Служба за Преображение Господне на български

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2) – същата стихира

Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3)

Преди Твоето Разпятие, Господи, Ти взе учениците Си на висока планина и се преобрази пред тях, като ги озари с лъчите на силата Си, желаейки да им покажеш от една страна с човеколюбие, а от друга – с могъщество сиянието на Възкресението; удостой и нас с него в мир, Боже, като Милостив и Човеколюбец.

Стих: Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:4) – същата стихира

Стих: Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото. Нека се уповава Израил на Господа! (Пс. 129:6-7А)

Планината, която някога беше покрита с мрак и дим, сега е почитана и свята: на нея стояха Твоите нозе, Господи; защото съкровеното предвечно тайнство стана явно в последните дни чрез Твоето страшно преображение пред Петър, Яков и Йоан, които, като не понесоха сиянието на дрехите Ти, паднаха по лице на земята и обхванати от изумление, с удивление гледаха Моисей и Илия да разговарят с Тебе за онова, което щеше да стане с Тебе; и глас от Отец свидетелстваше с думите: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте! Той дарява света с велика милост.

Стих: Защото има милост у Господа и изобилно изкупление в Него, Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония. (Пс. 129:7Б-8) – същата стихира.

Стих: Всички народи, хвалете Господа; всички народи Го приветствайте!

На висока планина се преобрази Спасителят пред върховните Си ученици и славно просия, показвайки, че които се отличат с високи добродетели, ще се удостоят с божествената слава; а разговарящите с Христос Моисей и Илия показаха, че Той владее над живи и мъртви и че Оня, Който в древност говори чрез закона и пророците, е Бог, за Когото гласът на Отца свидетелства от светлия облак с думите: Слушайте Този, Който с кръста плени ада и на мъртвите дарува вечен живот!

Стих: Защото Неговата милост е укрепена над нас и истината Господна остава завинаги. – същата стихира

Слава и ныне, гл. 6, от св. патр. Анатолий:

Предизобразявайки Своето възкресение, Христе Боже, Ти взе тогава тримата Си ученици Петър, Яков и Йоан и се изкачи на Тавор; и когато Ти се преобрази, Спасе, Таворската планина се покри със светлина; Твоите ученици, Слове, се хвърлиха на земята, не можейки да гледат невидимия Ти образ, ангели Ти служеха със страх и трепет, небесата се уплашиха, земята затрепери, виждайки на земята славата на Господа.

Вход. Прокимен на деня.

Паримии:

Четиво от кн. Изход, гл. 24

Рече Господ на Моисея: „Възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука“. И стана Моисей с Иисуса, своя служител, и възлезе Моисей на Божията планина, а на стареите каза: „Останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях“. И възлезе Моисей на планината и облак покри планината, и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ повика Моисея изсред облака. А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда. Моисей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Моисей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.

Четиво от кн. Изход, гл. 33-34

В ония дни Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията. Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: „Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи“; и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ. Господ му каза: Сам Аз ще вървя пред тебе и ще те заведа в покоище. Отговори Му Моисей: ако не дойдеш Ти Сам с нас, то и не ни извеждай оттук; защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? Нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята. И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име. Моисей каза: покажи ми славата Си. Отговори Господ на Моисея: Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася Моето име на Господ пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля. И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив. И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала. И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина; и кога си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо за тебе. И стана Моисей сутринта рано и възлезе на Синай планина, както му заповяда Господ. И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него Моисей и призова името Господне. И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог щедър и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и истинен! И веднага падна на земята Моисей и се поклони на Господа.

Четиво от Трета книга Царства, гл. 19

В ония дни дойде Илия във Вирсавия, която е в Иудея, и остави там отрока си, а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и легна, та заспа под хвойната. И ето, някой се докосна до него и му каза: стани, яж и пий. Илия погледна, и ето до главата му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа. И се върна Ангелът Господен повторно, докосна се до него и каза: стани, яж и пий, понеже те чака дълъг път. Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив. И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър и там е Господ. Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И Господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и помажи Елисея, Сафатовия син, за пророк вместо себе си.

Литийни стихири, гл. 2:

Ти, Който със Своята светлина освети цялата вселена, се преобрази на висока планина, Благи, показвайки на учениците Си Своето могъщество, защото избавяш света от престъплението; затова Ти зовем: Милосърдни Господи, спаси нашите души!

Христе Боже, Който се преобрази в слава на планината Тавор и показа на Своите ученици славата на Твоето божество, озари и нас със светлината на познанието за Тебе и ни насочи по пътя на Твоите заповеди, защото единствен си благ и човеколюбив!

Христос, Който е Светлината, съществуваща преди слънцето, като живееше в плът на земята и преди Кръста извърши боголепно всичко от Своя страшен промисъл, днес на планината Тавор тайнствено показва образа на Троицата, защото изведе със Себе Си насаме тримата най-изрядни от учениците, Петър, Яков и Йоан, и като скри отчасти възприетата плът, се преобрази пред тях, показвайки благолепието на първоначалната красота, макар и не напълно, и като едновременно ги уверява, но и ги щади, за да не би заедно със зрението да загубят и живота си, та да видят само доколкото могат да понесат телесните им очи. И доведе най-видните от пророците, Моисей и Илия, които съгласно свидетелстват за Неговото божество и че Той е истинското сияние от същността на Отец, Който владее над живи и мъртви; затова и облак като сенник ги покри, и гласът на Отца свише от облака гръмогласно свидетелства и каза: Този е Когото без отделяне родих от утробата преди утринната звезда,[1] Моят възлюбен Син, Когото пратих да спаси тези, които се кръщават в името на Отец и Син, и Свети Дух и изповядват с вяра, че е неразделна едната власт на Божеството, Него слушайте! Сам Ти, Човеколюбче Христе Боже, озари и нас със светлината на непристъпната Ти слава и като Преблаг ни покажи достойни наследници на вечното Ти царство!

Слава, гл. 5: Дойдете да се изкачим на планината Господня и в дома на нашия Бог и да съзрем славата на Неговото преображение, слава като на Единороден от Отец, от Светлината да приемем светлина и възвисени духом да възпеем единосъщната Троица во веки.

И ныне, гл. 5: Боговидецът Моисей и огненият колесничар Илия, стигнал необгорен небесата, щом Те видяха в облака при Твоето преображение, Христе, засвидетелстваха Те като Творец и Изпълнител на закона и пророците; заедно с тях и нас удостой с Твоето просвещение, Владико, за да Те възпяваме во веки.

Стиховни стихири, самогласни, гл. 1:

Този, Който в древност разговаря с Моисей на планина Синай чрез образи и каза: Аз съм Вечносъществуващият, днес се преобрази на планина Тавор пред учениците Си и показа първоначалната красота на образа (Божи), възприел в Себе Си човешката същност, и постави за свидетели на тази благодат Моисей и Илия, направи ги причастници на радостта, които предвъзвестяват Твоето славно и чрез Кръста спасително Възкресение.

Стих: Твои са небесата и Твоя е земята. (Пс. 88:12)

Богоотецът Давид чрез Духа предвидя Твоето, на Единородния Син, идване при човеците в плът и отдалеч призова творението към веселие, като възкликва пророчески: Тавор и Ермон за Твоето име се радват. Защото, като се изкачи на планината с учениците Си, Спасителю, и се преобрази, Ти отново направи да засияе помраченото Адамово естество, като го претвори в славата и сиянието на Твоето божество; затова Ти зовем: Създателю на всичко, Господи, слава на Тебе!

Стих: Тавор и Ермон за Твоето име се радват. (Пс. 88:13)

Безначални Христе, когато избраните от апостолите видяха на планината на преображението непоносимото изливане на Твоята светлина и непристъпното Ти божество, божествен възторг ги облада и, обгърнати от светъл облак, слушаха Отеческия глас да потвърждава тайнството на Твоето въчовечаване, че и след въплъщението Ти си единствен Син единороден и Спасител на света.

Слава и ныне, гл. 5: На Петър, Йоан и Яков, избраните Твои ученици, Господи, Ти днес на планината Тавор показа славата на Твоя божествен образ, защото те видяха Твоите дрехи засияли като светлина и лицето Ти – по-ярко от слънце, и като не можеха да съзерцават Твоето непоносимо сияние, паднаха на земята, съвсем безсилни да погледнат, но чуха глас, който свидетелстваше свише: „Този е Моят Син възлюбен, дошъл в света да спаси човека!“.

Тропар на празника, гл. 7:

Преобрази се на планината, Христе Боже, като показа на Твои­те ученици славата Си, доколкото можаха (да я видят); по молитвите на Богородица да осияе и нас, грешните, Твоята вечна светлина, Подателю на светлината, слава на Тебе. (три пъти)

НА УТРИННАТА

на Бог Господ, тропар, гл. 7, три пъти.

Преобрази се на планината, Христе Боже, като показа на Твои­те ученици славата Си, доколкото можаха (да я видят); по молитвите на Богородица да осияе и нас, грешните, Твоята вечна светлина, Подателю на светлината, слава на Тебе. (три пъти)

Малка ектения

Свещеникът: Защото Твоя е властта и Твое е царството и силата, и славата…

Първи седален, гл. 4, по Удивися Иосиф:

Когато се преобрази на планината Тавор, Ти показа как ще се изме­нят човеците при Твоето второ славно и страшно пришествие; Илия и Моисей говореха с Тебе, а тримата ученици, които извика, като видяха Твоята слава, се удивиха от блясъка Ти, Владико; както тогава ги осия със Своята светлина, просвети и нашите души.

Слава, и нине, същия:

Втори седален, гл. 4, същия подобен:

На планината Тавор се преобрази, Иисусе, и светъл облак на Твоята слава се разпери, и като сенник покри апостолите: затова те паднаха ничком на земята, като не можеха да гледат свиянието на непристъпната слава на Твоето лице, безначални Спасителю, Христе Боже, както тогава ги осия със Своята светлина, просвети и нашите души.

Слава, и нине, същия:

Полиелей и величания

Малка ектения

Свещеникът: Защото е благословено Твоето име, и величествено е царството Ти, на Отец и Син, и Свети Дух… Амин.

Седален след полиелея, гл. 4, по Вознесийся:

Като се изкачи с учениците Си на планината и заблестя в славата на Отец, Моисей и Илия застават до Тебе, представителите на закона и про­роците като на Бог служат на Тебе, Чието Синовство по естество заяви Родилият Те, като Те нарече Син; Него възпяваме заедно с Тебе и Духа.

Слава, и нине, гл. 8, по Повеленное:

Благодетелю Христе, на светата планина си показал скрития под плътта блясък на Твоята същност и божествено благолепие, като си про­сиял пред учениците, които бяха с Тебе, и като разбраха, че Твоята слава е непоноси­ма (за човек), извикаха: Ти си свят, защото, бидейки непристъпен, Ти си станал видим по плът в света, единствен Човеколюбче.

Степенни (стъпални), гл. 4

Антифон 1-ви, повтаряме стиховете:

От моите младини много страсти ме нападат; но Сам Ти ме защити и спаси, Спасителю мой.

Ненавиждащите Сион, засрамете се от Господ, защото ще бъдете изсушени като трева от огън.

Слава: Чрез Светия Дух се оживява всяка душа и с чистотата свещенотайнствено се възвисява пред троичната Единица.

И ныне: От Светия Дух текат благодатните струи, които напояват за плодоносене цялото творение.

Прокимен, гл. 4: Тавор и Ермон за Твоето име се радват. (Пс. 88:13)

Стих: Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал. (Пс. 88:12)

Евангелие (Лука 9:28-36)

Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим. А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, – без да знаеше, що говори. Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте. И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.

Псалом 50

След 50-ти псалом – Слава:

Всичко днес се изпълни с радост, Христос се преобрази пред учени­ци­те.

И сега: същото.

Самогласна стихира, гл. 5:

Малка част от Твоето божество, Спасителю, Ти показа на изкачилите се с Тебе на планината и ги направи проповедници на Твоята небесна слава; затова те с възторг говореха: добре ни е да останем тук; заедно с тях и ние възпяваме во веки Тебе, преобразилия се Спасител Христос.

Литийна молитва (дяконът)

Народът: Господи помилуй (12 пъти).

Свещеникът: По милостта и щедростите на…

Канони на св. Козма Маюмски, гл. 4 и на св. Йоан Дамаскин, гл. 8

Превод: о. Иван Латковски

Песен 1

Ирмос: Израилските ликове преминаха без да намокрят нозе през Червеното море и мократа дълбина и като видяха вражеските колесници, потопени в нея, с радост пееха: „Нека да възпеем нашия Бог, защото се прослави!“.

Припев: Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Възвестявайки словата на живота за царството Божие на Своите приятели, Христос каза: „Познайте в Мене Отца, когато просияя в непристъпна светлина, и с радост пейте: „Нека да възпеем нашия Бог, защото се прослави!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

В силата на народите се облечете, приятели-ученици, и дивно се възвеличете в тяхното богатство, защото със слава ще се изпълните, когато се явя сияещ по-светло от слънце и с радост ще възпеете: „Нека да възпеем нашия Бог, защото се прослави!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Просиявайки днес на Таворската планина, Христос разкри на учениците, както обеща, образа на Божието сияние; а те, изпълнени със светоносни божествени зари, в радост пееха: „Нека да възпеем нашия Бог, защото се прослави!“.

Втори канон

Ирмос: Като мина през водата като по суша и избягна египетското зло, израилтянинът викаше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

В древност Моисей, съзирайки пророчески в морето славата Господня в облак и в огнен стълб, зовеше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Съзерцавайки като зад скала Невидимия под прикритието на обоженото тяло, Боговидецът Моисей зовеше: „Да възпеем нашия Избавител и Бог!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти на планината на закона и на Тавор видим беше за Моисей: в древност – в мрак, а сега – в непристъпната светлина на Божеството.

Песен 3

Ирмос: Изнемогна лъкът на силните, а немощните се препасаха със сила; затова сърцето ми се утвърди в Господа.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Обличайки се в целия Адам, Христе, Ти обнови помраченото в древност естество и чрез преображението на Своя лик го обожи.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Христос, Който в древност водеше Израил през пустинята като огнезрачен Стълб и Облак, днес на планина Тавор засия с неизказана светлина.

Втори канон

Ирмос: Създателю на небесния свод, Господи, и Устроителю на Църквата, утвърди Ме в любовта към Тебе, Ти, Който си предел на желанията, утвърждение на верните, едничък Човеколюбче.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Славата, която преди осени скинията и Твоя угодник Моисей, бе предобраз на Твоето неизразимо преображение, което възсия на Тавор, Владико.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

С Тебе, Единородни Слове, на планина Тавор се изкачиха първовърховните апостоли и заедно застанаха с Моисей и Илия като Божии служители, единствен Човеколюбче.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Бидейки Бог Слово, Ти стана изцяло Човек, съединявайки човешката природа със съвършеното божество в Твоето Лице, Което в две естества видяха Моисей и Илия на Таворската планина.

Седален, гл. 4.

На планината Тавор Ти се преобрази, Боже, между премъдрите Илия и Моисей, с Яков и Петър, и Йоан, а Петър, като се съвзе, Ти говореше така: добре е да направим тук три сенника – един за Моисей и един за Илия, и един за Тебе, Владико Христе! Ти, Който тогава ги озари с Твоята светлина, просвети нашите души!

Песен 4

Ирмос: Чух славния Ти промисъл, Христе Боже, че си се родил от Дева, за да избавиш от заблудата тия, които викат: „Слава на Твоята сила, Господи!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Начертавайки писания Закон на Синай, Христе Боже, Ти се яви в облак, огън, мрак и вихър: слава на Твоята сила, Господи!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

За да ни увериш в славния Ти промисъл, Христе Боже, Ти, като съществуващ преди вековете и Сам възхождащ на облак, просия неизказано на Тавор.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Предстояха като раби в беседа с Тебе, Владико Христе, тия, с които си беседвал в дим от огън, и в мрак, и в тих ветрец; слава на Твоята сила, Господи!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

За славния Ти Кръст, Христе, възвестиха дошлите на Тавор Моисей, който някога Те предвидя в огъня и къпиновия храст и Илия, който бе възнесен с огнена колесница.

Втори канон

Ирмос: От Твоята плът излизаха божествени лъчи, затова избраните от пророците и апостолите възпяха: „Слава на Твоята сила, Господи!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти, Владико, съхрани невредима къпината, обхваната от огън и показа богосияйната Си плът на Моисей, който пееше: „Слава на Твоята сила, Господи!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Скри се в лъчите на Твоето божество видимото слънце щом Те видя преобразяващ Се на планина Тавор, Иисусе мой; слава на Твоята сила, Господи!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Невещественият огън, който не изгаря телесното вещество, стана видим, когато Ти, Владико, Се яви на Моисей, на апостолите и на Илия, Един в две съвършени естества.

Песен 5

Ирмос: Ти отдели от светлината първосъздадения хаос, та в светлина да Те възпяват тварите, Създателю Христе, насочи в светлина и нашите пътища.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пред Тебе се преклониха времената, защото светлината и шестващото по небето слънце избледняха, когато Ти благоволи да измениш земния Си образ.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Ето Спасителя – викаха Моисей и Илия към учениците на светата планина Тавор – Христос, за Когото в древност предвъзвестихме като за истински Бог!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Неизменяемото естество се съедини с човешкото и проявявайки светлината, присъща на невещественото божество, неизказано пред апостолите възсия.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Виждайки Тебе, вечното Сияние, Христе, сияещо в Отеческата слава, учениците към Тебе зовяха: „В Твоята светлина насочи нашите пътища!“.

Втори канон

Ирмос: Защо ме отхвърли от Своето лице, Светлина неугасима, и чуждата тъма покри мене, окаяния? Но се моля: обърни ме и насочи моите пътища към светлината на Твоите заповеди.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Красноречивият език не може да изрази Твоето величие, защото Ти, Който владееш живота и господстваш над смъртта, представи на планината Таворска Моисей и Илия като свидетели на Твоето божество.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Създал с невидими ръце човека по Свой образ, Христе, Ти сега яви в това създание първообразната Своя красота вече не като в образ, но както си Ти Сам по естество, бидейки Бог и Човек.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Съединявайки в Себе Си неслитно две природи, Ти ни показа на планината Тавор горящия въглен на божеството, който изгаря греховете и просвещава душите и така удиви Моисей с Илия и първовърховните от учениците.

Песен 6

Ирмос: В скръбта си викнах към Господ и чу ме Бог на моето спасение.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Просиял на Тавор със светлина по-ярка от сиянието на слънцето, Христос ни просвети.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Качвайки се на планина Тавор, Ти се преобрази, Христе, и помрачавайки всяка заблуда, Ти нас просвети.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

В Тебе, Христе, познаха Бога на Тавор славните апостоли и в удивление преклониха колена.

Втори канон

Ирмос: Очисти ме, Спасителю, защото много са моите беззакония и ме изведи от дълбината на злините, моля Те; понеже към Тебе призовах, чуй ме, Боже на моето спасение!

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Какво велико и страшно видение днес се яви! От небето светеше сътвореното слънце, а от земята невещественото и несравнимо Слънце на Правдата възсия на планина Тавор.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

„Премина обезсилената сянка на Закона и дойде явно истината – Христос!“, възкликна Моисей на Тавор, виждайки Твоето божество.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Огненият стълб и облакът бяха за Моисей най-ярки предобрази на преобразяващия Се Христос и на благодатта на Духа, осенила Тавор.

Кондак, гл. 7: На планината се преобрази, Христе Боже, и учениците Ти видяха Твоята слава, докол­кото можеха да възприемат, та, когато Те видят разпъван, да разберат Твоето доброволно страдание и да проповядват на света, че Ти наистина си сияние на Отца.

Икос: Станете, лениви помисли на моята душа, винаги насочени към земята, вдигнете се и се издигнете на висотата на божествения възход, да побързаме към Петър и Зеведеевите синове, и заедно с тях да достигнем Тавор­ската планина, за да видим с тях славата на нашия Бог и да чуем гласа, който те чуха от висините и проповядваха сиянието на Отца.

В шестия ден на този месец празнуваме Преобразяването на нашия Господ Иисус Христос на Тавор­ска­та планина. Господи, преобрази и нашите сърца. Амин.

Песен 7

Ирмос: Авраамовите отроци във Вавилон някога победиха пламъка на пещта, възклицавайки в песни: „Боже на отците ни, благословен си!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Озарени от светлината на непристъпната слава, на планината Тавор апостолите зовяха към Христос: „Боже на отците ни, благословен си!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Наслаждавайки се на сиянието на божествения глас, на росоносния облак и на Твоите зари, Христе, апостолите пееха: „Боже на отците ни, благословен си!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Когато Петър Те видя на планина Тавор сияещ в непристъпна светлина, Христе, той викна: „Боже на отците ни, благословен си!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Пребъдвайки с Началника на живота Христос, когато от лицето Му заструя светлина синовете Зеведееви гръмко викнаха: „Боже на отците ни, благословен си!“.

Втори канон

Ирмос: Еврейските отроци в пещта с дръзновение победиха пламъка и превърнаха огъня в роса, викайки: „Благословен си, Господи Боже, во веки!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Сега на апостолите се откри невижданото – Божеството в плът, сияещо на планина Тавор, и те зовяха: „Благословен си, Господи Боже, во веки!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Поразени в страх апостолите се удивяваха на благолепието на божественото царство на планина Тавор, зовейки: „Благословен си, Господи Боже, во веки!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Сега се чуха нечувани неща: за Сина, роден без баща от Девата, свидетелства славно Отеческият глас, като Бог и Човек навеки.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Не по осиновение, но по природа бидейки възлюбен Син, Ти без да се изменяш, към нас се приближи; благословен си, Господи Боже, во веки!

Песен 8

Ирмос: Отроците във Вавилон, разпалвани от божествената ревност, мъжествено победиха заплахата на мъчителя и хвърлени посред огъня, оросявани зовяха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Христос, Който в ръката Си всичко държи се възкачи на Тавор с пречистите Си нозе и там лицето Му засия по-силно от слънчеви лъчи, а избраните служители на Закона и благодатта накара да пеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Неустоимата и незалязваща Светлина, Сиянието на Отца, явило се неизказано в непристъпна слава на планина Тавор, възвесели творението и обожи човеците, които пеят: „Благославяйте Господ, всички творения Господни!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Застаналите със свещено благоговение на планината Тавор Моисей и Илия, ясно съзерцаваха образа на божествената Ипостас – Христос , възсиял в славата на Отца и възпяваха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Някога от божественото явяване в мрака лицето Моисеево се прослави, а Христос като в одежда се облича в светлина и слава, защото Той Самият е Творец на светлината и просвещава тия, които пеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като видяха на Тавор обвития в светоносен облак Христос, учениците паднаха ничком на земята, но с просветени умове Го възпяваха заедно с Отца и с Духа: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!“.

Втори канон

Ирмос: Халдейският мъчител седемкратно неистово разпалваше пещта за богопочитателите, но виждайки ги спасени от висшата Сила, той викаше към Твореца и Избавителя: „Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, люде, превъзнасяйте Го във всички векове!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Твоите ученици, Владико, като чуха свидетелството от Отца и не можеха да понесат съзерцанието на сияйното Твое лице, нетърпимо за човешко зрение, паднаха ничком на земята и запяха: „Свещеници възпявайте, люде, превъзнасяйте Христос във всички векове!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Ти по естество Си най-прекрасен Цар на царуващите и Господ на господарите, Владико блажен и живеещ в непристъпна светлина; към Тебе удивени учениците, заедно с Моисей и Илия викаха: „Отроци, благославяйте, свещеници възпявайте, люде, превъзнасяйте Христос във всички векове!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Като Владетел на небето и Цар на земята, имащ власт и над преизподнята, пред Тебе, Христе, застанаха от земята – апостолите, от небето – тесвитянинът Илия, а от мъртвите – Моисей и единогласно Те възпяха: „Люде, превъзнасяйте Христос във всички векове!“.

Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.

Избраните апостоли оставиха на земята грижите, пораждащи униние, когато тръгнаха след Тебе, Човеколюбче, към по-горното от земното, към божественото житие, затова достойно се удостоиха с Твоето Богоявление и пееха: „Люде, превъзнасяйте Христос во веки!“.

Катавасии: Крест начертав, гл. 8.

Песен 1. Кръст начерта с жезъла си Моисей и пряко пресече Червеното (море) за вървящия пеша израилски народ, а когато го простря обратно над фараоновите колесници и очерта нашир, съедини водата – непобедимото оръжие; затова нека пеем на Христос, нашия Бог, защото се прослави.

Песен 3. Жезълът се възприема като предобраз на тайни, защото чрез разцъфването му се посочвал свещеникът, а за Църквата, безплодна преди, сега разцъфна дървото на Кръста за нейна сила и утвърждаване.

Песен 4. Чух, Господи, тайната на Твоя промисъл, разбрах Твоите дела и прославих Твоето божество.

Песен 5. О, преблажено дърво, на което беше разпънат Христос, Царят и Господ, и чрез което онзи, който чрез дървото измами (Адам и Ева), се провали, като се излъга за Тебе, прикования по плът Бог, Който даряваш мир на душите ни.

Песен 6. В утробата на водния звяр Йона разпери ръцете си във вид на кръст и ясно предизобрази спасителните страдания; после, като излезе на третия ден, изобрази свръхестественото възкресение на прикования по плът Христос Бог, Който с тридневното Си възкресение просвети света.

Песен 7. Изпълнената със заплахи и богоомразни хули безумна заповед на злочестивия тиранин разтревожи народите, но нито зверската ярост, ни пояждащият огън уплашиха тримата младежи, които сред огъня, при действието на росоносния дух, пееха: благословен си, Боже, всевъзпяван от отците ни и от нас.

Песен 8. Възхваляваме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове.

Благословете Създателя Бог Отец, момчета, които по число сте равни с Троицата, хвалете снизходилото Слово, Което преобразува огъня в роса, и превъзнасяйте во веки Всесветия Дух, Който дава живот на всички.

Дяконът: Богородицата и майка на Светлината с песни да възвеличим!

Песен 9. Тайнствен рай си, Богородице, от която без външна намеса произлезе Христос, Който посади на земята живоносното дърво на Кръста; като се издига то днес, ние му се покланяме и тебе величаем.

Не пеем Честнейшую, а припеви и тропари на празника:

Величай, душо моя, преобразилия се на Тавор Господ.         

Твоето рождество се яви нетленно: Бог премина из твоята утроба, като плътоносец се яви на земята и сред хората поживя. Затова, Бого­ро­ди­це, всич­ки те величаем.

Внезапно озарени от нова светлина, учениците се спогледаха, удивиха се, и като се наведоха към земята, Ти се поклониха, Владико на всички.

Шум богогласен от облака беше пратен от Отца на светлините да възвести чудото, като каза на апостолите: това е Моят Син възлюбен, Него слушайте!

Като видяха новото и преславно първообразно изображение на Тавор, чувайки думите от гласа на Отца, слугите възкликнаха: това е нашият Спаси­тел!

Като образ на Неизменяемия Те възпяваме с Отца и Духа, Недвижими, Печате неизменен, Сине, Слове, Мъдросте, Деснице на Вишния, Сило.

(Завършва се с повтаряне на ирмоса на 9 песен).

Малка ектения

Свещеникът: Защото Тебе хвалят всички небесни сили и на Тебе въздаваме слава, на Отец и Син, и Свети Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Светилен (три пъти):

Слове, Ти си непроменлива светлина от светлината на неродения Отец! В явената днес на Тавор Твоя светлина видяхме, че светлина е Отец, светлината е и Духът, Който осветява цялото творение.

Хвалитни стихири на 4, гл. 4:

Всякое дихание

Всичко, което диша, нека хвали Господ! Хвалете Господ от небесата, хвалете Го във висините! На Тебе, Боже, подобава песен.

Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всичките Му сили. На Тебе, Боже, подобава песен.
Стих: Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. (Пс. 150:2)

Подобен: Зва́нный свы́ше:     

Преди Твоите почитани страдания и кръст, като взе от свещените ученици тези, които си избрал, Владико, изкачи се на Таворската планина, защото пожела да им пока­жеш Твоята слава, а те, като Те видяха преобразен и сияещ по-силно от слън­цето, паднаха ничком и удивени от Твоето могъщество извикаха: Ти си веч­ната светлина, Христе, и сияние на Отец, въпреки че си пожелал да се покажеш в плът, Неизменни!

Стих: Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. (Пс. 150:3)

Същия

Стих: Хвалете Го с тимпан и хора̀, хвалете Го със струни и орга̀ни (флейти). (Пс. 150:4)

Бог Слово, Който съществуваш предвечно и се обличаш със светлина като с дреха, като се преобрази пред Твоите ученици, Ти засия повече от слънцето, Слове, а Моисей и Илия, застанали до Тебе, Те обявиха като Господ на мъртви и живи и прославиха Твоите неизказани промисъл, милост и голямо снизхждение, чрез което спаси света, погиващ от грехове.

Стих: Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс. 150:5-6)

Гласът на Родителя ясно обяви на присъстващите ученици Тебе, Господи, родения от девическия облак и въплътил се, и преобразил се на плани­ната Тавор и обгърнат от светъл облак, като възлюбен Син, единосъщен и едино­престолен, затова и Петър, смаян и не знаейки какво говори, каза: добре ни е да бъдем тук, многомилостиви Благодетелю.

Слава, и сега, гл. 8, Византиево:

Христос взе Петър и Яков, и Йоан насаме на висока планина и се преобрази пред тях, и грейна лицето Му като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина, и се явиха Моисей и Илия, които говореха с Него, и светъл облак ги осени, и ето, глас от облака каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих, Него слушайте!

Велико славословие

Тропар на празника, гл. 7:

Преобрази се на планината, Христе Боже, като показа на Твои­те ученици славата Си, доколкото можаха (да я видят); по молитвите на Богородица да осияе и нас, грешните, Твоята вечна светлина, Подателю на светлината, слава на Тебе. 

НА ЛИТУРГИЯТА

Първи антифон:

Възкликни към Бога, цяла земьо! Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала. (Пс. 65)

Молитвами Богородици (изпява се след всеки стих)

Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше. (Пс. 76:19)

Ти се обличаш със светлина като с дреха. (Пс. 103:2)

Да ликуват планините пред лицето на Господ. (Пс. 97:8Б-9А)

Втори антифон:

Кой ще застане на планината Господня или кой ще застане на Негово­то свято място?

Спаси ни, Сине Божий, преобразивийся на горè, поющия Ти: алилуия. (изпява се след всеки стих)

или на български:

Сине Божи, Който се преобрази на планината, спаси нас, които Ти пеем: алилуйя! 

Уповавай на Него и Той ще направи като светлина твоята правда.

Господи, кой обитава Твоето жилище; или кой се весели в светата Твоя планина?

Слава, и нине: Единородний Сине…

Трети антифон:

Който се надява на Господ, е като планина Сион – няма да се помръдне: той пребъдва вечно. (Пс. 124) Тропарът (след всеки стих).

Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, което я изпълва, Ти си основал. (Пс. 88:12)

Тавор и Ермон се радват за Твоето име. (Пс. 88:13)

Входно:

Защото у Тебе е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина. Сине Божи, Който се преобрази на планината, спаси нас, които Ти пеем: алилуйя! Спаси ни, Сине Божий, на горè Таворстей преобразивийся…

Тропар на празника, гл. 7:

Преобразил си се на планината, Христе Боже, като показа на Твои­те ученици славата Си, доколкото можаха (да я видят); по молитвите на Богородица да осияе и нас, грешните, Твоята вечна светлина, Подателю на светлината, слава на Тебе.

Кондак, гл. 7: На планината се преобрази, Христе Боже, и учениците Ти, докол­кото можаха да възприемат, видяха Твоята слава, та, когато Те видят разпъван, да разберат Твоето доброволно страдание и да проповядват на света, че Ти наистина си сияние на Отца.

Трисвятое

Прокимен, гл. 4 (Пс. 103)

Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро. (ст. 24) Стих: Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик (ст. 1).

Апостол (2 Петр. 1:10-19)

Братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите, защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас. Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви. Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това. Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина. Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви.

Алилуия, гл. 8

Стих: Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал. (Пс. 88:12) Стих: Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог! (Пс. 143:15)

Евангелие (Мат. 17:1-9)

По това време Иисус взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.

Вместо Достойно, ирмос на девета песен, гл. 4:

Твоето рождество се яви нетленно: Бог премина из твоята утроба, като плътоносец се яви на земята и сред хората поживя. Затова, Бого­ро­ди­це, всич­ки те величаем. (пее се до отдание на празника)

Причастен: Господи, правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице. (Пс. 88:15)

————————————————————————————

Има предание от светите отци, от този спасителен празник да се започ­не да се яде грозде, там където го има, като се благослови от свещеника. Като се донесе гроздето в църквата, се раздробява като анафора. Свеще­ни­кът прочита молитва за благословение на грозде. (Молитвеник, с. 333)

Молитва за благославяне на грозде (от Минея):

Боже Спасителю наш, Който си благоволил да наречеш лоза Едино­родния Твой Син, Господа Бога и наш Спасител Иисус Христос, и по този начин ни дарува плодът на безсмъртието. Сам и сега благослови лозовия плод, и нас, Твоите раби, които вкусваме от него, ни направи причастници на истин­ската Лоза. Запази живота ни невредим и винаги ни дарувай мир, и украси живота ни с Твоите вечни и безкрайни дарования, по молитвите на пречистата Твоя майка и на всички Твои светии, които от-века са Ти благо­уго­дили.

Защото си благ и човеколюбец Бог и на Тебе слава възнасяме, на без­на­чалния Отец, с единородния Твой Син и с пресветия, благ и животворящ Твой Дух сега и винаги, и во веки веков. Амин!

[1] Срв. Пс. 109:3.

* Вечерната и канонът на утринната са преведени от о. Иван Латковски; целият превод (без каноните) е сравнен с гръцкия оригинал от И. Ж. Д.