Архиепископ Иларион: Трябва да се страхуваме не от силен ислям, а от слабо християнство

Православните християни трябва да се тревожат не толкова от бързото разпространение на исляма в света и в Русия, колкото от качеството на своята собствена вяра. „Как нашето християнство влияе върху живота ни? – това е първият въпрос, който трябва да поставят пред себе си днес последователите на Христос”, смята председателят на Отдела за външни църковни връзки на Московска патриаршия, Волоколамският архиепископ Иларион (Алфеев).

 

В отговор на запитвания от страна на слушатели на публичната му лекция „Основи на православния светоглед” от 6 октомври, той е коментирал ширещото се мнение, че „в Русия ислямът се развива много по-бързо в сравнение с православието”. По неговите думи, ислямът е религия, която е „добре приспособена към нуждите на земния човек – там има минимум богословие и максимум нравственост”. Архиепископът е обяснил, че ислямът „прониква във всички сфери на живота”: съществуват ислямско семейство, ислямско право, ислямски държави и т. н.

 

Православието също трябва да влияе върху цялостния живот на човека – във всички негови проявления, е отбелязал архиереят, като със съжаление е добавил, че „у нас обаче е разпространен такъв възглед върху православието, който като че ли отделя религиозната съставна на нашия живот от всички останали”. Фактът на „номиналното” православие по никакъв начин не влияе върху нравствеността на мнозинството от онези, които причисляват себе си към Православната църква.

 

„Силата на исляма е в това, че той е призван да влияе върху човешката нравственост”, е продължил архиепископ Иларион, привеждайки един ярък пример: в мюсюлманските семейства има много деца, а в православните – по едно до две. „Многодетните семейства у нас са рядкост и това не е правилно”, е казал той.

 

Главата на Отдела за външно-църковни връзки е призовал християните да поставят въпроса за бързото разпространение на исляма в друга плоскост: „Не в плана на заплахата, която произтича от исляма, а в плана на собствената ни вяра – в това, което е същността на нашето християнство”. В потвърждение на мисълта си той е привел афористичният израз на един римокатолически епископ от Швейцария, че „трябва да се страхуваме не от силен ислям, а от слабо християнство”.