Руски банкови карти получават африканските клирици на Александрийска патриаршия, които преминат към Московска патриаршия в т. нар. „Африканска екзархия на РПЦ“. Това разказа украинският богослов архим. Кирил (Говорун), който присъства на международна конференция в Швеция, посветена на кризите в световното православие. Първата сесия е била посветена на Украйна и Грузия, а втората – на Африка. Участник от Африка е изнесъл доклад за това как се формира „Африканската екзархия“. Според него руската държава се нуждае от църковна структура в Африка, за да улесни разрешаването на политически и бизнес въпроси с местните власти: „В Африка хората в религиозни дрехи имат голям авторитет и вратата на всеки офис се отваря за тях. Кремъл отваря някои от тези врати с помощта на хора в расо“. В същото време свещениците от РПЦ действали като вербовчици на местни мъже за войната с Украйна: „Тези хора също косвено или пряко вербуват местни хора да заминат за Русия. Местните им се доверяват, защото „хората в расо не дават лоши съвети“. Така те отиват и след това някои се озовават на фронта“.
Участник в конференцията разказа историята на един православен семинарист, който отишъл в Русия, за да постъпи в семинария, но там му вземат паспорта и започват да го подготвят за фронта: „Той навреме разбра какво му подготвят и успя да избяга“.
Също така стана ясно, че на африканските клирици, които напуснат Александрийската патриаршия и преминат към РПЦ, се издава банкова карта, която обаче не е на тяхно име: „На преминалите от Александрийската в Московската патриаршия се дава банкова карта, на която всеки месец получават по 200 евро. Картата обаче не се издава на тяхно име, а на руски организации. Един клирик дори имаше карта с името на Пригожин. Това прави тези хора силно зависими и освен това позволява злоупотреба със средствата, отпускани за африканците. Привърженици на местни религиозни култове или на изповедания, които дори не са християнски, се записват в православния клир, за да получат банкова карта. Междувременно по-принципни православни християни, разочаровани от подобни мисионерски методи, преминават към други изповедания“.
В крайна сметка това води неизбежно до разочарование от православието и унищожава плодовете от православната мисия на Африканския континент.
