Катавасиите са важна част от всяко празнично утринно богослужение. Те са поредицата от ирмосите (т. е. водещите тропари на всяка от деветте песни, като втората песен, която по начало има покаен характер, присъства само в някои канони през Великия пост) на канона на празника, които винаги се изпълняват много тържествено. Изпълняват се не само на празника, но обикновено дни и седмици преди съответния празник, както и след него. Някои от големите празници (като Рождество Христово и Богоявление) имат дори двойни катавасии, т. е. съдържащи ирмосите на два канона за празника. Така катавасиите на Рождество Христово съдържат ирмосите от двата канона на Господския празник, написани през 8 в. от двама големи поети-химнописци – св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин. Първите катавасии се пеят от Въведение Богородично до Рождество Христово, а вторите – от Рождество Христово до отданието на празника на 31 декември, като на самия празник на Христовото Рождество и на отданието му се пеят заедно (затова ги наричаме двойни). Тези катавасии свързват две важни събития – Въвеждането на св. Богородица в храма, което се явява подготовка за нейната бъдеща мисия като майка на Спасителя, и самото Рождество на Господ Иисус Христос.
Всяка една от песните на каноните си има трайна тема, което много добре се вижда и от сравняването на съдържанието на песните в двойните катавасии:
Първа песен е посветена на Божиите действия за избавянето на еврейския народ от египетското робство; Трета песен – на Божията помощ към вярващите и изпълняващи Неговата свята воля (по подобие на песента на св. Анна, майката на пророк Самуил); Четвърта песен – на предсказанието на св. прор. Авакум за св. Богородица; Пета песен – на милостта на Бога, Който ни изпраща Своята светлина (с алюзия за въплътеното Слово Божие) за наше просвещение и ръководство; Шеста песен – на избавянето на св. прор. Йона от утробата на кита, като предобраз на раждането на Спасителя от св. Дева, на възкресението Му и на нашето избавление; Седма песен – на тримата еврейски „момци“ във Вавилон, другарите на св. прор. Даниил, чрез Божие чудо избавени от огъня на силно напалената пещ; Осма песен – отново на чудото в огнената пещ, но вече във връзка със зачеването и раждането от св. Дева Мария на Иисус Христос; Девета песен – на спасителния подвиг на св. Богородица, родила Спасителя на света (към нея през по-голямата част от годината се включва и пеенето на Богородичното величание „Честнейшую херувим…“ – „По-почитана от херувимите…“).
Трябва да се отбележи, че богослужебните текстове в гръцкия си оригинал са в мерена реч, което е наложило много често думите в изреченията да се разместват по най-странни начини. На всичко отгоре вторите ирмоси на Рождественските катавасии са написани в ямбически стихове с прекалено много размествания на думите. В църковнославянския превод обаче речта не е в поетичен ритъм и въпреки това преводачите (безспорно от прекалено уважение към първообраза) са запазили разбъркания словоред на гръцкия оригинал. Това прави текстовете още по-неразбираеми, когато се слушат разпети на църковнославянски, дори и когато се четат (един от най-очевидните примери е ирмосът на Девета песен от втория канон). Отделен въпрос е, че някои песнописци от славянски църкви, „свикнали“ вече със странната разбърканост на словореда в преводните богослужебни текстове, сами творят стихири, тропари и пр. в подобна объркваща безредица, както е например стихът-изречение „Вся Златы память светлую земная тварь творит“, което спокойно би могло да се подреди „Вся тварь земная Златы память светлую творит“, при което сме спазили поетичния ритъм, както и последната дума, която се римува с подобна в по-предишен ред (от акатиста на св. Злата Мъгленска). Творческата свобода е важно нещо, но в молитвата да не разбереш смисъла си е истинска катастрофа. За това става дума.
Представянето на двойните катавасии на български език ще помогне на слушащите ги да разбират иначе превъзходното богословско и поетично богатство на тези древни християнски песнопения.
Песен 1
1. Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – извисете се! Пейте на Господа, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото Той се прослави!
Христос раждается, славите. Христос с небес, срящите. Христос на земли, возноситеся. Пойте Господеви, вся земля, и веселием воспойте, людие, яко прославися.
Χριστὸς γεννᾶται, δοξάσατε· Χριστὸς ἐξ οὐρανῶν, ἀπαντήσατε· Χριστὸς ἐπὶ γῆς, ὑψώθητε· ᾄσατε τῷ Κυρίῳ πᾶσα ἡ γῆ καὶ ἐν εὐφροσύνῃ ἀνυμνήσατε, λαοί, ὅτι δεδόξασται.
2. В древност Вседържителят извърши чудо и спаси народа, като направи суша от развълнуваните води на морето, а като се роди от Девата по Свое желание, предлага ни достъпен път към небето; прославяме Го като равен по същност и на Отца, и на човеците.
Спасе люди чудодействуяй Владыка, мокрую моря волну оземленив древле; волею же рождся от Девы, стезю проходну Небесе полагает нам. Егоже, по Существу равна же Отцу и человеком, славим.
Ἔσωσε λαόν, θαυματουργῶν Δεσπότης, ὑγρὸν θαλάσσης κῦμα χερσώσας πάλαι· ἑκὼν δὲ τεχθεὶς ἐκ Κόρης, τρίβον βατήν πόλου τίθησιν ἡμῖν· ὃν κατ οὐσίαν, ἶσόν τε Πατρί, καὶ βροτοῖς δοξάζομεν.
Песен 3
1. Да възкликнем към Христос Бог, Родения преди всички векове непостижимо от Отца Син, Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева: Свят си, Господи, Който възвиси нашия род!
Прежде век от Отца рожденному нетленно Сину, и в последняя от Деви воплощенному безсеменно Христу Богу возопиим: вознесий рог наш, свят еси, Господи.
Τῷ πρὸ τῶν αἰώνων ἐκ Πατρὸς γεννηθέντι ἀῤῥεύστως Υἱῷ καὶ ἐπ' ἐσχάτων ἐκ Παρθένου σαρκωθέντι ἀσπόρως Χριστῷ τῷ Θεῷ βοήσωμεν· Ὁ ἀνυψώσας τὸ κέρας ἡμῶν ἅγιος εἶ, Κύριε.
2. Приеми благосклонно песните на рабите Ти, Благодетелю, като смириш надменните подигравки на врага (ни – дявола), всевиждащи и благи Господи, и извисиш над греха непоклатимо утвърдени върху основата на вярата ония, които Те възпяват.
Призри на пения рабов, Благодетелю, врага смиряя вознесенную гордыню, носяй же, Всевидче, греха превышше, непоколеблемо утвержденныя, Блаже, певцы основанием веры.
Νεῦσον πρὸς ὕμνους οἰκετῶν Εὐεργέτα, ἐχθροῦ ταπεινῶν τὴν ἐπηρμένην ὀφρύν, φέρων τε Παντεπόπτα τῆς ἁμαρτίας, ὕπερθεν ἀκλόνητον, ἐστηριγμένους, Μάκαρ, μελῳδοὺς τῇ βάσει τῆς πίστεως.
Песен 4
1. Христе, произлязъл си от Дева като израстък от Йесеевия корен и цвят от него; Ти, Възхваленият, Който си невеществен и си Бог, си дошъл (при нас), като се въплъти от непозналата мъж (Мария) сякаш от планина със сенчеста гора; слава на Твоята сила, Господи!
Жезъл из корене Иесеова, и цвет от него, Христе, от Деви прозябл еси, из гори хвальний приосененния чащи, пришел еси воплощся от неискусомужния, невещественний и Боже, слава силе Твоей, Господи.
῾Ράβδος ἐκ τῆς ῥίζης Ἰεσσαὶ καὶ ἄνθος ἐξ αὐτῆς, Χριστέ, ἐκ τῆς Παρθένου ἀνεβλάστησας· ἐξ ὄρους ὁ αἰνετὸς κατασκίου δασέος ἦλθες σαρκωθεὶς ἐξ ἀπειράνδρου ὁ ἄϋλος καὶ Θεός· δόξα τῇ δυνάμει σου, Κύριε.
2. Възпявайки в древност възраждането на човешкия род, пророк Авакум възвестява предобраза, който неизказано се е удостоил да види: Словото като малко дете излязъл от планината – Девата за обнова на народите.
Рода человеча обновление древле поя пророк Аввакум предвозвещает видети неизреченно сподобився образ: младый Младенец бо из горы Девы изыде людей во обновление Слово.
Γένους βροτείου τὴν ἀνάπλασιν πάλαι, ᾄδων Προφήτης Ἀββακούμ, προμηνύει, ἰδεῖν ἀφράστως ἀξιωθεὶς τὸν τύπον. Νέον βρέφος γάρ, ἐξ ὄρους τῆς Παρθένου, ἐξῆλθε λαῶν, εἰς ἀνάπλασιν Λόγος.
Песен 5
1. Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.
Бог сий мира, Отец щедрот, великаго совета Твоего Ангела, мир подавающа послал еси нам. Тем богоразумия к свету наставльшеся, от нощи утренююще, славословим Тя, Человеколюбче.
Θεὸς ὢν εἰρήνης, Πατὴρ οἰκτιρμῶν, τῆς μεγάλης Βουλῆς σου τὸν Ἄγγελον εἰρήνην παρεχόμενον ἀπέστειλας ἡμῖν· ὅθεν θεογνωσίας πρὸς φῶς ὁδηγηθέντες, ἐκ νυκτὸς ὀρθρίζοντες δοξολογοῦμέν σε, Φιλάνθρωπε.
2. Христе, дойди при нас, които сега с бодър дух Ти пеем песен като на Благодетел, и ни освободи от тъмните дела на мрачната заблуда, като ни дариш достъпния път, по който да възхождаме, за да намерим (небесна) слава.
Из нощи дел омраченныя прелести очищение нам, Христе, бодренно ныне совершающим песнь, яко Благодетелю, прииди, подаваяй удобну стезю, по нейже востекающе, обрящем славу.
Ἐκ νυκτὸς ἔργων ἐσκοτισμένης πλάνης ἱλασμὸν ἡμῖν Χριστὲ τοῖς ἐγρηγόρως νῦν σοι τελοῦσιν ὕμνον, ὡς εὐεργέτῃ, ἔλθοις πορίζων εὐχερῆ τε τὴν τρίβον, καθ' ἣν ἀνατρέχοντες, εὕροιμεν κλέος.
Песен 6
1. Морското чудовище освободи Йона като младенец от утробата си – невредим, както го беше погълнал. Така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като не се роди по обичаен начин, Той съхрани родилата ненаранена.
Из утроби Иону младенца изблева морский зверь, якова прият: в Деву же всельшееся Слово, и плот приемшее, пройде сохраншее нетленну. Егоже бо не пострада истления, рождшую сохрани неврежденну.
Σπλάγχνων Ἰωνᾶν ἔμβρυον ἀπήμεσεν ἐνάλιος θήρ, οἷον ἐδέξατο· τῇ Παρθένῳ δὲ ἐνοικήσας ὁ Λόγος καὶ σάρκα λαβὼν διελήλυθε φυλάξας ἀδιάφθορον· ἧς γὰρ οὐχ ὑπέστη ῥεύσεως, τὴν τεκοῦσαν κατέσχεν ἀπήμαντον.
2. Йона, обитавайки в морските дълбини, се молеше да дойдеш, Христе (Боже), и да успокоиш бурята; а аз, ранен от стрелата на мъчителя, се моля на Тебе, Унищожителя на злините: по-скоро дойди да отстраниш моята леност.
Обитая Иона в преисподных морских, приити моляшеся и бурю утолити; унзен же аз мучащаго стрелою, Христу воспеваю зол губителю, скоро приити Тебе к моей лености.
Ναίων Ἰωνᾶς, ἐν μυχοῖς θαλαττίοις, ἐλθεῖν ἐδεῖτο, καὶ ζάλην ἀπαρκέσαι. Νυγεὶς ἐγὼ δέ, τῷ τυραννοῦντος βέλει, Χριστὲ προσαυδῶ, τὸν κακῶν ἀναιρέτην, θᾶττον μολεῖν σε τῆς ἐμῆς ῥαθυμίας.
Песен 7
1. Момците, възпитани в благочестие, презряха нечестивата заповед, не се побояха от огнената заплаха, но стояха сред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже на отците ни!“.
Отроци, благочестию совоспитани, злочестиваго веления небрегше, огненнаго прещения не убояшася, но посреде пламене стояще пояху: отцев Боже, благословен еси.
Οἱ παῖδες εὐσεβείᾳ συντραφέντες δυσσεβοῦς προστάγματος καταφρονήσαντες, πυρὸς ἀπειλὴν οὐκ ἐπτοήθησαν, ἀλλ' ἐν μέσῳ τῆς φλογὸς ἑστῶτες ἔψαλλον· Ὁ τῶν πατέρων Θεὸς εὐλογητὸς εἶ.
2. Тримата млади мъже, изпълнени с любов към Всецаря (Христос) презряха богохулната необузданост на страшно гневния тиранин, затова неописуемият пламък отстъпи пред тях, които пееха на Господа: благословен си во веки!
Всецаря любовию уловленнии, отроцы укориша безчисленно ярящася мучителя злобожное языковредие, имже повинуся огнь многий, Владыце глаголющим: во веки благословен еси.
Τῷ παντάνακτος ἐξεφαύλισαν πόθῳ, ἄπλητα θυμαίνοντος ἠγκιστρωμένοι, παῖδες τυράννου δύσθεον γλωσσαλγίαν, οἷς εἴκαθε πῦρ ἄσπετον, τῷ Δεσπότῃ, λέγουσιν· εἰς αἰῶνας εὐλογητὸς εἶ.
Песен 8
1. Даващата прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която влезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: „Всяка твар да благославя Господа и да Го превъзнася во веки!“.
Чуда преествественнаго росодательная изобрази пещь образ: не бо яже прият палит юния, яко ниже огнь божества Девы, в нюже вниде, утробу. Тем воспевающе воспоем: да благословит тварь вся Господа, и превозносит во вся веки.
Θαύματος ὑπερφυοῦς ἡ δροσοβόλος ἐξεικόνισε κάμινος τύπον· οὐ γὰρ οὓς ἐδέξατο φλέγει νέους, ὡς οὐδὲ πῦρ τῆς θεότητος Παρθένου ἣν ὑπέδη νηδύν. Διὸ ἀνυμνοῦντες ἀναμέλψωμεν· εὐλογείτω ἡ κτίσις πᾶσα τὸν Κύριον, καὶ ὑπερυψούτω εἰς πάντας τοὺς αἰῶνας.
2. Тримата млади мъже, като стояха сред пламтящия огън в Стария Завет без да изгарят, предизобразиха утробата на Девата, която, оставайки запечатана, роди свръхестествено. Божията благодат, извършила и двете с едната чудотворна сила, насърчава народите да славят Бога.
Утробу неопально образуют Отроковицы иже в Ветсем опаляемии юноши преестественно раждающую запечатленну. Обоя же, содевающи чудодейство едино, люди к пению воставляет благодат.
Μήτραν ἀφλέκτως εἰκονίζουσι Κόρης, οἱ τῆς παλαιᾶς πυρπολούμενοι νέοι, ὑπερφυῶς κύουσαν, ἐσφραγισμένην. Ἄμφω δὲ δρῶσα, θαυματουργίᾳ μιᾷ, λαοὺς πρὸς ὕμνον ἐξανίστησι χάρις.
Песен 9
1. Виждам странно и преславно тайнство: пещерата стана небе, Девата – херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което легна невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем.
Таинство странное вижу и преславное: небо, вертеп; престол херувимский, Деву; ясли, вместилище, в нихже возлеже невместимий Христос Бог, Егоже воспевающе величаем.
Μυστήριον ξένον ὁρῶ καὶ παράδοξον! οὐρανὸν τὸ σπήλαιον· θρόνον χερουβικὸν τὴν Παρθένον· τὴν φάτνην χωρίον, ἐν ᾧ ἀνεκλίθη ὁ ἀχώρητος, Χριστὸς ὁ Θεός, ὃν ἀνυμνοῦντες μεγαλύνομεν.
2. По-лесно е за нас от страх да изберем мълчанието, защото не носи опасност, а е трудно, Дево, от любов да плетем стройно подредени химни. Ти обаче, майко, давай ни сила според нашето усърдие и воля.
Любити убо нам, яко безбедное страхом, удобее молчание, любовию же, Дево, песни ткати, спротяженно сложенния неудобно есть: но и, Мати, силу елико есть произволение, даждь.
Στέργειν μὲν ἡμᾶς, ὡς ἀκίνδυνον φόβῳ, ῥᾷον σιωπήν, τῷ πόθῳ δὲ Παρθένε, ὕμνους ὑφαίνειν, συντόνως τεθηγμένους, ἐργῶδές ἐστιν, ἀλλὰ καὶ Μήτηρ σθένος, ὅση πέφυκεν ἡ προαίρεσις δίδου.
* Въведителни бележки и превод от оригинала: И. Ж. Д.
