Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

2254209970 843f854739 cНесигурна е съдбата на християните във втория по големина град в Сирия Алепо, който беше превзет от ислямистка групировка, доминирана от сирийския клон на „Ал-Кайда“ и други враждебни на режима на Башар Асад фракции. Групировката HTS, чието арабско име означава „Организация за освобождение на Леванта“, контролираше части от Северозападна Сирия, преди да превземе Алепо. Макар че според „Ню Йорк Таймс“ те са смекчили реториката за установяване на ислямски халифат, групировката все още иска да замени правителството в Дамаск с такова, вдъхновено от ислямистки принципи.

На 30 ноември джихадистите наложиха 24-часов комендантски час. Те уверяват населението, че няма да използват насилие нито срещу цивилни, нито срещу сгради. Местен християнски свещеник, пожелал да остане анонимен, заяви за „La Croix“, че въоръжените групи наистина „… не са докоснали нищо, но това е само началото. Ние нямаме представа какво може да се случи след това. За християните времето е спряло“. Духовникът недоумява как ще се управлява град от 4 милиона души без работещи институции.

Местен епископ също твърди за „Aleteia“, че в първите дни след превземаното на икономическия и културен център на страната обстановката е спокойна, но много несигурна: „Нападателите са се погрижили да успокоят гражданите и да им обещаят сигурност и спокойствие. Да се надяваме, че ще спазят обещанията си“. Хората се страхуват обаче, че многомилионният град все пак ще стане арена на военни действия със сирийската армия: „В една убийствена гражданска война смъртта ще покоси както воюващи, така и невинни“.

Screenshot 2024 12 04 132106Вече има над 350 души убити и хиляди бежанци, като се очаква броят им да нарасне, заяви кард. Марио Дзенари – нунций в Дамаск. Францисканският манастирски комплекс в Алепо е пострадал сериозно от руска въздушна атака на 1 декември, като монасите са заявили, че сред тях няма жертви. „Сирийците искат само да избягат от страната си след толкова години на конфликт, крайна бедност, международни санкции, земетресение и нова вълна от насилие“, заяви кард. Дзенари.

От началото на войната през 2011 г. Алепо е приел много християни, бежанци от Идлиб, в северозападна Сирия, който район е крепост за бунтовници и джихадисти. Тези семейства са се опитали да изградят живота си наново в Алепо, но сега страховете им се връщат и много от тях са напуснали града. През 2011 г. в Алепо е имало около 250 000 християни, повечето от които са православни, или 12% от общото население на града. Към 2017 г. те са по-малко от 100 000 души, а днес са между 20 и 25 хиляди.

Енорийският свещеник от църквата „Св. Франциск“ в Алепо о. Бахджат Каракач казва, че хората са уморени „и нямат достатъчно енергия, за да посрещнат нова битка, началото на друга война“. Решителната намеса на международната общност е по-спешна от всякога, каза той.

Православните гърци в Алепо, известни като левантийски гърци, се обърнаха към гръцкото правителство в Атина да направи всичко възможно да защити антиохийските гърци, които живеят главно в Алепо, Банияс, Тартус и Дамаск. В града са останали да живеят няколко десетки такива семейства. В писмото си до гръцкия външен министър те пишат: „В Алепо децата на нашите роднини и техните семейства живеят в голяма опасност. Животът им е изложен на риск, изоставени сами на съдбата си. Миналия месец те отбелязаха трагичния спомен от клането през 1850 г. в Алепо, когато християнските квартали бяха унищожени, като една от причините за тази трагедия е подкрепата на антиохийските гърци в Алепо за Гръцката революция… Векове наред сме търпели потисничество – под османците и по време на ислямското управление – защото никога не сме се отказвали от връзката си с Константинопол и останалата част от Гърция. Днес християните от Алепо са сами. Режимът изостави нашите квартали, оставяйки ни да се изправим сами пред тези предизвикателства. Сега ви призоваваме, нашите братя и сестри по вяра и наследство, да действате. Някога Алепо е бил най-великият християнски град в Леванта, център на елинската култура, вяра и изкуство. Не го оставяйте да падне. Използвайте цялата дипломатическа сила на Гърция, за да защитите християните от Алепо. Работете с народите – Турция, Съединените щати и други – за да гарантирате, че тази древна общност ще оцелее. Децата на Алепо, чиито предци подкрепяха Гърция в нейните най-мрачни времена, разчитат на вас. Кръвта във вените им е същата като вашата. Тяхното бъдеще е свързано с вашето, както винаги е било“.

Гръцкият православен митрополит на Алепо Ефрем (Маалули) от Антиохийската патриаршия призова православните християни към молитва и благоразумно поведение, като ограничат ненужните излизания и запазят спокойствие. Гръцки дипломати заявиха за „Greek reporter“, че историческата гръцка общност в Алепо e приблизително 50 семейства и всички гърци в Алепо са в безопасност. Митр. Ефрем беше избран на тази катедра в края на 2021 г., след като през 2013 г. тогавашният митрополит Павел (Язиги), брат на патриарха на Антиохия, беше отвлечен от ислямистки бунтовници в околностите на Алепо и оттогава е в неизвестност (тук).

Досега повече от половин милион души са убити в гражданската война в Сирия, която избухна след като сирийското правителство потуши продемократичните протести през 2011 г. Режимът на Асад се подкрепя военно от Русия, Иран и ливанската „Хизбула“.

Оценките за броя на християните в Сирия през 2022 г. варират от по-малко от 2% до около 2.5% от общото сирийско население. Повечето сирийски християни са членове православната Антиохийска патриаршия (700 000) или на Сиро-яковитската (монофизитска) църква. Има и римокатолици, членове на униатската Мелкитска църква.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dcuk6 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.