В края на месец септември Атинският архиепископ Йероним поиска и получи оставките на 52 предстоятеля на атински храмове. Причината е фактът, че те са показали безразличие към изискването на архиепископа до края на август да изпратят доклади за актуалното състояние на ръководените от тях храмове - от гледна точка на своята пастирска, административна и финансова дейност. 52 предстоятеля са игнорирали нарежданията му.
На събранието на свещениците от епархията в сряда, последната за месец септември, архиепископ Йероним е заявил, че няма да търпи повече лошо администриране на храмовете, злоупотреби и пренебрегване на заповедите му, както и че ще даде ясен сигнал на тези, които го считат за "безгласен". "Негово Блаженство ще разгледа поотделно всеки един случай и ще решава за всеки конкретно", заяви приближен на архиепископа. 52-та предстоятели не са получили покана за участие в свещеническото събрание на атинското свещенство, а само искане да подадат писмените си оставки. Немалка част от тях заемат отговорни постове и в администрацията на Св. Синод.
Митрополити от другите гръцки епархии коментират, че сред отстранените има хора, считани за близки на архиепископ Йероним. Отстранените предстоятели оценяват строгостта на архиепископа като прекалена и се оправдават с летния сезон и отпуските на църковните служители. Архиепископ Йероним обаче даде да се разбере, че по този начин заявява решимостта си да пресече безотговорността в ръководената от него епархия. "Желая в обкръжението си в Архиепископията и Св. Синод да имам съвестни съработници, а не васали", заяви той, говорейки за "безпризорни пастири", и призова всеки да върши работата, която му е възложена.
В предаване по радиото на Гръцката църква той даде гласност на мотивите си за това радикално решение. Архиепископът е изразил недоволството си от начина, по който работят много енории в Атина.
"Поставянето на един йерей на обществено служение не става в офиса на митрополита. Това не е назначение на административен служител. Центърът на това дело, на това Тайнство е в Църквата, близо до св. Трапеза. Връзката между епископа и йерея е връзка, която започва от жертвеника и завършва на жертвеника. Онова, което съединява епископа с клирика, е "отчеството в името на Христос". Всеки път, когато тази връзка се разруши или стане слаба, идва вътрешната криза и тази криза става видима в живота на енорията.
Бих желал да кажа на хората: "Ела да видиш отблизо нашето дело". Това, обаче, което съм видял досега в храмовете на Архиепископията, не ми позволява да изрека тези думи. Има много енории, много клирици, които се стараят и работят. Имаме обаче и други енории, които бездействат. За съжаление и в сферата на свещенството навлезе занаятчийството. Не е възможно клирикът да е такъв "по професия", без да има жертвено разположение на духа и в същото време да претендира за уважение и признание, да очаква преданост.
През времето, което отмина, търсех и анализирах ситуацията, правих планове, търсех начини за църковно служение, да застанем редом до хората. Напомних това и на съвещанието на предстоятелите на храмовете. Отправих лично писмо до всеки предстоятел, защото е много трудно да разговарям с всекиго поотделно. Казах им: напишете ми каква е целта ви, какви са трудностите ви, как мога да ви помогна и как вие можете да помогнете на мене. Нямам нужда от подчинени - те са мои сътрудници, ушите на епископа, очите му, ръцете му. Искам да бъдат мои помощници в общото ни дело. Светата Трапеза трябва да излезе от храма. Да види и хората, които не влизат в храмовете и да ги прегърне. Енориите трябва заедно с Архиепископията да видят проблемите на тези хора, а това е възможно, само ако съществува взаимно доверие между Архиепископията и ефимериите на енориите".
Архиепископ Йероним изброи и областите, в които смята, че Църквата трябва да разпространи дейността си: "Това са младежите, зависими от наркотици, хората с умствени проблеми и аутизъм, бездомниците, затворниците. Не се ли разбира от само себе си, че всеки, който получи ръкоположевие, трябва да е готов за тази работа? За да стане някой клирик, не е достатъчно да мисли, че го е призовал Бог. Единствените, които днес не се образоват и възпитават постоянно, са клириците. Имаме безпризорни пастири!", заяви Атинският архиепископ. Според него липсата на образование и опит за социална работа у клириците може да се разреши чрез създаването на специален образователен отдел от страна на Църквата: "Следователно, трябва да има един отдел, който да действа като филтър, като училище. Но не за знания. Не са достатъчни знанията, за да стане някой клирик. Например, трябва да сме близо до затворените. Значи, свещеникът трябва да бъде научен, как да работи заедно с тях, как да ги подкрепи".
Накрая архиепископ Йероним говори и за проблемите на свещениците, подчертавайки, че те също имат нужда от подкрепа. "Искам да подчертая, че трябва да погледнем и на проблемите на духовниците. Те са семейни, имат съпруги, деца, имат права, които се заобикалят. Нека видим, какво изпитват към своя епископ. Защото и те имат оплаквания. И решенията на синода и висшата йерархия не трябва да са едностранчиви. Трябва да гледаме и на проблемите на духовенството. Да не стоим отдалеч и да възлагаме всичко на ефимерия... Имаме това, което "е" и онова, което "изглежда". В наша власт е да изберем. Това, което "е", тоест същността е за предпочитане. Църквата не трябва да е журналистическа. Трябва да работи, без да я интересуват имиджът и рекламата", завърши архиепископ Йероним.
"Поставянето на един йерей на обществено служение не става в офиса на митрополита. Това не е назначение на административен служител. Центърът на това дело, на това Тайнство е в Църквата, близо до св. Трапеза. Връзката между епископа и йерея е връзка, която започва от жертвеника и завършва на жертвеника. Онова, което съединява епископа с клирика, е "отчеството в името на Христос". Всеки път, когато тази връзка се разруши или стане слаба, идва вътрешната криза и тази криза става видима в живота на енорията.
Бих желал да кажа на хората: "Ела да видиш отблизо нашето дело". Това, обаче, което съм видял досега в храмовете на Архиепископията, не ми позволява да изрека тези думи. Има много енории, много клирици, които се стараят и работят. Имаме обаче и други енории, които бездействат. За съжаление и в сферата на свещенството навлезе занаятчийството. Не е възможно клирикът да е такъв "по професия", без да има жертвено разположение на духа и в същото време да претендира за уважение и признание, да очаква преданост.
През времето, което отмина, търсех и анализирах ситуацията, правих планове, търсех начини за църковно служение, да застанем редом до хората. Напомних това и на съвещанието на предстоятелите на храмовете. Отправих лично писмо до всеки предстоятел, защото е много трудно да разговарям с всекиго поотделно. Казах им: напишете ми каква е целта ви, какви са трудностите ви, как мога да ви помогна и как вие можете да помогнете на мене. Нямам нужда от подчинени - те са мои сътрудници, ушите на епископа, очите му, ръцете му. Искам да бъдат мои помощници в общото ни дело. Светата Трапеза трябва да излезе от храма. Да види и хората, които не влизат в храмовете и да ги прегърне. Енориите трябва заедно с Архиепископията да видят проблемите на тези хора, а това е възможно, само ако съществува взаимно доверие между Архиепископията и ефимериите на енориите".
Архиепископ Йероним изброи и областите, в които смята, че Църквата трябва да разпространи дейността си: "Това са младежите, зависими от наркотици, хората с умствени проблеми и аутизъм, бездомниците, затворниците. Не се ли разбира от само себе си, че всеки, който получи ръкоположевие, трябва да е готов за тази работа? За да стане някой клирик, не е достатъчно да мисли, че го е призовал Бог. Единствените, които днес не се образоват и възпитават постоянно, са клириците. Имаме безпризорни пастири!", заяви Атинският архиепископ. Според него липсата на образование и опит за социална работа у клириците може да се разреши чрез създаването на специален образователен отдел от страна на Църквата: "Следователно, трябва да има един отдел, който да действа като филтър, като училище. Но не за знания. Не са достатъчни знанията, за да стане някой клирик. Например, трябва да сме близо до затворените. Значи, свещеникът трябва да бъде научен, как да работи заедно с тях, как да ги подкрепи".
Накрая архиепископ Йероним говори и за проблемите на свещениците, подчертавайки, че те също имат нужда от подкрепа. "Искам да подчертая, че трябва да погледнем и на проблемите на духовниците. Те са семейни, имат съпруги, деца, имат права, които се заобикалят. Нека видим, какво изпитват към своя епископ. Защото и те имат оплаквания. И решенията на синода и висшата йерархия не трябва да са едностранчиви. Трябва да гледаме и на проблемите на духовенството. Да не стоим отдалеч и да възлагаме всичко на ефимерия... Имаме това, което "е" и онова, което "изглежда". В наша власт е да изберем. Това, което "е", тоест същността е за предпочитане. Църквата не трябва да е журналистическа. Трябва да работи, без да я интересуват имиджът и рекламата", завърши архиепископ Йероним.
