„Ти ще подбудиш утро и вечер Тебе да хвалят“ (Пс. 64:9)

Вали от ябълките цвят.
Забравено от Бога село.
Тук слизат да си поседят
душите. Шепнат неумело

почти забравени неща.
Дошли да си потърсят живите…
А живи няма. Край пещта
се мярват само самодиви.

Докарани и те до хал
да няма никой за отвличане.
Два свята… Да ти стане жал…
Да видиш после как се свличат

и промисъл, и Божий гняв
и дъвканото и изплютото.
Човекът с вълчия му нрав,
не заслужава и минута

тъга и мъка. Цвят вали
от ябълката. Пада, пада…
Ще върже после, ще роди,
но няма кой да изненада.

Яна Кременска