През последната седмица се разпространява масово новина, че Ватиканът е разрешил „благославянето на хомосексуални съюзи“. Това не отговаря на истината, а е интерпретация на публикувана този месец декларация „Fiducia supplicans“ от Конгрегацията за доктрината на вярата. Документът е посветен не на брака и хомосексуалните съюзи, а на различните аспекти на пастирското благословение.
В един от параграфите се отбелязва, че свещеникът може да благославя и хора, обърнали се към него за благослов, дори да знае, че те живеят в „незаконни съюзи“, били те хетеро- или хомосексуални. Този вид благословение „се предлага на всички, без да се изисква нищо“, като помага на хората да почувстват, че са все още благословени, въпреки грешките си, и че „техният небесен Баща продължава да желае тяхното добро и да се надява, че те в крайна сметка ще се отворят за доброто“. Свещеническото благословение на такива хора обаче не трябва да има ритуален или литургичен характер, а единствено личен (спонтанен) и по никакъв начин да не създава впечатлението, че се „потвърждава техният статут или да се променя по някакъв начин вечното учение на Църквата за брака“. Подчертава се също, че са недопустими „обреди и молитви, които биха могли да създадат объркване между това, което представлява брак“ и „това, което му противоречи“, като се избягва всякакво внушение, че „нещо, което не е брак, се признава за брак“. Повтаря се, че според „вечната католическа доктрина“ само сексуалните отношения между мъж и жена в контекста на брака се смятат за законни. Хора, които живеят в хомосексуален съюз, ако поискат, могат да получат благословение от свещеник, но „извън литургичната рамка“.
В становището се повтарят аргументите, развити в нарочния документ на Римокатолическата църква, посветен на хомосексуалните връзки, издаден преди две години. Новата декларация не отменя старата.
Официалното становище на Римокатолическата църква по този въпрос е формулирано през 2021 г. и то има статут на доктринален документ. То е озаглавено:
„Отговор на Конгрегацията за доктрината на вярата на дубиума (съмнението, недоумението – бел. ред.) относно благославянето на съюзите на лица от един и същи пол.
НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ВЪПРОС: Има ли Църквата право да дава благословение на съюзите на лица от един и същи пол? ОТГОВОР: Отрицателен“.
В решението по-конкретно се обосновава отказът от благославянето на хомосексуални съюзи и се казва:
„Недопустимо е да се благославят връзки или партньорства, дори стабилни такива, които включват сексуална активност извън брака (т. е. извън неразривния съюз на мъж и жена, който е отворен за предаване на живот), както е в случаят със съюзите между лица от един и същи пол. Наличието в такива отношения на положителни елементи, които сами по себе си трябва да бъдат ценени и са ценени, не може да оправдае тези отношения и да ги направи законни обекти на църковно благословение, тъй като положителните елементи съществуват в контекста на съюз, който не е подчинен на замисъла на Твореца.
Освен това, тъй като благославянето на хората е свързано с тайнствата, благославянето на хомосексуални съюзи не може да се смята за легитимно. Това е така, защото те биха представлявали някаква имитация или аналог на брачното благословение, което се призовава върху мъж и жена, съединени в тайнството Брак, докато в действителност „няма абсолютно никаква причина да се смята, че хомосексуалните съюзи са по някакъв начин подобни или дори далечно аналогични на Божия план за брака и семейството“.
Заявлението, че е незаконно да се благославят еднополовите съюзи, не е и не трябва да бъде форма на несправедлива дискриминация, а по-скоро напомняне за истината на литургичния обред и за самата природа на тайнството, както ги разбира Църквата.
Християнската общност и нейните пастири са призвани да приемат хората с хомосексуални наклонности с уважение и чувствителност и да знаят как да намерят най-подходящите начини, съответстващи на учението на Църквата, да им възвестяват Евангелието в неговата пълнота. В същото време тези хора трябва да признават автентичната близост на Църквата, която се моли за тях, съпровожда ги и споделя техния път на християнска вяра, и да приемат учението с искрена откритост.
Отговорът на предложения дубиум не изключва благословенията, предоставяни на лица с хомосексуални наклонности, които проявяват воля да живеят във вярност към открилия се Божи замисъл, както той ни се предлага от църковното учение. По-скоро се обявява за незаконна всяка форма на благословение, която е тенденция към признаване на техните съюзи като такива. В такъв случай, на практика, благословението не е израз на желанието да бъдат поверени тези хора на Божията закрила и помощ в горепосочения смисъл, а одобрява и насърчава избор и начин на живот, които не могат да бъдат признати като обективно съответстващи на открилите се Божии планове за човека.
В същото време Църквата ни напомня, че Сам Бог не престава да благославя всяко от Своите странстващи деца в този свят, защото „ние сме по-важни за Бога от всички грехове, които можем да извършим“. Той обаче не благославя и не може да благослови греха: Той благославя грешния човек, за да осъзнае, че е част от Неговия план на любовта, и за да му позволи да се промени. Всъщност Той ни приема такива, каквито сме, но никога не ни оставя такива, каквито сме“.
