Отделът за външно-църковни връзки на Руската православна църква, заедно с портала „Богослов.ру”, започва широко обсъждане на реакциите на инославните християнски църкви на документа на РПЦ от 2008 г. „Основи на учението за достойнството, свободата и правата на човека”.През последните месеци диалогът с християнските и останалите изповедания се изпълва с ново съдържание и по този начин си връща изгубения по-рано динамизъм. Това става възможно, благодарение на приемането през 2008 г. от Архиерейския събор на Руската православна църква на документа, озаглавен „Основи на църковното учение за достойнството, свободата и правата на човека”. Основната цел на тази разработка и одобряването на този документ се състои в засилването на мисионерската работа на Църквата в обществото и снабдяване на вярващите с едно ръководство по прилагане на концепцията за правата на човека през призмата на социологическия възглед.
Безусловно, процесът на рецепция и обсъждане на идеята на РПЦ в тази област върви преди всичко в православния свят. Така, за изминалите месеци на 2009 г. нейни представяния се състояха в Сърбия, България и Чехия. На 28 април т. г. в Белград беше организирана конференция на тема „Правата на човека в християнската традиция” – с представяне на текста на „Основите” на сръбски език. Документът за правата на човека на Московската патриаршия беше споменат неведнъж и на конференцията, свикана в България на 11 март т. г. за изработване на общоправославна реакция на решението на Страсбургския съд по правата на човека по делото на българските разколници. На 29 май т. г. в Чехия се състоя представяне на чешки на изданието „Основи на социалната концепция на Руската православна църква”, на която също беше споменат документът от 2008 г. На 13 юли пък в Киев беше проведена конференция с представяне на превода на този текст на украински език.
Жив интерес към идеите на Руската църква за правата на човека проявяват обаче и римокатолиците и протестантите. В началото на юни т. г. беше публикуван подробен отзив на руския документ от Сдружението на протестантските църкви в Европа. На свой ред този отзив вече предизвика коментари от страна на постоянния представител на Московската патриаршия при Съвета на Европа, игумен Филарет (Булеков), както и на Института за междухристиянски изследвания при Фрибургския университет (в Швейцария) и на института за Източните църкви в Регенсбург (Германия).
Така се постави началото на интересна и задълбочена богословско-философска дискусия върху правата на човека и тяхната връзка с християнското вероучение. От голямо значение би било тези дебати да се доразвият с цел изразяване на позицията на Църквата по засегнатите теми. Практическата значимост на едно подобно обсъждане се заключава в определянето на такива въпроси, по които днес отделните християнски общности могат да заемат обща позиция и да организират съвместни действия. Или пък обратно – резултатът от подобен съборен анализ може да се превърне в изява на принципна невъзможност за взаимодействие на Православната църква с определени християнски общности по темите на правата на човека. Дискусионният процес би помогнал, освен това, за още едно завръщане към разглеждането на фундаменталните богословски положения, с чиято помощ се определя качеството на църковния живот в съвременното общество.
Предлаганата дискусия би помогнала още и за ориентиране в действителното положение на нещата в съвременните инославни изповедания на Запад и тяхната роля в обществените процеси. Неотдавна този въпрос беше отново поставен в полемичната статия на доктора на философските науки и завеждащ Сектора по философия на религията на Института по философия на РАН, Владимир К. Шохин, „Християнството като религия на политическата коректност в съвременна Европа – илюзия и реални перспективи”. Тенденцията на обществено-политическото и културното развитие на Запада е трудно да се разбере в по-широка цивилизационна перспектива без анализ на неговите богословско-философски основания. Така че откриваното обсъждане може да представлява интерес и за всички интересуващи се от темата за отношенията между Русия и Запада, както и между източно-християнската и западната цивилизация.
