След края на визитата си в Румъния папа Франциск отговори на въпроси на журналисти, придружаващи го в самолета до Рим. Римският понтифик коментира впечатленията си от срещите с православните, както и отношенията между римокатолици и православни. Според него в сложни моменти на конфликт римокатолиците и православните трябва да се подкрепят, това са „отношения на протегнатата ръка“. „Румъния има забележителен патриарх, човек с голямо сърце... С Даниил е лесно да се общува, ние разговаряхме като братя“. Папата отново спомена за „трите икуменизма“, за които говори и в България – „икуменизъм на кръвта, на молитвата и на служението на бедните“, като обясни, че това означава „съвместен път и не е нужно да чакаме, докато богословите се договорят за съвместна Евхаристия“. Освен това той подчерта, че православните и римокатолиците следва „да избягват злословията: всички имаме недостатъци“.
Друг журналист обърна внимание, че молитвата „Отче наш“, която прозвуча в катедралния храм на Букукещ, не е била съвместна: „Това не беше ли твърде рязко? Вие бяхте заедно, но не се молихте заедно. За какво мислихте, седейки мълчалив, докато молитвата се казваше на румънски език?“.
„Признавам, че не останах в мълчание, а произнесох „Отче наш“ на италиански. Освен това аз видях, че повечето хора се молиха както на румънски, така и на латински. Народът върви преди нас, предстоятелите. Ние, предстоятелите, трябва да създаваме дипломатическо равновесие, за да можем да вървим заедно. Има обичаи и е добре те да се пазят, нищо не бива да се унищожава. Но хората се молят заедно, и ние, когато сме заедно, също се молим заедно“.
Журналистка попита папата за отношението му към бившия папа Бенедикт XVI, когото той някога нарече „възрастен дядо“.
„Когато общувам с него, аз се чувствам по-силен, усещам живителните сокове на корените, които ни помагат да живеем по-нататък. Чувствам традицията на Църквата и не става дума за музей. Традицията е като корени, които ни хранят, за да израстваме, не за да ставаме ние корени, а да разцъфтяваме: дървото расте, дава плод, а семената му стават корени за другите. Традицията на Църквата е винаги в движение“, подчерта той.