Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (167 Votes)

5c059f14c0867bdbecb4b1ef66b60dd9РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Забележка: Когато празникът се случи във вторник, сряда, четвъртък, петък или събота – вечернята се извършва предния ден сутринта, след Царските часове, като се съединява със св. Василиева литургия и вечерта, срещу самия празник, не се отслужва Вечерня.

Когато празникът се падне в неделя или понеделник, то Царските часове се четат в петък и след това се прави отпуст, а вечернята се извършва вечерта срещу самия празник според чина, изложен в минея, както следва:

Празнична Вечерня

Свещеникът: Благословено е нашият Бог... и след Амин предстоятелят: Царю небесни..., Трисвятое и след Отче наш и възгласа четем: Господи, помилуй (12 п.), Слава, и ныне: Приидите, поклонимся: (3 п.). И 103 псалом: Благослови, душе моя, Господа...

Велика ектения.

Ако е събота вечер, пеем: Блажен муж... цялата катизма, ако е неделя вечерта, пеем само 1-ия антифон. Ако е друг ден, стихология няма, но след ектенията веднага пеем: Господи, воззвах к Тебе... на глас 2. Ако се отслужва т. нар. бдение (вечерна и утринна заедно в навечерието), свещеникът извършва проскомидия. Дяконът кади храма по обичая, а певците пеят стихирите на празника на 6.

На Господи воззвах, стихири на 6, глас 2, от патр. Герман:

Елате да се възрадваме в Господ, като разкажем настоящото тайнство: разруши се стената, която ни отделяше от Бога, прибиран е огненият меч и херувимът отстъпва от дървото на живота, а аз се приобщавам към райската наслада, от която се лиших заради непослушанието. Защото неизменният Образ на Отец – Образът на Неговата вечност приема облика на раб, произлизайки от невкусилата брак майка, без да претърпи изменение. Той остана Такъв, Какъвто беше – истински Бог и прие на Себе Си това, което не беше, като стана човек поради човеколюбието Си. Към Него нека извикаме: Боже, роден от Девата, помилвай ни! (2 п.)

Анатолиево: С раждането на Господ Иисус от светата Дева целият свят се просвети: пастирите засвириха и мъдреците се покланиха, ангелите възпяваха, а Ирод се смути, че се яви в плът Бог – Спасителят на нашите души. (2 п.)

Твоето царство, Христе Боже, е царство на всички векове и Твоето владичество е във всеки род; като се въплъти от Светия Дух и се въчовечи от Приснодева Мария, със Своето пришествие Ти засия като светлина за нас, Христе Боже; светлина от светлина, сияние на Отец, Ти просвети цялото творение; всичко, което диша, Те възхвалява, защото си образ на Отческата слава. Ти, Който си вечносъществуващ и предвечен, и си възсиялият от Девата Бог, помилвай ни!

Какво да Ти принесем, Христе, за това, че заради нас се яви на земята като човек? Всяко създадено от Тебе творение Ти принася благодарност: ангелите – песен, небесата – звезда, мъдреците – дарове, пастирите – удивление, земята – пещера, пустинята – ясли, а ние – майката Дева. Предвечни Боже, помилвай ни!

Слава, и ныне, глас 2, от преп. Касия:

Когато Август стана единовластник на земята, прекрати се многовластието сред хората; а когато Ти се въчовечи от чистата Дева, премахна се многобожието на идолите; страните по света се подчиниха на едно земно царство и народите повярваха в едната божествена Власт, хората се записаха според повелението на императора, а ние, вярващите, се записахме в името на Твоята божественост – нашия въчовечил се Бог! Велика е Твоята милост, слава Тебе!

Вход с Евангелие. Свете тихий...

Прокименът на деня, ако е понеделник, вторник, сряда и четвъртък вечерта, се пропуска. Ако е събота вечер, се пее Господ воцарися. Ако е петък преди празника или неделя преди 26 декември, се пее Великият прокимен, гл. 7: Кой бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който прави чудеса! (Кто Бог велий, яко Бог наш? Ты еси Бог, творяй чудеса).

Стих 1: Ти яви Своята мощ посред народите.

Стих 2: И си казах: ето моята тъга – десницата на Всевишния се е изменила.

Стих 3: Ще си спомням за делата на Господ; ще си спомням за Твоите древни чудеса.

И пак: Кой бог е велик... (Кто Бог велий...)

Паримии

Ще се чете из книга Битие (1:1-13)

В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.) И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро - ден трети.

Ще се чете из книга Числа (Числ. 24:2–3, 5–9, 17–18)

Дух Божий беше върху Валаама. И произнесе тая своя притча, като каза: колко са хубави твоите шатри, Иакове, твоите жилища, Израилю! Те се разстилат като долини, като градини край река, като алойни дървета, насадени от Господа, като кедри край вода; ще потече вода от ведрата му, и семето му ще бъде като големи води, царят му ще надмине Агага, и царството му ще се въздигне. Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог, ще погълне враждебните нему народи, ще строши костите им, и със стрелите си ще порази (врага). Прострял се е, лежи като лъв и като лъвица; кой ще го събуди? Благословен да бъде, който те благославя, и проклет - който те проклина! Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава всички Ситови синове. Едом ще бъде завладян, Сеир ще бъде завладян от враговете си, а Израил ще покаже силата си.

Ще се чете из пророчеството на Михей (Мих. 4:6–7; 5:2–4)

В оня ден, казва Господ, ще събера, що е хромо, и ще съединя, що е разгонено, и ония, върху които съм напратил беди. И ще направя хромото остатък и далеко пръснатото – силен народ, и Господ ще царува над тях на планина Сион отсега и довека. Тъй казва Господ: И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Юдини? От тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни. Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя. Ще застане Той и ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог, - и те ще живеят безопасно, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.

Тропар, глас 6: Тайно се роди в пещера, Спасителю, но небето за Тебе на всички проповядва чрез звездата, която сякаш стана му уста, а тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих 1: Основите на Йерусалим са върху светите планини — люби Господ Сионската врата повече от всички Иаковови обиталища. Преславни неща се говореха за тебе, граде Божий. Ще спомена Раав и Вавилон на знаещите ме. (Пс. 86:1–4А)

Същият тропар: Тайно се роди в пещера…

Стих 2: И ето – другородци, и Тир, и люде етиопци, – те се родиха там. Човек ще нарече планина Сион Майка, и в нея се роди Човек и Сам Всевишният я основа. (Пс. 86:4Б–5)

Изпява се краят на тропара: А тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Стих 3: Господ ще разкаже в писанието на людете и князете онова, що стана в него, защото жилището на всички веселящи се е в Тебе. (Пс. 86:6–7)

Изпява се пак краят на тропара: А тя Ти доведе мъдреците...

Слава: А тя Ти доведе мъдреците...

И ныне: А тя Ти доведе мъдреците...

И пак целия тропар, глас 6: Тайно се роди в пещера, Спасителю, но небето за Теб на всички проповядва чрез звездата, която сякаш стана му уста, а тя Ти доведе мъдреците, които с вяра Ти се поклониха; заедно с тях помилуй ни!

Ще се чете из пророчеството на Исайя (Ис. 11:1–10)

Тъй казва Господ: И ще покара младочка от Иесеевия корен, и клон ще израсне от корена му; и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат. Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца. Пояс на кръста Му ще бъде правдата, и пояс на бедрата Му – истината. Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо.Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето. И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава.

Ще се чете из пророчеството на Варух (Вар. 3:36–38; 4:1–4)

Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля. След това Той се яви на земята и живя между людете. Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат. Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й! Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ. Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.

Ще се чете из пророчеството на Даниил (Дан. 2:31–36, 44–45)

И рече Даниил на Навуходоносор: Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му - от сребро, коремът и бедрата му - медни, пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени. Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя. Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи. И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а самó ще стои вечно, понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!"

Тропар, глас 6: Ти възсия от Девата, Христе, духовно Слънце на правдата, и звездата показа Тебе – Невместимия, вместил се в пещера; научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!”

Стих 1: Господ царува, в благолепие Той се облече, облече се Господ в сила и се препаса, понеже утвърди вселената и тя няма да се поклати. Готов е престолът Ти извечно - от века си Ти! (Пс. 92:1-2)

Същият тропар: Ти възсия от Девата, Христе,…

Стих 2: Издигнаха реките, Господи, издигнаха реките гласовете си. (Пс. 92:3)

Изпява се краят на тропара: Научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!”

Стих 3: Ще възземат реките отъпканите свои пътища при гласа на много води, дивни са морските въздигания — дивен е във висините Бог! Твоите свидетелства се показаха твърде верни, на Твоя дом подобава святост, Господи, в дни безчет. (Пс. 92:4Б-5)

Изпява се пак краят на тропара: Научил си мъдреците да Ти се покланят...

Слава: Научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!” И ныне: същото.

И пак тропара, глас 6: Ти възсия от Девата, Христе, духовно Слънце на правдата, и звездата показа Тебе – Невместимия, вместил се в пещера; научил си мъдреците да Ти се покланят и заедно с тях Те величаем: „Подателю на Живота, слава на Тебе!”

Ще се чете из пророчеството на Исайя (Ис. 9:6–7)

Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.

Ще се чете из пророчеството на Исайя:

И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. Тогава Исая рече: слушайте, прочее, доме Давидов! Нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог? Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото, преди този Младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, Той няма да се подчини на порока, за да избере доброто. И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: Магер-шелал-хаш-баз (скоро идва грабежа на плячката). И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз; защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, - богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар.

С нас е Бог, разберете, народи, и се покорявайте! Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете! Кроите заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог! (Ис. 7:10–16; 8:1–4, 8–10)

Прокимен, глас 4: Господ ми рече: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих. Стих: Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство и в Твое владение – краищата на земята. (Пс. 2:8Б- 9)

Ще се чете из посланието на св. ап. Павел до галатяни.

Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня. Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: „и на семената”, като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти”, което е Христос.  Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание. Прочее защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник. Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона; но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.   

Алилуйя, глас 5: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна”. Стих: Жезъл на сила ще ти изпрати Господ от Сион; господствай посред враговете си. Стих: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае. (Пс. 109:1-3Б)

Ще се чете из светото Евангелие от Лука (Лк 2:1–20) (от амвона)

През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. 

Когато празникът се случи във вторник, сряда, четвъртък, петък или събота, продължава се нататък по реда на Василиевата света литургия. Ако се падне в неделя или понеделник, продължава вечерната:

Сугуба ектения.

Сподоби ни, Господи, през тази нощ да се запазим от грях. Благословен си, Боже на нашите отци и хвално и прославено да е името Ти во-веки, амин! Да бъде, Господи, милостта ти над нас според както Ти се уповаваме. Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби! Благословен си, Владико, вразуми ме чрез Твоите наредби! Благословен си, Ти Светий, просвети ме с Твоите наредби! Твоята милост, Господи, е вечна, делата на ръцете Си не изоставяй: на Тебе подобава хвала, на Тебе подобава пение, на Тебе слава подобава – на Отца и Сина, и Светия Дух сега и всякога, и във вечните векове, амин!

Просителна ектения.

Стиховни стихири, самогласни, от патр. Герман, глас 2:

Велико и преславно чудо стана днес: Девата ражда и утробата й не изпитва промяна        , Словото се въплъщава и не се разлъчва от Отец; ангелите заедно с пастирите славят и ние с тях зовем: „Слава във висините Богу и на земята – мир!”

Стих: От утроба преди денница родих Те, кле се Господ и няма да се разкае.

Глас 3. Днес Девата ражда Твореца на всичко, Едем Му принася пещера, а на живеещите в мрак звезда показва Слънцето – Христос; мъдреците, просветени от вярата, се поклониха с дарове и пастирите видяха чудото, а ангелите възпяха и казваха: „Слава във висините Богу!”

Стих: Рече Господ Господу моему: „Седни от дясната Ми страна, докле положа враговете Ти в подножието на нозете Ти.“

Когато Господ Иисус се роди във Витлеем Юдейски, от изток дойдоха мъдреци и се поклониха на въчовечилия се Бог, и като отвориха усърдно своите съкровищници, те Му поднесоха драгоценни дарове: чисто злато – като на Цар на вековете и тамян – като на Бог на всичко, а като на безсмъртния тридневен Мъртвец – смирна; всички народи, елате да се поклоним на Родилия се за спасението на нашите души.

Слава, глас 4, от преп. Йоан Дамаскин: Развесели се, Йерусалиме, и тържествувайте всички, които обичате Сион! Днес древните вериги на Адамовата присъда се разкъсаха и ни се отвори раят, змията беше победена, защото видя, че тази, която тя някога прелъсти, сега е станала майка на Създателя. Каква дълбина на богатството на премъдрост и знание у Бога! Тази, която донесе смърт на всяка плът и беше оръдие на греха, чрез Богородица стана начало на спасението на целия свят, защото от нея се ражда Младенец – Всесъвършеният Бог и с раждането Си Той запечатва девството й, като чрез пелените Си разчупи веригите на греха и чрез Своето младенчество изцелява Евините скръбни родилни мъки. Затова нека ликува цялото творение и да играе, защото Христос дойде, за да го обнови и да спаси душите ни.

И ныне: В пещера се Ти посели, Христе Боже, и ясли Те приеха, а пастирите и мъдреците Ти се поклониха; тогава се изпълни проповядваното от пророците и ангелските сили се удивяваха, зовейки така: Слава на Твоето снизхождение, единствени Човеколюбче!

Тропар (три пъти), глас 4:

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

УТРИННА

На Бог Господ, тропар, гл. 4 (три пъти)

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

Малка ектения

Първи седален, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе:

Станал доброволно младенец заради нас, дълготърпе­ли­ви Спасителю, в ясли на безсловесни си бил положен, а пастирите и ангелите те възпяха, казвайки: слава и хвала на Христос, нашия Бог, родения на земята и обожествилия съществото на земнородните!

Слава, и нине, същия.

Малка ектения

Втори седален, гл. 3, по Красоте девства:

Просия твоята благодат в света, всевъзпявана Богородице, защото по плът си носила в утробата си Предвечния и Непостижимия, Единосъщния на невидимия Отец, едното и несливаемо Божество на Троицата. Затова и непрестанно ти пеем: радвай се, чиста Дево и майко!

Слава, и нине, същия.

Малка ектения

Величание: Величаем Те, Животодавче Христе, Който заради нас сега се роди по плът от непозналата мъж и пречиста Дева Мария.

Седален след полиелея, гл. 4, по Удивися Йосиф.

Елате, верни, да видим къде се роди Христос, да последваме къде отива звездата с мъдреците – източ­ните царе; там ангелите непрес­танно възпяват, пастирите свирят достойна песен и казват: слава във висините на Този, Който днес в пещера се роди от Дева и Богородица във Витлеем Юдейски.

Слава, и нине, същия.

От юности моея...

Прокимен, гл. 8: Цяла земя да ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име, Вишний! Стих: Възкликни към Бога, цяла земьо!

Евангелие от Матея (1:18-25)

Рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Йосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог. Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.

След 50-ти псалом, вместо Молитвами пеем:

Слава на Отца и Сина, и Светия Дух: Всичко днес се изпълва с радост, защото Христос се роди във Витлеем.

И сега, и винаги, и во веки веков: Всичко днес се изпълва с радост, защото Христос се роди във Витлеем.

Помилвай ме, Боже, по великата Си милост и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.

Самогласна стихира, гл. 6:

Слава във висините Богу и на земята мир! Днес Витлеем приема Седящия винаги с Отца, днес ангелите благолепно славословят родения Младенец: слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

Литийна молитва

Канон

Кондак: Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Не­прис­тъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пъту­ват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог.

Икос: Дойдете да видим: Витлеем отвори рая, намерихме храна на тайно място, елате да приемем истинската райска храна в пещерата; там се яви не­на­поен корен, от който произраства прошката на греховете; там се появи кладенец неизкопан, от който в древност Давид поиска да пие; там Дева роди Младенеца и утоли жаждата на Адам и на Давид. Затова и ние да отидем там, където се роди Младенец – предвечният Бог.

Синаксар: В двадесет и петия ден на този месец празнуваме раждането по плът на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос. Бог се ражда, майката е Девица. Какво друго по-невиждано нещо е видяло творението? Девицата Мария роди Бога на двадесет и пети. На Него подобава слава и власт во веки веков. Амин!

Катавасии двойни.

Песен 1.

І. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – извисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото Той се прослави!

ІІ. В древност Вседържителят извърши чудо и спаси народа, като направи суша от развълнуваните води на морето, а като се роди от Девата по Свое желание, предлага ни достъпен път към небето; прославяме Го като равен по същност и на Отец, и на човеците.

Песен 3.

І. Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род!

ІІ. Приеми благосклонно песните на рабите Ти, Благодетелю, като смириш надменните подигравки на врага (ни – дявола), всевиждащи и благи Господи, и извисиш над греха непоклатимо утвърдени върху основата на вярата ония, които Те възпяват.

Песен 4.

І. Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, си дошъл (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!

ІІ. Възпявайки в древност възраждането на човешкия род, пророк Авакум възвестява предобраза, който неизказано се е удостоил да види: Словото като малко дете излязъл от планината – Девата за обнова на народите.

Песен 5.

І. Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.

ІІ. Христе, дойди при нас, които сега с бодър дух Ти пеем песен като на Благодетел, и ни освободи от тъмните дела на мрачната заблуда, като ни дариш достъпния път, по който да възхождаме, за да намерим (небесна) слава.

Песен 6.

І. Морското чудовище освободи Йона като младенец от утробата си – невредим, както го беше погълнал. Така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена.

ІІ. Йона, обитавайки в морските дълбини, се молеше да дойдеш, Христе (Боже), и да успокоиш бурята; а аз, ранен от стрелата на мъчителя, се моля на Тебе, Унищожителя на злините: по-скоро дойди да отстраниш моята леност.

Песен 7.

І. Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже на отците ни!”

ІІ. Тримата млади мъже, изпълнени с любов към Всецаря (Христос) презряха богохулната необузданост на страшно гневния тиранин, затова неописуемият пламък отстъпи пред тях, които пееха на Господ: благословен си во веки!

Песен 8.

І. Даващата прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася во веки!”

ІІ. Тримата младежи, като стояха сред пламтящия огън в Стария Завет без да изгарят, предизобразиха утробата на Девата, която, оставайки запечатана, роди свръхестествено. Божията благодат, извършила и двете с едната чудотворна сила, насърчава народите да славят Бога.

Песен 9.

І. Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

ІІ. По-лесно е за нас от страх да си изберем мълчанието, защото не носи опасност, но е трудно, Дево, от любов да плетем стройно подредени химни. Ти обаче, Майко, давай ни сила според нашето усърдие и воля.

Не пеем Честнейшую, а припе­ва на празника: Величай, душо моя, по-честитата и по-славната от небесните войн­ства, пречистата Дева Богородица. И ирмоса:

Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.

Вторият хор изпява същия ирмос и припев. А на останалите 6 припева припяваме следващия ги тропар по веднъж:

Величай, душо моя, Бога, Който по плът се роди от Дева.

Величай, душо моя, Царя, Който се роди в пещера.

Мъдреците, гледайки дивния път на необичайната нова, неотдавна засияла небесна звезда, свидетелстваха за Царя Христос, роден на земята във Витлеем за нашето спасение.

Величай, душо моя, Бога, Комуто се покланят мъдреците.

Величай, душо моя, Възвестения на мъдреците от звездата.

Мъдреците питаха: къде е новороденото Дете-Цар, Чиято звезда се появи? Защото ние дойдохме да Му се поклоним. Побеснелият Ирод се смути и замисли, богоборецът, да убие Христос.

Величай, душо моя, чистата Дева и едничка Богородица, която роди Царя Христос.

Мъдреците и пастирите дойдоха да се поклонят на Христос, Който се роди в град Витлеем.

Ирод проучи времето на звездата, под чието ръководство мъдреците се поклониха с дарове на Христос във Витлеем; водени от нея към отечеството си, те оставиха излъган страшния детеубиец.

След това пеем припевите на втория канон:

Днес Девата ражда Владиката в пещерата.

И ирмоса: По-лесно е за нас от страх да си изберем мълчанието, защото не носи опасност, но е трудно, Дево, от любов да плетем стройно подредени химни. Ти обаче, Майко, давай ни сила според нашето усърдие и воля.

А вторият хор пее припев:

Днес Владиката се ражда като младенец от майката-Дева.

И същия ирмос: По-лесно е за нас...

Следващите припеви пеем към съответния тропар:

Днес пастирите виждат Спасителя повит в пелени и лежащ в ясли.

Днес Владиката като незначителен Младенец е повит в стари дрехи.

Днес всяка твар се весели и се радва, защото Христос се роди от младата Дева.

Видели неясните образи и чезнещите сенки на Словото, новопоявило от заключените врата, чиста майко, ние Го приемаме за истинската светлина и по достойнство благославяме твоята утроба.

Небесните сили възвестяват на света Родилия се Спасител, Господ и Владика.

Вместо Слава: Величай, душо моя, властта на триипостасното и неразделно Божество.

Вместо И ныне: Величай, душо моя, онази, която ни избави от клетвата.

Христолюбивият народ, удостоил се да получи желаното и Божието присъствие, сега се утешават с възраждането, защото даваш живоносната благодат, чиста Дево, да се поклоним на небесната слава.

Накрая двата хора, като се съберат, пеят първия припев на празника и ирмоса: Виждам странно и преславно тайнство... След това пеят припева и ирмоса на втория канон: По-лесно е за нас от страх...   

Малка ектения

Светилен (три пъти): Посети ни свише нашият Спасител, Изтокът на изтоците, а ние, седящите в тъмнина и смъртна сянка, намерихме истината, защото от Дева се роди Господ.

Хвалитни стихири на Всякое дихание, на 4, гл. 4, от Андрей Йерусалимски:

Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.

Веселете се, праведници, радвайте се, небеса, заиграйте, планини! Христос се роди и Дева седи, държейки в обятията си подобно на херувимите въплътеното Бог Слово, пастирите прославят Родения, мъдреците принасят дарове на Владиката, ангелите възпяват и казват: непостижими Господи, слава на Тебе!

Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.

Богородице Дево, която роди Спасителя, ти обезсили предишната клетва на Ева, защото по благоволението на Отец стана майка, носеща в утробата си въплътеното Божие Слово; тайната не се нуждае от изпитване, затова всички само с вяра я славим, като зовем заедно с тебе (Богородице) и казва­ме: неизказани Господи, слава на Тебе!

Хвалете Го с тимпàни и хорà, хвалете Го със струни и оргàни.

Елате да възпеем майката на Спасителя, която и след раждането пак остана девица: радвай се, одухотворени граде на Царя и Бога, в който Христос се засели и извърши спасението; заедно с Гавриил те възпяваме, с пастирите те сла­вим и казваме: Богородице, моли Въплътилия се от тебе да ни спаси!

Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с гръмогласни ким­­­ва­ли. Всичко, що диша, да хвали Господ!

Отец благоволи Словото да стане плът и Дева роди въчовечили­я се Бог, звездата Го възвестява, мъдреците се покланят, пастирите се дивят и тварите се радват.

Слава, гл. 6, от патр. Герман:

По време на Твоето пришествие на земята стана първото преброяване по вселената; императорът издаде такава заповед, понеже тогава Ти пожела да запишеш имената на човеците, които вярват в Твоето рождество, за да се обнови Твоето вечно безначално Царство. Затова като на Бог и Спасител на нашите души и ние Ти принасяме вместо паричен данък богатството на православното богословие.

И сега, гл. 2, от преп. Йоан Дамаскин:

Днес Христос във Витлеем се ражда от Дева, днес Без­на­чал­ният се начева и Словото се въплъщава, небесните сили се радват и земята с човеците се весели, мъдреците поднасят дарове, пастирите проповядват чудото, а ние непрестанно пеем: слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.

Велико славословие

Тропар на празника (три пъти):

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!

Когато празникът се падне в неделя или понеделник, се служи Василиева литургия, а в другите дни – Златоустова.

На литургията

Антифон 1

Стих 1: Изповемся Тебе Господи, всем сердцем моим, повем вся чудеса Твоя. (Пс. 9:2)

Припев: Молитвами Богородици, Спасе, спаси нас.

Стих 2: В совете правих и сонме, велия дела Господня. (Пс 110:1Б – 2А)

Стих 3: Изыскана во всех волях Его. (Пс 110:2Б)

Стих 4: Исповедание и великолепие дело Его и правда Его пребивает в век века. (Пс. 110:3)

Слава… и нине… Молитвами Богородици, Спасе, спаси нас.

Антифон 2

(Пс. 111) Стих 1: Блажен муж бояйся Господа, в заповедех Его восхощет зело.

Припев: Спаси ни, Сине Божи, рождейся от Деви, поющия Ти: алилуия.

Стих 2: Силно на земли будет семя Его, род правих благословится.

Стих 3: Слава и богатство в дому Его, и правда Его прбивает в век века.

Стих 4: Возсия во тме свет правим, милостив и щедр и праведен.

Слава… и нине… Единородний Сине и Слове Божий…

Антифон 3, Пс. 109: Стих 1: Рече Господ Господеви моему: седи одесную Мене.

Тропар: Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе! // Рождество Твоè, Христè Боже наш, возсия мѝрови свет рàзума: в нем бо звездам служàщии звездòю учахуся Тебè клàнятися Солнцу правди, и Тебè вèдети с висотѝ Востòка: Господи, слава Тебè.

Стих 2: Дондеже положу враги Твоя, подножие ног Твоих.

Стих 3: Жезл сили послет ти Господ от Сиона, и господствуй посреде врагов Твоих.

Стих 4: С Тобою начало в день сили Твоея, Боже наш.

Входно (Пс. 109:3В – 4): От утробата Си преди Денница те родих, закле се Господ, и няма да се разкае, Ти си йерей во веки по чина на Мелхиседек. Спаси ни, Сине Божий, рождейся от Деви, поющия Ти: алилуия.

Тропар: Твоето раждане, Христе Боже наш... // Рождество Твоè...

Слава… и нине… Кондак, гл. 3:

Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Не­прис­тъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пъту­ват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог. // Дева днесь Пресущественнаго  раждает, / и земля вертеп Неприступному приносит. / Ангели с пастырьми славословят, / волсви же со звездою путешествуют: / нас бо ради родися / Oтроча Младо, Превечный Бог.

Вместо Святий Боже: Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся. Алилуйя. (3 пъти)

Прокимен, гл. 8: Цяла земя да ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име, Вишний! Стих: Възкликни към Бога, цяла земьо, възпявайте името Му! (Пс. 65:4, 1Б – 2)

Апостол - Към Галатяни чтение (4:4-7)

Братя, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.  

Алилуйя, гл. 1

Небесата проповядват славата на Бога и за делата на ръцете Му възвестява твърдта. Стих: Ден на ден реч предава и нощ на нощ знание открива (Пс. 18:2-3)

Евангелие от Матей (2:1-2)

Когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос? А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля". Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.

Вместо Достойно ест, пеем ирмоса на 9-а песен от канона: Величай, душе моя... Таинство странное...

Причастен: Избавление посла Господ людем своим. Алилуия. (3 пъти)

Вместо Видехом свет истинний - тропара на празника.

Отпуст: „Родилият се в пещера и легнал в ясли заради нашето спасение Христос, истинският наш Бог...”.

Редакция на превода: Иван Ж. Димитров


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6qf6r 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]