете Господ, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни осия, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.

Възкресен тропар, глас 1:

Когато гробът беше запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, Ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света, затова, Животодателю, небесните сили Ти пееха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче! (два пъти)

Слава, общ за преподобна, глас 8: В тебе, майко, точно се запази образът Божи, защото, като взе кръста си, последва Христос и с делата си учеше да се пренебрегва плътта, защото е преходна, а да се полагат грижи за душата, защото тя е безсмъртна; затова и твоят дух се весели заедно с ангелите, преподобна Марийо!

И сега, Богородичен: Иже нас ради рождейся...

Роден от Дева, Благи, и претърпял разпятие заради нас, Ти със смъртта Си ограби смъртта и показа възкресението; като Бог не презирай тези, които си създал с Твоята ръка, прояви Твоето човеколюбие, Милостиви, приеми родилата Те Богородица, която се моли за нас, Спасителю, и спаси (нас) отчаяните хора.

Малка ектения... Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален възкресен, глас 1:

Гробът Твой, Спасителю, войниците пазеха, и станаха като мъртви, когато ангелът се яви да проповядва на жените възкресение. Тебе славим, Унищожителя на тлението, пред Тебе падаме, Възкръсналия от гроба и Единствен Бог наш.

Стих: Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати. (Пс. 9:33)

Към Креста доброволно Си прикован, Щедри, в гроба беше положен сякаш си мъртъв, Животодавче, съкрушил си властта на силните със Своята смърт. От Тебе затрепереха вратата адови, Ти възкреси отвека умрелите, като Единствен Човеколюбец.

Слава, и сега, Богородичен: Ние, които с любов прибягваме към твоята доброта, знаеме, че си Майка Божия и наистина Дева си останала след раждането. Ние, грешните, те имаме за единствена защита, чрез тебе придобихме спасение при изкушенията, единствена Непорочна. 

Малка ектения..., възглас: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…

Втори седален, глас 1, подобен: Камени запечатану...

Жените дойдоха подранили на гроба и като видяха ангела, се изплашиха: гробът излъчваше живот, чудото ги удиви; затова отидоха и проповядваха на учениците възкресението; единствено могъщият и силен Христос плени ада и възкреси със Себе Си всички тленни, като със силата на кръста премахна страха от осъждането.

Стих: Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса! (Пс. 9:2)

На кръста беше прикован, Животе на всички, и си станал като мъртвите, Безсмъртни Господи, възкръснал си тридневен, Спасителю, като въздигна Адам от тлението. Затова и Силите небесни Те възпяват, Животодателю Христе: Слава на Твоето възкресение, слава на Твоето снизхождение, Единствен Човеколюбецо!

Слава, и сега, Богородичен: Марийо, осветен съд на Владиката, издигни ни, които паднахме в пропастта на лютото отчаяние, прегрешения и скърби. Ти си на грешните спасение, помощ, и крепка защита, и спасяваш твоите раби.

Благословен си, Господи, гл. 5

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! (Пс. 118:12)

Съборът на ангелите се удиви, като Те видя сред мъртвите, Спасителю, разрушил силата на смъртта и възкресил със Себе Си Адам, и освободил всички от ада.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Защо от съчувствие смесвате мирото със сълзи, ученички?“, заговори на мироносиците блестящият в гроба ангел: „Вижте гроба и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба“.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб, ридаейки, но ангелът застана пред тях и рече: свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.

Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!

Жените мироносици, дошли с миро при Твоя гроб, Спасителю ридаеха, когато ангелът ясно се обърна към тях с думите: защо смятате Живия за мъртъв? Защото Той като Бог възкръсна от гроба.

Слава…

Да се поклоним на Отeц и на Неговия Син, и на Светия Дух – Светата Троица в едно същество, и със серафимите да кажем: свят, свят, свят си, Господи!

И сега…

Ти избави Адам от греха и на Ева дари радост вместо печал, Дево, когато роди Животодателя; въплътеният от тебе Бог и Човек отведе към живота отпадналите от него. 

Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава Тебе Боже! (3 пъти)

Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…

Ипакои, глас 1:

Покаянието на разбойника окраде рая, а плача на мироносиците възвести радостта, защото Ти възкръсна, Христе Боже, като дари на света велика милост.

(Степенны) Стъпални, гл. 1:

Антифон 1 (Пс. 119)

Чуй моята болка, когато скърбя Тебе призовавам, Господи.

Непрестанно божествено желание е присъщо на пустинниците, защото са извън суетния свят.

Слава, И сега: На Светия Дух чест и слава подобава, както на Отца заедно със Сина, затова да възпеем единовластната Троицата.

Антифон 2 (Пс. 120)

Като ме издигна във висините на Твоите закони, просвети ме, Боже, с добродетели, за да Те възпявам.

Вземайки ме с десницата Си, Слове, съхрани ме и ме пази, да не ме изгори греховният огън.

Слава, И сега: Чрез Светия Дух се обновява цялото творение и се връща в първичното състояние, защото Той е равномощен с Отец и със Словото.

Антифон 3 (Пс. 123)

Когато ми казаха: да отидем в Господния двор, – развесели се духът ми, зарадва се сърцето ми.

Голям страх има в дома Давидов, защото там са поставени престоли, за да бъдат съдени всички земни племена и народи.

Слава, И сега: На Светия Дух е достойно и трябва да се принася чест, поклонение, слава и власт, както на Отца и Сина, защото Троицата е Единица по естество, а не по лица.

Прокимен, глас 1:

Ще се вдигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят. (Пс. 11:6) Стих: Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено. (Пс. 11:7) (и пак прокимена).

Канони (непреведени)

Канон на богаташа и Лазар. Глас 8.

Песнь 1.

Ирмос: Като мина през морето като по суша и избягна египетското зло, израилтянинът викаше: да възпеем нашия Избавител и Бог.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Ти ме остави да се отдам на богатството от удоволствия, като богатия всеки ден да се забавлявам в разкош, затова Ти се моля, Спасителю: избави ме от огъня като Лазар.

Облякох се в удоволствия, Спасителю, сякаш облечен във висон и злато, и златотъкани одежди, но не ме пращай в огъня като него.

Някога богаташът се радваше на богатство и разкош в тленния живот, затова беше осъден на мъки, а росата освежи бедния Лазар.

Пресвета Богородице, спаси ни!

Богородичен: Полкове от ангели и човеци непрестанно те хвалят, Майко, непознала брак, защото си носила техния Създател като бебе на ръце.

Друг канон, на преподобната, глас 6.

Ирмос: Волною морскою...

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Като празнувам с любов твоята светоносна и свята памет, изпрати ми светлина, преподобна, която стоиш пред Христос, непристъпната Светлина, и ме избавяй от всички изкушения на живота.

Неограниченият и Предвечен Господ, Който отиде при египтяните в плът и Който знае всичко преди да е станало, те показа като блестяща звезда от Египет.

Слава…

Като не знаеше божествените заповеди, почитана, ти опетни Божия образ (в себе си), но по божественото провидение пак си го очистила, всевъзпявана, като се обожестви чрез светите си дела, преподобна.

И сега…

Богородичен: О, колко велика е Твоята нежна милост, Боже мой, и Твоето неизразимо снизхождение! Защото по молитвите на Твоята майка Ти направи предишната блудница чиста и непорочна, уподоби я на ангелите.

Песен 3.

Ирмос: Ти си твърдината на прибягващите при Тебе, Господи, Ти си светлината на помрачените и моят дух Те възпява.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Както спаси Лазар от пламъка, Христе, така и мене, недостойния Твой раб, ме избави от геенския огън.

Като богатия съм в страсти и удоволствия, Господи, а беден като Лазар съм лишен от добродетели; въпреки това ме спаси!

Богаташът се облече в багреница и висон, удоволствия и грехове, и затова гори в пламъци.

Пресвета Богородице, спаси ни!

Богородичен: Дай ни помощ с Твоите молитви, Всечиста, отблъсквайки нападенията на ужасните бедствия.

Вторият.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Чрез греховни дела ти се приближи до портите на погибелта, но Този, Който преди това разби портите на ада със силата на Своята божественост, отвори за тебе портите на покаянието, всепочитана, защото Самият Той е вратата на живота.

Дълготърпеливи, тази която беше оръжие на греха, след като се поклони на оръжието на светия кръст, си я направил победителка над всички оръжия на бесовете и всяка хитрост, Милосърдни.

Слава…

Този, Който прави всичко да съществува и Който проля кръвта Си като откуп за всички, те очисти чрез банята на твоите сълзи, когато ти боледуваше от ужасната проказа на греха.

И сега…

Богородичен: Това, което се случи в тебе, е неизразимо, Дево, защото по божествен начин Словото на Отца се всели в тебе, давайки с една дума опрощение на прегрешенията на всички съгрешаващи.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…

Седален, глас 8.
Подобен: Премудрость и слово:

Обуздавайки всички въстания на плътта с подвижнически трудове, ти си показала мъжественото разположение на душата си. Защото желаейки да видиш Кръста Господен, ти се разпна за света, всепочитана; откъдето и в ревност към ангелски живот усърдно се подбуди, всеблажена. Моли Христос Бога, да дарува прошка на греховете на тези, които с любов почитат твоята свята памет.

Слава, и сега, Богородичен*: Да възпеем небесната врата и кивота, всесвятата планина, светозарния облак, небесната стълба, словесния рай, избавлението на Ева, голямата съкровищница на цяла вселена, защото чрез нея се осъществи спасението на света и опрощаването на древните съгрешения; затова ние ѝ пеем: моли твоя Син и Бог да дари опрощение на греховете на тези, които благоговейно се покланят на твоята всесвята Рожба!

* Това е първият седален на утринната от октоиха.

Песен 4.

Ирмос: Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл, разбрах делата Ти и прославих Твоето Божество.

Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!

Богаташът се наслаждаваше на разкошна храна и облекло, докато Лазар копнееше да се нахрани с трохите от трапезата му.

Кучетата пък ближеха с език раните на бедния Лазар и бяха по-състрадателни, отколкото беше отношението на богаташа към бедняка.

Някога Лазар, измъчван от язвите на бедността, лежеше пред портите на богаташа, но сега той е прославен.

Пресвета Богородице, спаси ни!

Богородичен: Пречиста, моли се на Този, Когото си родила, за да се спасим ние, възпяващите те, от робството на погубителя, защото си нашата единствена защитница.

Вторият.

Припев: Преподобна майко Марийо, моли Бога за нас!

Като Създател на човешката природа, като извор на милост и богатство на състраданието, Ти, Човеколюбче, се смили над прибягналата при Тебе и я изтръгна от пагубния звяр.

Като бързаше да видиш Кръста, Марийо, ти беше озарена с кръстното просветление от Този, Който прие кръста, та по Божи знак ти, достойната за удивление, да се разпнеш за света.

Слава…

Тази, която някога чрез лукава похот доведе мнозина до нечестие, сега блести като слънце и се яви наставница за всички съгрешаващи.

И сега…

Богородичен: Духовно небе на Царя на всички, ти надмина и небесните сили по разбиране, защото отвъд законите на природата, Чиста, си родила Законодателя и Създателя на всичко.

Песен 5.

Ирмос: Защо ме отхвърли от Своето лице, незалязваща Светлина, и външната тъмнина ме покри, окаяния? Но върни ме и направлявай моите пътища към светлината на Твоите заповеди, моля Те.

Когато богаташът видя Лазар в лоното на Авраам, радващ се на светлина и слава, той извика: отче Аврааме, смили се над мене, който съм осъден в огъня и езикът ми страшно гори!

Ти живя в разкош, радвайки се на богатството на живота – каза Авраам на богаташа – затова тук в този огън се мъчиш вечно, а бедният Лазар се весели в безкрайна радост.

Както богаташа, който прекарал целия си живот в удоволствия, аз съм богат в измамните радости на живота, Човеколюбче! Но моля за Твоята милост, да ме избавиш от огъня, както Лазар беше спасен.

Богородичен: Ти имаш майчинско дръзновение пред твоя Син, Пречиста, и затова те молим: не преставай да се грижиш за нас, християните, които сме твои, защото единствено само тебе представяме на Владиката за благоприятно умилостивение.

Вторият.

Моисей засия в слава някога, когато в тайнствено видение на Синай видя Бог изотзад, и славният описа дивното тайнство, а сега Мария, като се поклони горещо на пречистия образ на „стомната с манна“*, избра ангелски живот.

* св. Богородица

Като копнееше подобно на псалмопевеца (83:3) да види благолепието на Твоя храм и духовното селение на Твоята слава, тя, която беше осквернила Твоя храм, (извика): Христе, чрез духовното застъпничество на Непозналата мъж, която стана Твой храм, направи ме храм на всетворящия Дух.

Слава…

Тя улови много мъже чрез примамката на плътта и похотта на очите, като ги направи храна за дявола чрез кратко удоволствие, но сега самата тя наистина е уловена чрез божествената благодат на светия кръст, и стана най-сладката храна за Христос.

И сега…

Богородичен: Пророческият хор, посветен в тайната, която се извърши в тебе, Пречиста, с тайнствени божествени слова по много начини те предрече и ето, сега Мария (Египетска) пада пред пречистия образ на „стомната с манна“, като става застъпница за грешниците пред Бога.

Песен 6.

Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония и ме издигни от дълбините на злините, моля. Защото извиках към Тебе, Боже на спасението ми, чуй ме.

Богатый себе пламеню огненному осуди сластным житием: убогий же Лазарь нищету избрав в сем житии, сподобися нескончаемыя радости.

В недрех Авраамлих Лазарь сподобися, вечнаго живота наслаждаяся: огню же богатый душею и телом осудися мучася.

Осужден есть во огнь богатый Лазаря ради: не осуди мене окаяннаго, молюся человеколюбче Господи, но яко Лазаря, света мя Твоего сподоби.

Богородичен: Да избавимся лютых прегрешений молитвами Твоими Богомати Чистая, и да получим Божественное просвещение, из Тебе несказанно воплощшагося Сына Божия.

Вторият.

Радуются, Марие, ангельская воинства, равное преподобная житие сим в тебе зряще, и славу Господеви зовут.

Ужасаются бесов мрачных состояния, терпеливаго твоея крепости, яко жена преславно, и нагая, и единая сим возмогла еси.

Просияла еси аки солнце Марие всехвальная, и пустыню чудесы всю просветила еси. Темже и мене светом уясни.

Богородичен: Ангели, просветившеся славою Рождества Твоего, на земли мир всем нам, и благоволение человеком, Дево, возопиша.

Малка ектения: Възглас: Защото Ти си Царят на мира и Спасителят на нашите души и на Тебе слава въздаваме…

Кондак възкресен, глас 1. Подобен: Егда приидеши:

Ти възкръсна от гроба в слава като Бог, и съвъзкреси света. Човешкото естество Те възпя като Бог и смъртта изчезна. Адам ликува, Владико, а Ева сега, избавена от оковите, се радва и казва: Ти си, Христе, Който даряваш възкресние на всички!

Икос: Да възпеем като всесилен Бог Този, Който възкръсна на третия ден и строши вратите на ада, и вдигна ония, които от векове са в гробовете, Който благоволи да се яви на мироносиците и да каже първо на тях „Радвайте се“, и Който възвести радостта на апостолите, защото единствен е Животодател. Затова жените с вяра благовестиха на учениците знаменията на победата, а адът стене и смъртта ридае, но светът се весели и всички хора се радват, защото Ти, Христе, даряваш възкресение на всички.

Кондак от Триода, глас 3:

Подобен: Дева днесь:

Преизпълнена преди с различни блудни деяния, днес, чрез покаяние, се яви Христова невеста, подражавайки живота на ангелите, погубваш демоните с оръжието на кръста. Заради Царството си станала Негова невеста, Марийо преславна.

Икос: С песни да възпеем сега дъщерята и Агницата Христова, преславната Мария, по произход египетска овчица, но избягала от неговата измама, и прекрасно принесена на Църквата като съвършен израстък, която с въздържание и молитви се подвизава извън силите на човешкото естество. Затова единствения Вседържител извиси преславната Мария по живот и дело.

Синаксар (кратък): На този ден, петата неделя на Великия пост, извършваме паметта на нашата преподобна майка Мария Египетска.

Стихове

Духът ѝ е изчезнал, плътта отдавна се е разпаднала.

Зосиме, скрий сега в земята мъртвата Мария.

По нейните свети молитви, Христе Боже, помилвай ни и ни спаси. Амин.

Синаксар (пълен): Спасението на душата е крайна и върховна цел на християнския живот. Спасението има две страни: обективна и субективна. Спасението откъм обективната му страна е извършено от Спасителя Господ Иисус Христос чрез Неговата изкупителна смърт и произтичащите от нея благодатни плодове. Но в постигане на своето лично спасение участва и самият човек чрез вяра в Иисус Христос (Марк. 16:14) и добродетелен живот. В това пък се състои субективната страна на спасението. Пътят към спасение откъм субективната му страна е труден, тесен и трънлив. Той е път на покаяние и подвизи, на тежка борба срещу злото и греха. По тоя път са минали преподобните отци и майки, оставяйки ни пример на подражание и насърчение.

Ярък пример в това отношение е днес честваната преподобна майка Мария Египетска.

Тази бивша велика грешница, а впоследствие велика праведница, се родила в Египет. Още на дванайсет години напуснала бащиния дом и заживяла в Александрия. Тук младата девойка попаднала в мътния поток на съблазните и всецяло се отдала на греховен живот. На седемнадесетгодишна възраст тя станала известна на всички със своето разпътство.

Веднъж на пристанището видяла група благочестиви мъже да се качват в кораб, на път за поклонение в Св. земя. Изпълнена от греховни намерения, Мария се качила също на кораба. По пътя със своето безсрамно държание тя съблазнявала спътниците си. Но когато дошла в Йерусалим и пожелала заедно с другите поклонници да влезе в храма на Гроба Господен, някаква невидима сила я възпряла. Направила последни усилия да пристъпи прага на светото място, но усилията ѝ се оказали напразни. Капнала от умора, тя се отдръпнала настрана и опряна до стената, се питала защо другите хора свободно влизат в храма, а тя, въпреки усилията си, не може да влезе. При тия размишления ѝ се отворили духовните очи и тя разбрала истинската причина на задържането – нейната голяма греховност. Припомнила си всичките свои тежки грехове, осъзнала грозотата на своето падение и разбрала всичката своя виновност пред Бога. Чувство на дълбоко разкаяние я обзело; пробудила се нейната съвест, покъртила се душата ѝ и се разтърсило изоснови нейното сърце. Потоци сълзи бликнали от очите ѝ, ридания се изтръгнали от гърдите ѝ и чупейки в сърдечно съкрушение ръце, тя усърдно почнала да моли Бога за милост и прощение.

След като се помолила Богу смирено и като призовала небесната закрила на Майката Божия, чиято икона била поставена над входната врата, Мария почувствала голямо облекчение. Тя отново направила опит да влезе в св. Храм, дошла до църковната врата, и тоя път без труд влязла в църквата, паднала пред животворящия Кръст Господен и целувала спасителното Дърво, благодарейки на Бога за Неговата голяма милост. След това тя се върнала пред образа на Божията Майка и тук дала обещание, че ще остави досегашния си греховен живот и ще се посвети всецяло в служение на Бога. По време на тази си молитва тя чула глас: „Иди отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си!“ Насърчена от това указание, Мария веднага се отправила за р. Йордан. По пътя някой ѝ дал малко пари, с които купила три хляба. Като дошла до р. Йордан, Мария умила ръцете и лицето си в свещените ѝ води, приела св. Причастие в близкия манастир „Св. Йоан Предтеча“, пила от водата на свещената река и преминала отвъд, в пустинята, където прекарала 47 години в пост и покаяние, в труд и жестока борба срещу греховните изкушения.

Тежък е бил животът на Мария в суровата пустиня. Трите хляба, които си била купила, скоро се свършили. Настъпили дни на лишения. В минутите на най-голям глад и жажда възкръсвали с жива сила спомените за някогашния живот – за вкусните ястия, които някога била яла в Египет, за песните и весел-бите, за удоволствията и безчинствата в годините на нейната буйна младост. От времето дрехите ѝ изгнили. В минути на върховна борба срещу изкушенията, в изнемога тя падала върху пясъка, молейки св. Богородица за помощ. И помощта идвала: някаква чудна светлина я озарявала и някаква неизпитвана дотогава духовна радост изпълвала душата ѝ. Тая жестока борба траяла 17 години, най-сетне дошло пълното и блажено спокойствие. Пламъкът на страстите бил вече угасен, изкусителят бил вече победен. Тогава единствената ѝ храна станала Божията благодат. От постническите трудове и непрестанните молитви тялото ѝ станало истински свят храм на Светия Дух (1 Кор. 6:19).

Преподобна Мария прекарала в пустинята 47 години. През това време тя не била видяла нито звяр, нито човек. Към края на нейния живот Бог ѝ пратил голяма утеха. Тогава имало обичай при започването на Великия пост монасите от палестинските манастири по благословение на игумена да напускат манастира и по един или по двама да се уединяват в пустинята на по-строг постен и молитвен подвиг. Тук, в Задйорданската пустиня, дошъл на уединение един монах на име Зосима. Веднъж по време на молитва той с учудване видял в далечината човешка фигура. Като не очаквал да види човек в това пустинно място, Зосима се зарадвал и почнал да вика към непознатия човек. Вместо обаче

да се приближи, непознатият, смутен от тая неочаквана среща, започнал да се отдалечава. Тогава Зосима се отправил към него с ускорени стъпки, но непознатият тичал по-бързо и Зосима не можал да го настигне. Тогава той извикал умолително към бягащата фигура да спре и в отговор чул думите: „Зосиме, не идвай подире ми; но ако искаш да ме благословиш, хвърли горната си дреха. Защото аз съм бедна и гола жена. Облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня!“ Старецът се учудил, че непознатата го назовава по име. Той оставил връхната си дреха и се върнал малко назад. Мария наметнала расото, приближила се и се поклонила на стареца, казвайки: „Ти си свещеник и ти пръв трябва да ме благословиш!“ След това между двамата се повел разговор, в който Мария разказала на Зосима целия си живот, прекаран първо в Египет, а след това и в Юдейската пустиня. После и двамата почнали да се молят. По време на молитвата старецът с удивление видял, че преподобната в молитвен унес се била издигнала от земята.

При раздялата преподобна Мария помолила Зосима да дойде на следващата година в деня Велики четвъртък, празника на св. Евхаристия, на другата страна на р. Йордан, като донесе св. Дарове, за да я причасти, понеже от четиридесет и седем години не се била причащавала. Като казала това, преподобната поискала благословение и се оттеглила.

На другата година на Велики четвъртък Зосима взел със себе си запасни св. Дарове и дошъл на уреченото място. Било лунна нощ, понеже християнската Пасха винаги се празнува по правило след първото пролетно пълнолуние. Зосима видял преподобна Мария да идва откъм отсрещния бряг на реката, вървейки по водата като по сухо. Изумен, той понечил да се поклони на светицата, но тя го възпряла с думите: „Какво правиш, отче! Помни, че ти си свещеник и че в ръцете си държиш св. Дарове!“

След като прочели Господнята молитва, св. Мария се причастила, а след това произнесла думите: „Сега отпускаш Твоята рабиня, Владико, според думата Си, смиром“ (Лука 2:29). След причащението преп. Мария отправила към Зосима още една молба: идущата година да дойде пак на онова същото място, където за пръв път се срещнали. На следната година старецът Зосима наистина дошъл на това място, но намерил преподобна Мария мъртва. Наблизо до тялото той видял написано върху пясъка следното: „Отче Зосима, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта!“

Това се случило на 1 април 530 година. Оказало се, че преп. Мария починала в деня след като се била причастила преди една година и че е взела разстоянието от мястото на причащението до тук само за няколко часа, за което на стареца Зосима му трябвали 20 дни. Старецът Зосима погребал със сълзи пречистото тяло на преподобна Мария Египетска, върнал се в своя манастир и разказал всичко на братята. Впоследствие св. Софроний Йерусалимски (+638) написал нейното прекрасно житие.

Св. Църква е наредила да се чества паметта на преп. Мария тъкмо днес – Петата неделя на св. Велик пост, когато вече сме преполовили св. Четиридесетница, когато вече сме към края на великопостното поприще и към отслабване на съпротивителните сили в духовната наша бран. Примерът на св. майка Мария Египетска – този ангел в плът – ни дава насърчение. Гледайки нейния образ, ревнителите на духовния живот получават невидимо приток на сили, които укрепват отслабналите ръце и уякчават треперещите колена (Ис. 35:3). Нека и ние, имайки пред очи тоя изключителен в християнското благочестие пример, да се насърчим в поста и молитвата, за да се окажем достойни за Божията благодат, която немощното лекува и оскъдното възпълня, та изпитали върху самите нас всемогъщата Божия сила, да можем и ние като св. ап. Павел да кажем: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“! (Филип. 4:13)

По молитвите на преподобна майка Мария, Господи Иисусе Христе, помилвай ни! Амин! 

Песен 7.

Ирмос: Дошлите някога от Юдея във Вавилон момци чрез вярата в Светата Троица потъпкаха пламъка на пещта, като пееха: благословен си, Боже на нашите отци!

Иов якоже древле во гноищи червей и кале лежаше, такоже и пред враты богатаго Лазарь седяше, вопия: отец Боже благословен еси.

Валяяся пред враты немилосердаго богатаго древле Лазарь, крупиц желаше его трапезы, но никтоже даяше ему: и вместо сих обрете Авраамля недра.

Немилосердаго богатаго части, Христе мой избави мя, молюся, и убогому Лазарю счинив мя, вопити Тебе благодарно сподоби: отец наших Боже благословен еси.

Богородичен: Из утробы девственныя Воплотивыйся, явился еси на спасение наше. Темже Твою Матерь ведуще Богородицу, благодарно зовем: отец наших Боже благословен еси.

Вторият.

Превеликий во отцех, обхожда пустыню, Зосима мудрый, преподобную видети сподобися: благословен еси, зовет же, Боже отец наших.

Что отче, странное всякия добродетели детельныя, видети пришел еси женище? преподобная вопияше старцу: благословен еси, зовет же, Боже отец наших.

Умертвивши блаженная страстей твоих взыграния, к безстрастия ныне устремилася еси пристанищу, зовущи: благословен еси Господи Боже отец наших.

Богородичен: Зачала еси неизреченно, Дева пребывши Пречистая, и родила еси мирови спасение, Христа Бога нашего: темже Тя вси песньми вернии величаем.

Песен 8.

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, хора, превъзнасяйте Го във всички векове!

Во одежду багряную и виссон, и порфиру богатый древле облачашеся светло окаянный: убогий же Лазарь во вратех сего люте лежаше, крупиц падающих трапезы хотя насытитися, и никтоже подаяше ему: темже в славе Христу сцарствует.

Во вратех лежаше богатаго Лазарь, согнив телом ранами, и хотяше насыщатися снеди, и никтоже даяше ему: но и пси сострадательно языком облизоваху гной и струпы его. Темже в раи сладости сподобися.

В сластех обогатех, якоже древле богатый, облачаяся на всяк день в багряницу: и аз Многомилостиве, в сладости жития сего себе осуждаю, сластьми и прелестьми. Темже молюся Тебе, от огня избавитися Христе вечнаго, во вся веки.

Троичен: Трисветлое Божество, единственную сияющую зарю, от единаго триипостаснаго Естества, Родителя безначальна, единоестественна же Слова Отцу, и сцарствующа единосущна Духа, дети благословите, священницы воспойте, людие превозносите во вся веки.

Вторият.

Глубины сердца испытуяй, прежде бытия предведый вся наша, нужнаго жития исхитил еси прибегшую к Тебе Спасе, нуждно Твоему человеколюбию вопиющую немолчно: священницы благословите, людие превозносите во вся веки.

О изменения честнаго, к лучшему преложения твоего честная! О любве Божественныя, возненавидевшия плотския сласти! О веры горящия и Божественныя, всехвальная Марие! Юже верно хвалим, и превозносим во веки.

Обрела еси болезней возмездие, и трудов твоих воздаяние честная Марие, имиже низложила еси убийцу врага: и ныне со ангелы зовеши, песнь немолчно вопиющи, и превозносящи Христа во веки.

Богородичен: Всего обнови мя благости ради, во утробе Твоей Чистая, не растлив обоего естества свойств, яко всех веков Владыка: отнюдуже Тя, яко вину нашего спасения, песньми поем во вся веки.

Песнь 9.

Ирмос: Тя неискусобрачную Матерь Бога вышняго, Тя паче ума рождшую словом войстинну Бога, вышшую пречистых сил, немолчными славословлении величаем.

Убогаго мя Лазаря Христе, молюся, соделай, сластей возжеления моя потребляя, яко естеством Бог: добродетельми же мя богата сотвори, да верою в песнопениих величаю Тя.

Богатый и немилосердый, ум мой презрех, верою Твоих заповедей Человеколюбче, пред враты повержен люте: но яко сострадателен и любощедр возстави, якоже древле четверодневнаго друга Лазаря.

Вси извыкохом притче Владычней, вси убо вернии возненавидим богатаго немилосердное, да муки избегнем, и в недрех Авраамлих присно ликуим.

Богородичен: Тя невидимаго Бога носившую объятии, на небесех певаемаго от всякия твари, и Тобою нам дарующаго всегда спасение, в вере величаем.

Вторият.

Ирмос: Не рыдай Мене мати

Удобь претерпела еси, мати, пустынный труд, укрепляема державною силою Христовою: скверная бо помышления находящая, струями божественных слез угасила еси чистая, постников высото, преподобных похвало.

Пресветлейшими лучами, просвещает тя едина свет рождшая Христа, Дева и Чистая: страшную врагом тя поставляет честная: явственную же всем Марие являет тя, страдалец красото, преподобных утверждение.

Оставивши мудренно земная вся, жилище честное Духа явилася еси: мирских убо лютых свободитися, моли единаго Христа свободителя, верно совершающим Божественную память твою.

Богородичен: Законов естества Дево, паче естества утаившися, новое Отроча на земли родила еси Чистая, Законодавца суща и Ветха деньми, мысленное небо всех Творца: тем верою и любовию Тя ублажаем.

Катавасии, гл. 4 (до 8-ма песен) Отвèрзу устà моя...

Песен 1

Ще отворя устата си, и ще се изпълнят с Дух Свети, и ще произнеса дума за Царицата Майка, и ще се явя светло тържествуващ, и радвайки се, ще възпея нейните чудеса.

Песен 3

Богородице, жив и изобилен изворе, духовно укрепи в твоята божествена слава събралите се в хор твои певци и ги удостой с венци на славата.

Песен 4

Пребожественият Иисус, Който стои в славата на божествения престол, дойде на лек облак чрез нетленната длан – Божията майка, и спаси тия, които викат: слава, Христе, на Твоята сила.

Песен 5

Всичко дойде в удивление от твоята божествена слава, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, си носила в утробата си Бога, Превъзнесения над всичко, и си родила Безначалния Син, като даваш мир на всички, които те възпяват.

Песен 6

Богомъдри, като чествуваме тоя божествен всепочитан празник на Божията майка, елате да пляскаме с ръце и славим Бога, Който се роди от нея.

Песен 7

Богомъдрите отроци не почетоха тварта наместо Твореца, но като потъпкаха мъжествено огнената заплаха, радваха се и пееха: благословен си Ти, Препрославени Господи и Боже на нашите отци!

Песен 8

Стих: Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Благочестивите отроци бяха запазени в пещта от Богородичното раждане, което тогава беше предобразувано, а сега е действително. То подбужда цялата вселена да ти пее: Всички твари, възпявайте Господа и Го превъзнасяйте във всички векове.

Евангелски чин

Дяконът: На Господ да се помолим!

Народът: Господи, помилуй!

Свещеникът: Защото си свят, Боже наш, и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца и Сина, и Светия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков.

Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.

Дяконът: И да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господа Бог да помолим!

Народът: Господи, помилуй (3).

Дяконът: Премъдрост! Да застанем прави за да изслушаме светото Евангелие.

Свещеникът: Мир на всички!

Народът: И на твоя дух!

Свещеникът: Ще се чете из светото Евангелие според (името).

Дяконът: Да внимаваме.

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Възкресно 9-то евангелие (Йоан 20:19-31)

Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!

Възкресна песен

Четец: Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.

Псалом 50

Слава, гл. 8: Покаяния отверзи ми двери 

Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото рано сутринта духът ми бърза към Твоя свят храм и носи храма на тялото ми, целия осквернен, но като състрадателен очисти ме с Твоята добросърдечна милост.

И сега: Насочи ме по пътеките на спасението, Богородице, защото окалях душата си със срамни грехове и в леност пропилях целия си живот, но с твоите молитви ме избави от всяка нечистота.

Стих, гл. 6: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Стихира, гл. 6: Когато размислям за множеството ужасни постъпки, които съм направил, аз окаяният треперя за страшния ден на съда, но като се надявам на милостта на Твоето състрадание, като Давид Ти викам: помилвай ме, Боже, по голямата Си милост.

Дяконът: Литийна молитва. И възглас: По милостта и щедростите и човеколюбието...

Честнейшую.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Народът: (речитатив) 1. Душата ми величае Господ и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.

Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.

2. Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.

3. Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.

4. Той показа сила с мишцата Си, разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.

5. Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.

6. Взе под закрила Израил, Своя отрок, като си спомни милостта, както говори на нашите отци, към Авраам и семето му довека.

9-та песен от катавасиите

Нека се радва всеки човек, просвещаван духовно, а естеството на безплътните умове, което почита свещеното тържество на Божията майка, нека тържествува и вика: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево.

Малка ектения. Възглас: Защото всички небесни сили Те хвалят…

Ексапостиларии

Свят е Господ, нашият Бог. (2)

Превъзнасяйте Господа, Бога нашего, и се покланяйте на подножието Му: защото то е свято! (Пс. 98:5)

Гл. 2, по девето Евангелие:

Вратите, където бяха апостолите, бяха заключени, Владико, но Ти влезе и им даде мир, и като духна, изпълни ги с Пресветия Дух, и им каза да връзват и развръзват грехове, а на осмия ден показа ребрата Си и ръцете Си на Тома; с него да извикаме: Ти си нашият Господ и Бог!

Слава, на преподобната: Подобен: Небо звездами...

Имаме те, всепреподоба Марийо, за пример на покаяние, затова моли Христос да ни го дарува по време на поста, да те хвалим с песни с вяра и любов.

И сега, Богородичен: Сладост на ангелите, радост на скърбящите, застъпнице на християните, Дево майко Господня, защити ни и ни избави от вечните мъки.

На хвалитните стихири, възкресни, глас 1:

Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.

Стих: Да извършат над тях писания съд, тая чест е за всички Негови светии. (Пс. 149:9)

Възпяваме спасителното Ти страдание, Христе, и славим възкресението Ти.

Стих: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)

Господи, Който претърпя кръст и премахна смъртта, и възкръсна от мъртвите, умиротвори живота ни, защото единствен си всесилен.

Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Христе, Който плени ада и чрез възкресението Си възкреси човека, удостой ни с чисто сърце да Те възпяваме и славим!

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Славим божественото Ти снизхождение и Те възпяваме, Христе; Ти се роди от Девата без да се отделяш от Отец, пострада като човек и доброволно претърпя кръст, възкръсна от гроба, сякаш излезе от брачен чертог, за да спасиш света. Господи, слава на Тебе!

Други стихири, от св. патр. Анатолий, глас същия:

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Когато беше прикован към кръстното дърво, тогава беше умъртвена силата на врага, творението потрепера от страх пред Тебе, а адът беше пленен чрез Твоята сила; Ти възкреси мъртвите от гробовете и за разбойника отвори рая, Христе Боже наш, слава на Тебе!

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Почитаните жени нетърпеливо дойдоха на Твоя гроб с ридания и като намериха гроба отворен и научиха от ангела за новото и странно чудо, възвестиха на апостолите: Господ възкръсна, дарявайки на света голяма милост.

Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс. 9:33)

Покланяме се на Твоите божествените рани, Христе Боже, и на Господнето свещенодействие (жертва) в Сион, което божествено се извърши в края на вековете, защото Ти, Слънцето на Правдата, озари спящите в мрак, като ги доведе до незалязващото просветление. Господи, слава на Тебе!

Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс. 9:1)

Слушай, непокорен роде еврейски: къде са тези, които отидоха при Пилат? Да кажат пазещите войници: къде са печатите на гроба? Къде е преместен Погребаният? Как беше продаден Непродаваемият? Как е откраднато Съкровището? Защо оклеветявате възкресението на Разпнатия, беззаконни юдеи? Той възкръсна като Свободен сред мъртвите и дава на света голяма милост.

Слава, от Триода, гл. 1. Царството Божие не е ястие и питие, а правда и подвиг с освещаване, затова нито богатите ще влязат в него, а онези, които дават своите съкровища в ръцете на бедните. Това учи и пророк Давид, като казва: праведен е онзи човек, който по цял ден проявява милост, който се наслаждава в Господ и няма да се препъне, който ходи в Неговата светлина. Всичко това за наше назидание е написано, та като постим, да правим добро и за земното Господ да ни даде небесното.

И сега, глас 2: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!

Велико славословие

Възкресен тропар

Днес стана спасението на света – нека възпеем Възкръсналия от гроба и Началника на нашия живот, защото Той, като унищожи смъртта чрез смъртта Си, даде ни победа и велика милост.

Следва Василиева литургия

Редакция на преводите: Иван Ж. Димитров