Мобилно меню

4.9540229885057 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (87 Votes)

121009253 10224441677329414 2219634379510237666 nЧетвърта неделя от Великия пост – на св. Йоан Лествичник
Водещ глас 8
(Типик, с. 436)
В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА
Катизма
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), стихири на 10, глас 8:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Възкресни стихири, глас 8.
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
На Тебе, Христе, принасяме вечерна песен и словесна служба, защото си благоволил да ни помилваш чрез възкресението.
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)
Господи, Господи, не ни отхвърляй от лицето Си, но благоволи да бъдем помилвани чрез възкресението.
Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)
Радвай се, свети Сионе, майко на църквите и Божие жилище, защото ти първи прие прощение на греховете чрез възкресението.

Стихири от св. патр. Анатолий, на същия глас.
Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б)
Словото, родено от Бог Отец преди времето и въплътило се в последните времена от непозналата брак (Дева), доброволно претърпя кръстна смърт и чрез Своето възкресение спаси умъртвения в древност човек.
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3-4А)
Славим Твоето възкресение от мъртвите, Христе, чрез което освободи Адамовия род от мъченията на ада и като Бог дари на света вечен живот и велика милост.
Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:5)
Слава на Тебе, Христе Спасителю, Единороден Син Божи, Който беше прикован на кръста и на третия ден възкръсна от гроба!
Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6-7a)
Славим Те, Господи, Който заради нас доброволно претърпя кръст, и Ти се покланяме, всесилни Спасителю, не ни отхърляй от лицето Си, но ни чуй и ни спаси чрез възкресението Си, Човеколюбче.
От Триода, глас 8. Подобен: О, преславнаго чудесе!
Стих: Защото у Господ е милостта, и пълно е у Него избавлението, и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8)
Преподобни отче Йоане, наистина възхвалата на Бога беше винаги в устата ти и като изучаваше усърдно боговдъхновените слова, всемъдри, ти се обогати с бликащата оттам благодат и беше блажен, защото обори мненията на всички нечестивци.
Стих: Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена. (Пс. 116:1)
Преславни отче Йоане, с потоците сълзи ти очисти душата си, а с всенощни молитви умилостиви Бога, блажени, и се устреми към Неговата любов и красота, на която сега достойно и непрестанно се наслаждаваш заедно с твоите сподвижници, богомъдри преподобни.
Стих: Защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня пребъдва вечно. (Пс. 116:2)
Преподобни отче Йоане, окрилил с вяра ума си към Бога, ти се отврати от преходността и неуредиците в света и като взе кръста си, последва Този, Който вижда всичко, с аскетични упражнения чрез силата на божествения Дух подчини необузданото тяло на мисълта.
Слава, глас 5: Преподобни отче, щом чу гласа на Господнето благовестие, ти остави света, защото сметна за нищожни богатството и славата, затова започна да зовеш всички: обикнете Бога и ще намерите вечна благодат, не предпочитайте нищо пред Неговата любов, та когато Той дойде в славата Си, да намерите покой с всички светии, по чиито молитви, Христе, запази и спаси душите ни.
И сега, първи Богоpодичен (догматик) глас 8: Небесният Цар поради човеколюбие се яви на земята и живя кред хората, и освен че прие плът от чистата Дева и се роди от нея, заедно с това е единствен Син, двоен по природа, но не по личност, затова наистина Го признаваме за съвършен Бог и съвършен Човек и изповядваме Христос, нашия Бог; Него моли, безмъжна майко, да помилва нашите души!
Вход с кадилница. Свете тихий (творение на св. Софроний, патр. Йерусалимски):
Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове. Затова и светът Те слави.
Прокимен, Пс. 92
Дяконът: В премъдростта да внимаваме.
Вечерен прокимен на гл. 6.
Господ царува; облечен е с величие.
Стих: Облечен е Господ с могъщество и препасан.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
Стих: Твоят престол е утвърден открай време. Ти си вечен. (стихове 1-2)
Сугуба ектения.
Вечерно славословие
Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Господи, Боже на отците ни, и хвално и прославено да е името Ти во веки, амин. Да бъде, Господи, милостта Ти над нас, според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби. Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби. Благословен си, Светий, просвети ме с Твоите наредби. Господи, Твоята милост е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй. На Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и во веки веков! Амин!
Просителна ектения
Стиховни стихири, възкресни, глас 8:
На кръста се издигна Ти, Иисусе, Който слезе от небето, и отиде на смърт Ти, безсмъртният Живот, Който си истинска Светлина за тези в тъмнината, и възкресение, и просвещение за всички паднали, и наш Спасител, слава на Тебе!
Стих: Господ царува; Той е облечен с величие. (Пс. 92:1A)
Да възхвалим Христос, Който възкръсна от мъртвите, защото прие душа и тяло, но със страданието Си ги отдели едно от друго: с пречистата Си душа слезе в ада, който и плени, но святото тяло на Изкупителя на нашите души не изпита тление в гроба.
Стих: Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. (Пс. 92:1Б)
С псалми и песни прославяме Твоето възкресение от мъртвите, Христе, чрез което Ти ни освободи от мъченията на ада и като Бог ни дари вечен живот и голяма милост.
Стих: На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. (Пс. 92:5)
Владико на всичко, непостижими Творче на небето и земята, като пострада на кръста, Ти ми даде безстрастие, а като прие погребение и възкръсна в слава, с всесилната Си ръка възкреси със Себе Си Адам; слава на Твоето възкресение на третия ден, с което ни дари вечен живот и прошка на греховете, защото само Ти си добросърдечен.
От Триода
Слава, на преподобния, глас 2, самогласен:
Да почетем Йоан – ангел на земята и Божи човек на небесата, благоукрашение за света, наслада за добрите, похвала за добродетелите на подвижниците, защото беше засаден в Божия дом и процъфтя праведно, и като кедър в пустинята умножи (Пс. 91:13) в святост и правда стадата на разумните Христови овце.
И сега, Богородичен, глас същия: О чудесе новаго:
О, ново чудо, по-голямо от всички древни чудеса! Защото кой някога е видял майка да роди без мъж и да носи на ръце Този, Който държи цялото творение? Воля Божия беше да се роди Този, Пречиста, Когото ти носи като бебе на ръце, и като имаш майчино дръзновение пред Него, не преставай да Го молиш за нас, които те почитаме, да се смили и да спаси душите ни.
Песен на св. Симеон Богоприемец:
Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля. (Лука 2:29-32)
Трисвятое
Възкресен тропар, глас 8:
От висините слезе, Добросърдечни, прие тридневно погребение, за да ни освободиш от страдания, Господи, наш живот и възкресение, слава на Тебе!
Слава, на преподобния, гл. 1
Жител на пустинята и ангел в тяло, и чудотворец се показа, богоносни отче наш Йоане; с пост, бдение, молитва прие небесните дарования и изцеляваш болните, и душите на идващите при тебе с вяра; слава на Даващия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Вършещия чрез тебе изцеления за всички.
И сега, Богородичен: Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец; слава на Вселилия се в тебе, слава на Произлезлия от тебе, слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.
НА УТРИННАТА
След Шестопсалмието, Велика ектения
Бог Господь на глас 8. Пс. 117
Стих 1: Славете Господ, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
Господ е Бог и ни осия, благословен е Идещият в името Господне!
Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.
Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.
Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в очите ни.
Възкресен тропар, глас 8:
От висините слезе, Добросърдечни, прие тридневно погребение, за да ни освободиш от страдания, Господи, наш живот и възкресение, слава на Тебе!
Слава, на преподобния, гл. 1
Жител на пустинята и ангел в тяло, и чудотворец се показа, богоносни отче наш Йоане; с пост, бдение, молитва прие небесните дарования и изцеляваш болните и душите на идващите при тебе с вяра; слава на Даващия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Вършещия чрез тебе изцеления за всички.
И сега, Богородичен: Когато Гавриил ти каза „Радвай се!“, Дево, тогава едновременно с думите му в тебе, светия Кивот, се въплъти Владиката на всичко, както предсказа праведният Давид – ти се оказа по-просторна от небесата, носейки своя Творец; слава на Вселилия се в тебе, слава на Произлезлия от тебе, слава на Освободилия ни чрез твоето раждане.
Малка ектения. Възглас: Защото Твоя е властта и Твое е царството…
Първи седален, гл. 8:
Ти възкръсна от мъртвите, Животе на всички, и светъл ангел извика на жените: спрете да плачете и благовестете на апостолите, възкликнете с песни, че възкръсна Христос Господ, Който като Бог благоволи да спаси човешкия род.
Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс. 9:33)
След като наистина възкръсна от гроба, Ти заповяда на благочестивите жени да кажат на апостолите за възкресението, както е писано, а Петър се затича и дойде при гроба, видя светлината в гроба и се удиви, а като съзря само повивките да лежат без божественото Тяло в тях, повярва и възкликна: слава на Тебе, Христе Боже, Който спасяваш всички, Спасителю наш; защото си сияние на Отец!
Слава, и сега, Богородичен: Да възпеем небесната врата и кивота, всесвятата планина, светозарния облак, небесната стълба, словесния рай, избавлението на Ева, голямото съкровищница на цяла вселена, защото чрез нея се осъществи спасението на света и опрощаването на древните съгрешения; затова ние й пеем: моли твоя Син и Бог да дари опрощение на греховете на тези, които благоговейно се покланят на твоята всесвята Рожба!
Малка ектения: Защото си благ и човеколюбив Бог и на Тебе възнасяме слава…
Втори седален, гл. 8
Хората запечатаха гроба Ти, Спасителю, но ангелът отвали камъка от входа му, жените видяха Възкръсналия от мъртвите и благовестиха на учениците Ти в Сион, че си възкръснал, Животе на всички, и оковите на смъртта бяха разбити; Господи, слава на Тебе!
Стих: Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса! (Пс. 9:2)
Жените, донесли погребално миро, чуха гласа на ангела от гроба: спрете сълзите и вместо скръбта приемете радост, възкликнете с песен, че възкръсна Христос Господ, Който като Бог благоволи да спаси човешкия род!
Слава, и сега, Богородичен (О Тебе радуется): Радва се за Тебе, Благодатна, цялото творение: съборът на ангелите и човешкият род; ти си осветен храм и мислен рай, похвала на девствеността, от тебе Бог се въплъти и Съществуващият преди всички векове наш Бог стана Младенец, като Той превърна вътрешността ти в престол и направи утробата ти по-просторна от небето; за тебе се радва, Благодатна, цялото творение, слава на тебе!
Благословен си, Господи, глас 5
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! (Пс. 118:12)
Съборът на ангелите се удиви, като Те видя между мъртвите, а когато Ти разруши силата на смъртта, Спасителю, възкреси Адам със Себе Си и освободи всички от ада.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Бляскавият в гроба ангел благовести на мироносиците: защо разтваряте мирото с милостиви сълзи, ученички? Вижте гробницата и разберете, че Спасителят възкръсна от гроба.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Много рано мироносиците изтичаха при Твоя гроб с ридания, но застана пред тях ангелът и рече: свърши времето за ридания, не плачете, а кажете на апостолите за възкресението.
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Жените мироносици ридаеха, когато дойдоха при Твоя гроб с миро, Спасителю, а ангелът ясно им заяви: защо смятате Живия за мъртъв? Той като Бог възкръсна от гроба.
Слава...
Покланяме се на Отец и Неговия Син, и на Светия Дух, Свята Троица в едно същество, и със серафимите казваме: свят, свят, свят си, Господи!
И сега...
Като роди Животодателя, Дево, ти избави Адам от греха, а на Ева даде радост вместо скръб, въплътилият от тебе Бог и Човек върна към живот отпадналите от живота.
Алилуйя, алилуйя, алилуйя, слава Тебе Боже! (3 пъти)
Малка ектения
Свещеникът: Защото е благословено Твоето име и е величествено царството Ти…
Ипакои, глас 8:
Жените мироносици, застанали при гроба на Животодателя, търсеха сред мъртвите безсмъртния Господ, а като получиха радостната вест от ангела, обявиха на апостолите, че е възкръснал Христос Бог, Който дава на света голяма милост.
Стъпални, глас 8: 
Антифон 1:
От младостта ми врагът ме изкушава, възбужда ме с удоволствия, но като се уповавам на Тебе, Господи, аз го побеждавам.
Които мразят Сион, да станат като трева преди изкореняване, защото Христос ще отсече вратовете с болезнен удар.
Слава, И сега: От Светия Дух живее всичко, Той е Светлина от Светлината и велик Бог, възпяваме Го заедно с Отец и Слово.
Антифон 2:
Сърцето ми смирено да се покрие със страх от Тебе, за да не би, като се превъзнася, да отпадне от Тебе, Всемилостивия.
Който има надежда в Господ, няма да се изплаши тогава, когато Той всичко ще съди с огън и мъка.
Слава, И сега: Чрез Светия Дух всеки, който се е богоуподобил, съзерцава и предрича, върши най-големи чудеса и пее на единия Бог в Троица: Божеството има единна власт, макар и да свети с тройна светлина.
Антифон 3:
Призовах Те, Господи, чуй ме, наклони ухото Си към мене, който Ти викам, и ме очистѝ преди да ме вземеш оттук.
Всеки, който заминава при майка си – земята, ще се върне отново, за да получи мъки или почести според живота си.
Слава, И сега: Чрез Светия Дух се изразява богословието на Трисветата Единица: защото Отец е безначален, от Него преди (да съществува) времето се роди Синът и от Отец просия съпрестолният и съо̀бразен Дух.
Антифон 4:
Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно! (Пс. 132:1) За това Господ е обещал вечен живот.
Този, Който украсява полските лилии, ни заповядва да не се грижим за облеклото си.
Слава, И сега: Чрез Светия Дух, единствената причина, всичко се държи в мир, защото Той е Бог, действително Единосъщен с Отец и Син.
Прокимен, глас 8: (Пс. 145:10, 1-2)
Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Стих: Хвалѝ, душо моя, Господ, ще възхвалям Господ, дорде съм жив.
Канони
Канон от триода, глас 5 (моделът на песните е един: в 4, 5, 6, 7 и 9 песни винаги присъства левит).
Песен 1.
Ирмос: На Спасителя Бога, Който по морето преведе народа с неизмокрени нозе и потопи фараона с цялото му войнство, нека да запеем, защото се прослави.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Станах като човека, който падна в ръцете на разбойниците, Христе, ранен и оставен полумъртъв, Спасителю, защото по същия начин и аз съм ранен от моите грехове.
Онзи, който прахоса с разбойници цялото Ти богатство, извика ридаейки: Спасителю, не презирай мене, защото тежко боледувам! Така и аз се моля: помилвай и ме спаси!
Умът ми е пребит с раните на греха от неправедни разбойници – лукавите помисли, изцели ме, Христе Спасителю, и ме спаси като многомилостив.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни!
Богородичен: Пречиста Майко Христова, непрестанно моли Въплътилия се от тебе Бог, Който не се отделя от недрата на Отец, да спаси от всяка беда тези, които е създал.
Втори канон, на преподобния, глас 8. От Игнатий дякон (известен с това прозвище, роден ок. 780 г., ръкоположен за дякон и назначен за скевофилакс от Цариградския патр. Тарасий, после е Никейски епископ, но прозвището му остава. Във втората фаза на иконоборческите спорове бил иконоборец, но после се разкаял. Само че го махнали от епархията му и го пратили на заточение в манастир, където и починал около средата на 9 в. Игнатий обичал да пише по 4 тропара на песен, любимите му гласове били 2 и 8).
Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас!
Ти се възнесе от скръбта на веществените неща към невеществената и духовна светлина, преподобни Йоане, затова ме просвети чрез твоите молитви към Господ.
Закърмен със сладостта на въздържанието, отче, ти отхвърли горчивината на насладите, затова услаждаш нашите чувства по-сладко от мед и капки от вощен мед (Пс. 18:11).
Издигна се на върха на добродетелите, като отхвърли удоволствията, които пълзят в пръстта, преподобни отче, ставайки сладост на спасението за твоето стадо.
Богородичен: Ти неизказано роди Премъдростта и Словото на Отца; изцели тежките рани на душата ми и успокой мъката на сърцето ми!
Песен 3.
Ирмос: Утвърди с Твоята сила нас, които православно Те хвалим, Боже Спасителю, и издигни рога (в смисъл: силата, властта) на Твоята църква.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Като вървя грешно по пътя на живота, ранен съм от страстите като от разбойници: но Те моля да ме вдигнеш.
Разбойници поразиха ума ми и ме оставиха в рани полужив заради греховете ми, но изцели ме, Господи.
Страстите ме оголиха от Твоите заповеди, Спасителю Христе, и съм наранен от удоволствията, но излей върху мене милост.
Богородичен: Моли се непрестанно, Чиста, на Излезлия от твоята утроба, за да се избавят от измамата на дявола тези, които те възпяват като майка Божия.
Втори канон.
Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас!
С въглена на твоите подвизи, преподобни, ти изгори тръните на страстите и сгряваш монашеските множества.
Ти стана миро на освещението от аромата на постничеството, преподобни, цял се принесе като приятно благоухание на Бога. (по Еф. 5:2)
Като се поучи в законите на аскетичния живот, ти потопи сега страстите в потока на сълзите ти, както някога войниците на фараона бяха удавени.
Богородичен: Успокой неспокойното смущение на мислите ми, Чиста, и ги насочи към твоя Син, майко Божия!
Малка ектения. Възглас: Защото Ти си наш Бог и на Тебе слава въздаваме…
Седален, глас 5.
Подобен: Странное...
Твоя пречист Кръст, Спасителю наш, имаме за спасително оръжие и затова викаме към Тебе: Боже на всичко, Който доброволно пострада за нас, спаси ни като многомилостив!
Слава, на преподобния, глас 4. Подобен: Вознесыйся...
Ти се възвиси да обитаваш в небето, сияещ ярко с добродетелите, благочестиво прозря в неизмеримите дълбини на богосъзерцанието, защото победи всички примки на бесовете, защитавайки хората от вредата им, Йоане, стълбо (лествице) на добродетелите, а сега се молиш за спасението на твоите раби.
И сега, Богородичен.
Този, Който седи на херувимски престол и живее в лоното на Отец, по плът седи в утробата ти, Владичице, като на Свой свят престол, защото като Бог владее над всички народи; ние с разум сега Го възпяваме, но Го моли и ти, Чиста, да се спасят твоите раби (по Пс. 98:1; Йоан 1:18; 1 Кор. 14:15).
Песен 4.
Ирмос: Чух за силата на Твоя Кръст, чрез който раят беше отворен, и извиках: слава на Твоята сила, Господи!
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Разбойници откраднаха благочестивите ми дела и ме оставиха да се мъча в рани.
Непостоянните ми мисли ме отвлякоха от Твоите заповеди, Спасителю, и бях бичуван от прегрешенията си.
Левитът, като ме видя изпонаранен, мина от другата страна, Спасителю мой, но Ти ме спаси!
Богородичен: Господствено те прославяме, Богородице безмъжна, и към твоето пристанище ние, верните, прибягваме.
Втори канон.
Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас!
Ти си благоуханна поляна и жив рай на добродетелите, раждащ плода на въздържанието, с който си нахранил всички, които те почитат.
Отче, ние наистина те приехме за законодател в подвизите като Мойсей и най-кротко правило за монасите като Давид* и те облажаваме. (Пс. 131:1)
Насаден край водите на въздържанието, блажени, ти стана плодоносна лоза, раждаща гроздето на благочестието. (По Пс. 1:3)
Богородичен: Богомайко, ти ни роди във времето Този, Който сияеше безвременно от Отца. Моли Го да спаси тези, които те възпяват.
Песен 5.
Ирмос: Бодърствайки от зори, викаме към Тебе, Господи: спаси ни, защото Ти си наш Бог, освен Тебе другиго не знаем!
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Иисусе, превържи раните на душата ми, както някога на човека, който падна в ръцете на разбойниците, и се моля да изцериш болката ми, Христе.
Болен изнемогвам от греховните рани, Христе мой, и затова лежа гол от божествените добродетели; но Те моля, спаси ме.
Когато свещеникът и левитът ме видяха, не можаха да ми помогнат, а ме подминаха, но като добросърдечен Ти ми даде спасение и ме спаси.
Богородичен: Моля Те, Владико, не презирай мене, окаяния, който съм пребит в ума си от разбойниците, но се смили над мене, Спасителю, по молитвите на родилата Те.
Втори канон.
Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас!
С росата на твоите подвизи ти угаси всички страсти, блажени отче, обилно разпали светилника на въздържанието с огъня на любовта и вярата, и стана светилник на безстрастието и син на деня! (1 Сол. 5:5)
С твоето божествено земеделие, отче, ти отгледа гроздето на вярата и го събра в лин*, и с подвижническите си усилия го приготви, и напълни духовната чаша на въздържанието, като веселиш сърцата на паството ти. (по Пс. 103:15) (*голям съд за мачкане на грозде)
Смело изтърпя нападенията и раните на враговете, стана стълб на търпението, като водиш стадото си с Божия пръчка и пасеш на пасищата край водите на въздържанието, блажени. (Пс. 22:1-2)
Богородичен: Всечиста, както предрече, ние те ублажаваме, защото Господ като извърши наистина велики неща за тебе, те възвеличи, и те направи истинска Божия Майка, когато се роди от утробата ти.
Песен 6.
Ирмос: Обгърна ме бездната и гроб за мене стана китът, но аз викнах към Тебе, Човеколюбеца, и Твоята десница ме спаси, Господи.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Пропилях дадения ми от Бога живот в страсти, Владико, и съм тежко ранен от моите прегрешения във всеки член; но прибягвам към Тебе и се моля: помилвай ме.
Ранявайки ума ми със страстите, разбойниците заграбиха богатството ми и ме оставиха като мъртъв; но смили се и ме спаси, Господи.
Като видя левитът болката на моята рана, не можа да издържи гледката от раните ми и ме подмина. Но Ти Сам, Човеколюбче, изля върху мене богатата Си милост.
Богородичен: Достойно те прославяме като неизгаряща къпина, жива стълба* и небесна порта, преславна Марийо, гордост на православните! (*лествица на добродетелите)
Втори канон.
Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас!
Ти прие в душата си божественото богатство на Духа, непорочната молитва, целомъдрието, чистотата, непрестанното бдение, трудовете на въздържанието, чрез които стана Божи дом.
Като издигна ума си на крилете на невеществената молитва, мъдри, ти пренебрегна безполезността на земните неща и чрез съвършенството на живота си стана наследник на небесния покой.
Ти наистина угаси огнените стрели на врага с постнически пот, и разпали огъня на вярата, (чрез която) изгори неверието и еретическите смущения!
Богородичен: Красотата на Всевишния блесна от Сион, когато се облече в плът от тебе в неизразимо съединение, Неизкусобрачна, и просвети света.
Кондак възкресен, глас 8. Подобен: Яко начатки...
Като възкръсна от гроба, Ти възкреси умрелите и съвъзкреси Адам; Ева ликува за Твоето възкресение и до край света празнуват Твоето възкръсване от мъртвите, Многомилостиви.
Икос: Като плени царството на ада и възкреси мъртвите, Дълготърпеливи, Ти срещна жените-мироносици и им донесе радост вместо скръбта, а на Твоите апостоли възвести за знаменията на победата, мой животворящи Спасителю, и просвети творението, Човеколюбче, затова светът също се радва на Твоето възкресение от мъртвите, Многомилостиви.
От Триода
Кондак, глас 4. Подобен: Явился еси днесь...
Господ те постави във висините на въздържанието като истинска безпогрешна звезда, която озарява цялата земя, наставниче Йоане, отче наш.
Икос: Ти наистина направи себе си дом Божи, отче, чрез твоите божествени добродетели, като го украси ярко сякаш с блестящо злато, положи вярата, надеждата и истинската любов като божествени повели, подвизава се във въздържание като безплътен, придоби разум, мъжество, целомъдрие и смирение, чрез което се извиси; затова си просветлен от постоянните молитви и достигна небесните селения, наставниче Йоане, отче наш.
Синаксар: Бог – Творецът на всичко – е поставил на човека определена крайна цел през време на земния му живот и е вложил в него естествен и непреодолим стремеж за постигането на тая цел.
Коя е върховната и последна цел на човека според Словото Божие? Кой е неговият непрестанен и непринуден стремеж? – Бог, достигането на Неговото съвършенство и святост. „Бъдете съвършени, казва Христос, както е съвършен Небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48). Съвършенството, за което става дума, се осъществява в пълно разкриване на духовните сили на човека, в стремежа към Бога. И понеже Бог е абсолютното Съвършенство и абсолютното Добро, то и нашият стремеж е насочен към постигането на Божието съвършенство и абсолютното добро. Това значи непрестанно да растем в доброто. Ако днес сме били добри, утре да бъдем още по-добри. Ако днес сме били на едно по-ниско стъпало на стълбицата на нравственото съвършенство, утре да бъдем с едно стъпало по-високо, още по-близко до Бога. Пътят на нравственото усъвършенстване, следователно, е непрестанно възлизане по стълбата, която води от земята към небето. Мнозина добродетелни хора през време на земния си живот са възхождали по тая стълбица и са достигнали възможното за човеците духовно-нравствено съвършенство. А някои са ни оставили и писмени трудове, в които въз основа на Свещ. Писание и личния си опит са посочили конкретно пътя към нравственото съвършенство. Такъв е и твърде известният труд „Лествица“ или „Райска стълба“, чийто автор е днес честваният от св. Църква св. Йоан Лествичник.
Този Божи угодник е роден през 525 г. неизвестно къде. На шестнадесетгодишна възраст постъпил в манастир. След като навлязъл и укрепнал в монашеския живот, се уединил в една килия, в която прекарал 19 години. Още по-късно се усамотил в една пещера в планината Синай. Тук прекарал 40 години. Когато станал на 75 години, настойчиво бил поканен от братята на Синайския манастир да им стане игумен. Като игумен прекарал няколко години. Оттук получил името Синаит. Бил много учен и затова бил наречен още Схоластик. Последните години от живота си прекарал пак в отшелничество. Починал вероятно към 608 г. на повече от 80-годишна възраст.
Св. Йоан е известен най-вече като автор на „Лествицата“. Затова още е наречен Лествичник. Св. Йоан прекарвал живота си във въздържание, молитва, подвизи, четене, писане, труд и духовни съзерцания. Той не бил краен аскет-постник, употребявал всякаква храна, позволена от устава, но се хранел скромно, без да угажда на плътта си. По тоя начин той угасявал плътските си възбуждения. Спял малко, колкото да се отмори от продължителните бдения. Горял от силна любов към Бога. Денем и нощем не можел да се насити от съзерцанието на Божията слава, светлина и красота.
Йоан, игумен Раитски, отправил до Йоан Синайски (Лествичник) прелюбезно писмо с почтителна молба – да изложи писмено своите богомъдри поучения. На това св. Йоан отговорил с не по-малка учтивост и смирение и проявявайки послушание, се заел да изпълни предложеното. Така се появила известната „Лествица“.
Какво представлява „Лествицата“ на св. Йоан? – Тя, собствено, е ръководство за духовен живот на монасите, но представлява интерес и за всички други християни, които проявяват ревност към духовен живот.
Според св. Йоан Лествичник нашият земен живот трябва да представлява постоянно възхождане от земята към небето по „стълбицата“ на духовното усъвършенстване. „Лествицата“ се състои от 30 слова, които са като стъпала към небето. Прехождането от една степен на друга невинаги се обуславя логически и психологически, пък и самите степени невинаги са ясно разграничени. Целта на съчинението е повече дидактическа и практическа – да се начертае пътят на нравственото усъвършенстване. При написването на тоя труд св. Йоан е използвал преди всичко Свещ. Писание, а след това и някои съчинения на известни по негово време подвижници, като Евагрий, Касиан, папа Григорий Велики, Георги Арсилат и др., както и своя богат личен духовен опит.
„Лествицата“ си е спечелила голяма слава. Тя отдавна е преведена на много езици. На български е излязла към X-XI век. „Лествицата“ не е риторическо съчинение. Изказаните в нея мисли имат характер повече на сентенции: с малко думи е казано много нещо. Обикновено във всяко слово се разглежда някоя християнска добродетел или порок.
Разгледани са следните по-важни предмети: Отричането от светските наслади и житейските попечения (1-3), послушанието (4), покаянието (5), помненето на смъртта (6), кротостта (8), злословието и клеветата (10), многоглаголстването и мълчанието (11), леността (12), унинието (13), чревоугодието (14), целомъдрието (15), сребролюбието и нестяжанието (16-17), гордостта (23), смиреномъдрието (25), блаженото безмълвие (27), молитвата (28), за земното небе или достигане на безстрастие още тук, на земята, преди Възкресението (29) и за съюза на трите добродетели – вярата, надеждата и любовта (30).
Първото стъпало на стълбата, водеща към духовното съвършенство, еотричането от света- от суетата и светските удоволствия. Защото оня, който истински е възлюбил Бога, той трябва да презре всичко, що го свързва с тоя свят, и да прилепва душата си към Бога (Пс. 62:9). Оня, който е успял да победи страстите си, той вече е придобил способността лесно да различава и разпознава злото от доброто и да върши само доброто. Така той достига исихия – т. е. безмълвие, безметежие, блаженото спокойствие, и става способен, бидейки тук още в плът, да съзерцава небесното.
Така, отрекъл се от всичко примамливо на тоя свят, което отклонява от пътя на спасението, човекът, като преминава едно след друго стъпалата на райската стълба – чрез покаянието, смирението, незлобието и другите упоменати по-горе добродетели, потъпкал и победил пороците, достига най-сетне до най-горното стъпало - съюза на трите добродетели: вярата, надеждата и любовта. Ето какво пише св. Йоан Лествичник за този божествен съюз: „А сега, след всичко казано, остават тия три, които свързват и съдържат всичко: вяра, надежда илюбов, а по-голяма от всички е любовта, защото с нея се именува Бог (1 Кор. 13:13). По мое разбиране – пише св. Йоан – вярата е подобна на лъча, надеждата – на светлината, а любовта – на кръга на слънцето. Но всички те заедно съставят едно сияние и една светлост“.
„Блажен е оня, който има такава любов към Бога, както страстно влюбеният – към своята любима“. „Оня, който истински люби, винаги носи в себе си образа на любимия и с наслада прегръща тоя образ в душата си. Това въжделение не му дава покой даже и насън – и тогава сърцето му беседва с възлюбления. Така обикновено бива с телесната любов, така е и с духовната“. Който искрено обича Бога, той чезне по Бога и Неговите двори – светия Негов храм (Пс. 83:2). От физиологическите усещания най-чувствителното е жаждата. Тя е послужила и за сравнение на стремежа на човека към Бога. За нея Псалмопевеца казва: „Душата ми жадува за Бога силний“ (Пс. 41:3).
Истинското и пълно познание е непосредственото – придобито от непосредствено общуване. Колкото повече дружим с един приятел, толкова по-добре го опознаваме. Най-добре се познават ония, които се обичат, защото те най-тясно общуват помежду си. Оня, който обича Бога, нему Бог се открива. „Обичащият Бога преди това е възлюбил своя брат; защото второто служи за доказателство на първото“.
„Надеждата е несъмнено владение на едно съкровище преди още да сме го получили“. Тя е „залогът на бъдещите блага“.
„С надежда са свързани нашите трудове; върху нея се изграждат подвизите; нея окръжава Божията милост“.
Лествицата на св. Йоан завършва с възторжен призив към читателите - да тръгнат усърдно към небесните висоти, към Господнята планина (Ис. 2:3), към достигане богопознанието и съвършенството във вярата, до пълната възраст на Христовото съвършенство (Еф. 4:13). „Лествицата“ на св. Йоан Лествичник има отношение не само към монасите, но и към всички християни. Тя е стълба към небето, към рая, към духовното съвършенство, към Бога.
То се знае, че не е възможно изведнъж да се изкачим на най-горното стъпало на стълбата, изведнъж да възлезем на върха на планината. Трябва да започнем от най-долното стъпало, като осъществяваме в живота си една след друга последователно християнските добродетели и побеждаваме едно след друго греховните влечения.
Да започнем да се изкачваме по стълбицата на духовното съвършенство, като започнем с отричането от всичко земно, което се явява за нас като пречка към небето. Да прегърнем смирението и потъпчем гордостта, за да се възвисим духовно.
Чрез покаянието и постоянното богомислие да възлизаме стъпало по стъпало по тая спасителна стълба, която да ни доведе до богопознанието и богообщението, до върховния идеал и крайната цел на нашия християнски живот – съвършенството в Бога, на Когото да бъде слава, чест и поклонение! Амин!
Песен 7.
Ирмос: Превъзнесеният Господ на нашите отци угаси пламъка, ороси момците, които Му пееха в един глас: Боже, благословен си!
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Разбойници се нахвърлиха върху мене, окаяния, и ме оставиха бездиханен в рани като мъртъв, затова Ти се моля: Боже, посети ме.
Непостоянните ми мисли плениха ума ми и ме измъчват със страстите, оставиха ме мъртъв поради множеството ми прегрешения, но Спасителю, изцели ме.
Когато левитът ме видя в болки от рани, не понесе синините като неизлечими и мина от другата страна, но Сам Ти, Спасителю мой, изцери ме.
Богородичен: Вземайки плът от Девата, Христе, Ти ме спаси, като изля на моите рани богатата милост на Твоите щедрости, затова Те прославям.
Втори канон.
Ирмос: От Иудеи дошедше:
Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас!
В ливадите на небесното царство си пасал стадото, отче, и с жезъла на ученията си прогонил зверовете на ересите, пеейки: благословен си, Боже на нашите отци!
Ти влезе на небесното брачно угощение на Царя Христос, облечен в дреха, достойна за Поканилия те, и като седна там, извика: благословен си, Боже на нашите отци!
Ти, отче, си станал река на въздържанието, неовлажнена (или: незамърсена) от греховете, измиваща мислите и очистваща сквернотата на тези, които викат с вяра: благословен си, Боже на нашите отци!
Богородичен: Господ на всичко излезе от утробата ти, вземайки плът от тебе, Дево. Затова с истинска православна вяра ние Те почитаме като Богородица и викаме към Твоя Син: Боже на отците ни, благословен си!
Песен 8.
Ирмос: Момците в пещта съставиха всемирен хор и пееха на Тебе, Твореца на всичко: всички дела възпявайте Господ и Го превъзнасяйте вовеки.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Заради разбойниците, моите помисли, Спасителю, погубих живота си от бичуването на греховете, затова се лиших от божествения образ на Тебе, човеколюбивия Бог, но Ти ме помилвай.
Ти слезе на земята от висините, Спасителю, като се смили, защото бях целия наранен от многото си прегрешения, Милостиви, и изля върху мене Твоята милост, Христе.
Ти, Владико Спасителю, даде тялото и душата Си в откуп за мене, и като милостив ме спаси от неизлечимите рани, ранен от меча на греховете.
Богородичен: Ти си родила извън разума богочовешкото слово Господа и останала девица, затова, Дево, всички дела те благославяме и превъзнасяме вовеки.
Втори канон.
Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас!
Ние те имаме като истински жив стълб и образ на въздържанието, и всички почитаме паметта ти, отче Йоане.
Множеството на монасите се радва и ликува събранието на преподобните и праведните, защото ти прие достойно венец с тях.
Украсен с добродетелите, ти си влязъл в булчинската стая на неизразима слава, възпявайки Христос вовеки.
Богородичен: Имаме нужда от твоята помощ, Дево, не отхвърляй нас, които те възпяваме и превъзнасяме вовеки.
Песен 9.
Ирмос: Исайе, ликувай – Девицата зачена в утробата и роди Син Емануил (Ис. 7:14), Който е Бог и човек. Изток е името Му. Него величаем, а Девицата ублажаваме.
Припев: Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Водейки се по собствения си ум, не спазих Твоите заповеди, Владико, влязох в чувствените наслади, оголих се от благодат, и лежа ранен и гол. Затова Ти се моля, Спасителю: спаси ме!
Левитът не можа да очисти раните ми, но Ти дойде при мене в състраданието Си, Добри, и изля върху мене маслото на Твоята милост, Спасителю, като най-добър лекар Ти ме изцери.
Понеже си добър, Ти се смили над мене и ме спаси, Христе, когато бях в тежки рани нападнат от разбойници, а ти, Спасителю, си даде душата и тялото като два динария за моето избавление.
Богородичен: Твоето раждане е извън разума, Майко Божия. защото си заченала без мъж и си родила в девство. Детето, което си родила, е Бог и като Го величаем, ние те ублажаваме, Дево!
Втори канон.
Припев: Преподобни отче Йоане, моли Бога за нас!
Ти си лекар на болните от грях, от Бога блажени, ти си погубител и прогонител на злите духове и затова те наричаме блажен.
Ти остави земята като жилище на покварата, отче, и се засели в земята на кротките, и се веселиш заедно с тях, наслаждавайки се на божествените сладости.
Днес е празник, който събира цялото монашеско паство в духовно войнство на трапеза с храната на безгрешния живот.
Богородичен: Вселилият се в тебе, Всенепорочна, свали човекоубиеца, който злонамерено прелъсти нашите родоначалници, роди се и ни спаси всички.
Катавасии, гл. 4 (до 8-ма песен) Отвèрзу устà моя.
Песен 1
Ще отворя устата си и ще се изпълнят с Дух Свети, и ще произнеса дума за Царицата Майка, и ще се явя светло тържествуващ, и радвайки се, ще възпея нейните чудеса.
Песен 3
Богородице, жив и изобилен изворе, духовно укрепи в твоята божествена слава събралите се в хор твои певци и ги удостой с венци на славата.
Песен 4
Пребожественият Иисус, Който стои в славата на божествения престол, дойде на лек облак чрез нетленната длан – Божията майка, и спаси тия, които викат: слава, Христе, на Твоята сила.
Песен 5
Всичко дойде в удивление от твоята божествена слава, защото ти, Дево, която не си изпитала брак, си носила в утробата си Бога, Превъзнесения над всичко, и си родила Безначалния Син, като даваш мир на всички, които те възпяват.
Песен 6
Богомъдри, като чествуваме тоя божествен всепочитан празник на Божията майка, елате да пляскаме с ръце и славим Бога, Който се роди от нея.
Песен 7
Богомъдрите отроци не почетоха тварта наместо Твореца, но като потъпкаха мъжествено огнената заплаха, радваха се и пееха: Благословен си Ти, Препрославени Господи и Боже на нашите отци!
Песен 8
Стих: Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.
Благочестивите отроци бяха запазени в пещта от Богородичното раждане, което тогава беше предобразувано, а сега е действително; то подбужда цялата вселена да ти пее: всички твари, възпявайте Господ и Го превъзнасяйте във всички векове.

Евангелски чин
Дяконът: На Господ да се помолим!
Народът: Господи, помилуй!
Свещеникът: Защото си свят Боже наш и сред светии пребъдваш, и на Тебе, Отца и Сина, и Светия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков.
Народът: Амин! Всякое дихание да хвалит Господа (2). Да хвалит дихание, всякое Господа.
Дяконът: За да се удостоим да изслушаме светото Евангелие, Господ Бог да помолим!
Народът: Господи, помилуй (3).
Дяконът: Премъдрост! Да станем прави да изслушаме светото евангелие!
Свещеникът: Мир на всички!
Народът: И на твоя дух!
Свещеникът: Ще се чете из светото евангелие според евангелист (името).
Дяконът: Да внимаваме!
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Възкресно Евангелие,
Народът: Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!
Възкресна песен
Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши.
Псалом 50
Слава, гл. 8: Покаяния отверзи ми двери
Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото рано сутринта духът ми бърза към Твоя свят храм и носи храма на тялото ми, целия осквернен, но като състрадателен очисти ме с Твоята добросърдечна милост.
И сега: Насочи ме по пътеките на спасението, Богородице, защото окалях душата си със срамни грехове и в леност пропилях целия си живот, но с твоите молитви ме избави от всяка нечистота.
Стих, гл. 6: Помилвай ме, Боже, по голямата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
Стихира, гл. 6: Когато размислям за множеството ужасни постъпки, които съм направил, аз окаяният треперя за страшния ден на съда, но като се надявам на милостта на Твоето състрадание, като Давид Ти викам: помилвай ме, Боже, по голямата Си милост.
Дяконът: Литийна молитва.
Свещеникът: По милостта и щедростите на Твоя Единороден Син, с Когото си благословен, заедно с Пресветия, Благия и Животворящ Твой Дух сега и винаги и во веки веков.
Честнейшую.
Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!
Народът: (речитатив) Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой.
Честнейшую херувим, и слàвнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сýщую Богородицу тя величаем.
Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородице, величаем.
Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят.
Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си.
Свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
9-та песен от катавасиите
Нека се радва всеки земнороден, просвещаван духовно, а естеството на безплътните умове, което почита свещеното тържество на Божията майка, нека тържествува и вика: радвай се, всеблажена Богородице, чиста Приснодево.
Малка ектения
Свещеникът: Защото Те хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.
Свят е Господ, нашият Бог. (2)
Превъзнасяйте Господ, нашия Бог, и се покланяйте на подножието Му, защото то е свято! (Пс. 98:5)
Ексапостиларий по номера на утринното евангелие.
Ексапостиларий 8, гл. 2: Като видя два ангела в гроба, Мария се изненада, а когато не позна Христос, попита Го вместо градинаря: господине, къде си сложил тялото на моя Господ? Но по повикването Му позна, че това е Спасителят, и чу: ве се допирай до Мене, отивам при Отец, кажи на братята Ми.
Слава, на преподобния: Отхвърлил удобствата на света като вредни и плътта изсушил с гладуване, преподобни, така ти обнови силата на душата си, преславни, и се обогати с небесна слава, затова не преставай да се молиш за нас, Йоане.
И сега, Богородичен: Владичице, ние, спасените чрез тебе, те изповядваме за Богородица, защото ти неизказано роди Бог, Който с кръста разори смъртта и така привлече към Себе Си множествата на преподобните, заедно с които те възхваляваме, Дево.
На хвалитните стихири, възкресни, глас 8:
Всякое дихание (Пс. 150)
Всичко, що диша, да хвали Господ. Хвалете Господ от небесата; Хвалете Го във висините. На Тебе, Боже, подобава песен.
Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Стих 8: Ще извърши над тях писания съд, тази чест е за всичките му светии. (Пс. 149:9)
Господи, макар че Ти се яви в съда да бъдеш съден от Пилат, не напусна престола, където седиш с Отец, а като възкръсна от мъртвите, освободи света от робството на врага, защото си щедър и човеколюбив.
Стих 7: Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (Пс. 150:1)
Господи, макар че юдеите като мъртъв Те положиха в гроба, но като спящ Цар войниците Те пазеха и като съкровище на живота те запечатаха с печат, но Ти възкръсна и дари безсмъртие на душите ни.
Стих 6: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)
Господи, Ти ни даде Своя Кръст като оръжие против дявола, защото той се страхува и трепери, като не смее да гледа силата му; защото той възкресява мъртвите и унищожи смъртта, затова почитаме Твоето погребение и възкресение.
Стих 5: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)
Твоят ангел, Господи, като обяви възкресението, изпла̀ши пазачите и възкликна към жените с думите: защо търсите Живия сред мъртвите? Той възкръсна, защото е Бог, и дари живот на вселената.
От Триода, глас 8 (същите като на вечерната)
Подобен: О преславнаго чудесе!
Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)
Преподобни отче Йоане, наистина възхвалата на Бога беше винаги в устата ти и като изучаваше усърдно боговдъхновените слова, всемъдри, ти се обогати с бликащата оттам благодат и беше блажен, защото обори мненията на всички нечестивци.
Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)
Повтаряме стихирата.
Стих: Стани, Господи Боже мой, дигни ръката Си, не забравяй Твоите до край потиснати. (Пс. 9:33)
Преславни отче Йоане, с потоците сълзи ти очисти душата си, а с всенощни молитви умилостиви Бога, блажени, и се устреми към Неговата любов и красота, на която сега достойно и непрестанно се наслаждаваш заедно с твоите сподвижници, богомъдри преподобни.
Стих: Ще Те славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса. (Пс. 9:1)
Преподобни отче Йоане, окрилил с вяра ума си към Бога, ти се отврати от преходността и неуредиците в света и като взе кръста си, последва Този, Който вижда всичко, с аскетични упражнения чрез силата на божествения Дух подчини необузданото тяло на мисълта.
Слава, от Триода, глас 1: Дойдете да се потрудим в тайнствения виноград, като дадем в него плодове на покаяние, грижейки се не за ястия и питиета, а чрез молитви и пост да постигаме добродетелите; това се нрави на Господаря на лозето и Той дава по динар, чрез който Единственият Многомилостив изкупва душите от задълженията на греха.
И сега, глас 2: Преблагословена си, Богородице Дево, защото чрез Въплътения от тебе адът беше пленен, Адам беше извикан отново, клетвата – премахната, Ева – освободена, смъртта – умъртвена, а ние оживяхме; затова възкликваме и пеем: благословен си Христе, Боже наш, Който така си благоволил, слава на Тебе!
Велико славословие.
Възкресен тропар:
Днес стана спасението на света – нека възпеем Възкръсналия от гроба и Началника на нашия живот, защото Той, като унищожи смъртта чрез смъртта Си, даде ни победа и велика милост.

Редакция на превода: Иван Ж. Димитров


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8raf4 

Разпространяване на статията: