Документът „Настояще и бъдеще на Руския свят“, приет от Всемирния събор на руския народ в храма „Христос Спасител“ в края на м. март, предизвика реакции сред онези юрисдикции на Руската църква, които са извън границите на Русия.
От една страна, тяхното църковно ръководство не може да се отдели от Московска патриаршия, а от друга, вярващите от тези църковни юрисдикции, които живеят в западните страни, са възмутени и обидени от тезите, формулирани в този документ, наречен на руски „наказ“ (указ за изпълнение). Идеята, че руският народ е богоизбран и неговите интереси съвпадат с „Божиите интереси“, е основа на своеобразния религиозен нацизъм, разгърнат в този текст.
Посочването на ясен враг в указа – демократичните държави от т. нар. Запад, асоцииран с антихриста – изправя вярващите от тези руски църковни юрисдикции зад граница пред предизвикателството да съвместяват своето гражданство с духовната си и административна принадлежност към църковен център, който определя техните родини като вражески. Това поражда резонно и натиск от страна на светските власти в тези държави към съответните църковни ръководства да изяснят позициите си към документа.
Ето реакциията на Архиепископията на православните църкви от руска традиция в Западна Европа с център Париж (присъединила се към Московска патриаршия през 2019 г., след като патр. Вартоломей закри Руската екзархия за Западна Европа в юрисдикцията на Фенер). На 3 април тя издаде комюнике, озаглавено: „По повод Наказа (указа, бел. ред.) на Двадесет и петия всемирен събор на руския народ „Настояще и бъдеще на Руския свят“.
В комюникето се казва, че Архиепископията има ясно изразен европейски характер и споделя европейските ценности на откритост. Отхвърля идеята за богоизбраност на руския народ:
„Благодарение на руското богословско и духовно „възраждане“ в православната литургика и еклисиология, инициирано от Богословския институт „Св. Сергий“ (в Париж, бел. ред.), основан от митр. Евлогий, архиепископията благоприятства отвореността и доброжелателния прием, което днес обяснява европейското измерение на архиепископията, нейната многонационалност и литургично многоезичие…
От тази гледна точка, тъй като в Христа няма нито юдеин, нито елин (Гал. 3:28), няма руснаци, украинци, молдовци, французи, германци, поляци, италианци, американци, … няма нито Запад, нито Изток, няма руски народ „без граници“. Няма друг народ-изкупител освен народа на всички кръстени, които съставляват царствено свещенство, свят народ – Църквата.
Словото на Църквата не е слово на културата, на социалното управление, на демографската или етническата регулация или на геополитическата програма“ – завършва изявлението на Архиепископията на православните църкви от руската традиция в Западна Европа.
